"Приказки за едно пътуване към себе си" 9

(Откъс 9 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

 *                *                 *

 В света на бездетните е тъжно и самотно. Хората не са свикнали да говорят за това на висок глас. И онези без подобни проблеми изпитват неудобство да участват в такива разговори. Това обрича донякъде двойките на изолация от света на останалите, успешните с деца. Но в техния свят има и толкова много вяра и надежда, че лесно можеш да се заразиш от тъжния им оптимизъм. Да имаш своя малка душа се оказва скъпо нещо. Не мога да повярвам, че нещо толкова естествено, трябва да струва толкова много. Прегледи, процедури, манипулации, спермограми, овулации, хормони, яйчников резерв, сперматозоиди, милиони сперматозоиди...може да не се окажат достатъчни. Но хората са изобретателни. Измислили са и не много естествени начини да си имаш малка душа. “Бебе в епруветка” – това вече е прекалено си мисля аз. Да, но и това невинаги е решението.

Някои семейства правят по няколко опита да си имат бебе от епруветка, но и това не помага. И те продължават напред, продължават да търсят причините и решенията. Някои семейства се разделят, други продават домовете си. Готови са да продадат всичко, за да имат една малка душа. Тук и аз съм объркана. Отказвам да разбера защо е нужно да има толкова много мъка. Всички тези хора ще бъдат добри родители, защото минават по по-трудния и дълъг път към родителството и се учат да го ценят. Само ако можех да помогна някак си на Ема и Любимия. Да им подскажа, че не са осъдени да живеят без малка душа, че тя пътува към тях. Че е въпрос на време, търпение, упоритост, вяра, много, много вяра. Ема понякога не издържа да плаче и се предава, отказва да продължи напред. Тогава дни наред е като болна, тялото и страда. Страдам и аз, защото Ема е моето тяло и аз не понасям то да е тъжно. Как може да съм сигурна, че малката и душа е на път? Понякога и аз не знам. Така го усещам. Така ми нашепва Великата Енергия и само това мога да предам на Ема – копнежът, предчувствието за срещата. Но не и подробности. Не искайте много от мен – аз съм една обикновена човешка душа. Не аз решавам нещата в света на хората. Но и моята утроба се гърчи от болка в света на бездетните хора. Не искам такова клеймо за Ема, не го искам и за себе си.

Ще се моля за нея.

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.