"Приказки за едно пътуване към себе си" 21

(Откъс 21 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

*                *                 *

Втората ни работна сесия започна с оптимизъм, който не ни напускаше, след успешно проведената кампания за спасяването на Лили. Този път обаче ни предстоеше по-заплетен случай и затова дадохме думата на втората работна група. Работата и беше затруднена и от това, че трябваше да се движи почти на ръба на човешкия закон. Душите бяха поставени в много деликатна ситуация, в която формалното човешко право и правото на сърцето се разминаваха почти напълно. След по-продължително дискутиране и консултиране с наши посестрими, запознати с човешките юридически правила, стана ясно, че на душите не им оставаше нищо друго освен да подкрепят правото на сърцето, защото то най-много се доближаваше до идеологическата платформа на душите, основната съставка на която беше – любовта.  Всички ние, душите, горещо се надяваме, че човешката полиция и съдът ще проявят разбиране към правото на сърцето. Не че това някога се беше случвало в света на хората, но ето ние сега им давахме този шанс. В тази история става въпрос за два различни интереса, преплетени по един много странен и интересен начин. Интересите на Джейн и Ева, двете майки на Питър. Ние подкрепихме Ева, като в този случай даже и душата на Джейн не протестираше, че не сътрудничим на нейното тяло, защото то отдавна не беше толкова гостоприемно и уютно за нея. А и Джейн по никакъв начин не се грижеше за душата си, така че изборът на душата и не беше случаен. Надяваше се, че по този начин ще даде урок на Джейн.

Джейн беше успешна бизнес дама на тридесет и девет години. Преди година беше приключила с връзка с мъж, с когото беше живяла седем години. Двамата заедно бяха изградили бизнеса си, с много труд и много любов. И с надежда, че съвместната им дейност ще положи основите на бъдещето им семейство. Но, както се случва доста често в живота, връзката се разпадна по много банална причина – той си хареса по-млада жена. Те, разбира се, останаха приятели и съдружници. Това последното беше много важно, защото никой от тях не искаше да губи спечеленото вече. За Джейн това обаче беше голям удар, защото тя беше инвестирала толкова много чувства и емоции в тази връзка, а и биологичният и часовник вече тиктакаше неумолимо напред. Животът досега  и беше перфектно планиран и организиран. Беше изчислила всичко – бизнеса, перфектния мъж до себе си. Не можа обаче да планира изневярата и не можа да я прости. Когато се оказа сама, я обзе паника и силно безпокойство, че времето и за възпроизвеждане изтичаше, а тя точно в този критичен и възлов момент се беше оказала без мъж до себе си. Всъщност, тя не беше много сигурна дали го обичаше този човек истински, или просто той беше липсващото перфектно парченце в нейния пъзел на живота. Знаеше само, че повече я беше яд на него, отколкото да умираше от любовна мъка. Повече я беше страх той да не поиска да разделят бизнеса, но той беше проявил далновидност и останаха съдружници. Това, което ценеше в нея, беше ясният и бърз ум, хладнокръвието и липсата на всякакви емоции при бизнес преговорите. Дали не беше привнесла това си поведение и в живота?  А най-вероятно, желанието за доказване и успешна кариера беше по-силно от желанието да бъде просто майка и жена. Това вече нямаше значение, защото тя щеше за се справи, можеше да се справи с тази критична ситуация. Нямаше да позволи това да я обърка и сломи. В бизнеса тя беше желязна и успяваше, и това и даваше власт и сила. Не можеше без усещането за това, че владее положението. Никой нямаше да я спре и по пътя и да бъде майка. Тя може да стане майка и ще стане. Не че това беше нещо, без което нямаше да може да продължи живота си. Но това щеше да подобри имиджа и, защото, съгласете се, че в мъжкия свят на бизнеса на една неомъжена жена не се гледаше с други очи, освен с очите на пожелаването. А Джейн искаше да изглежда солидна  - усещане, което можеше да и даде само семейството.

Проучи всичко и измисли начин как да стане това. Разбира се, в клиниката обещаха да са дискретни и да и помогнат, нали за това си плащаше. Самата тя нямаше никакво желание да се подлага на каквито и да е процедури и за това за целта си нае жена, сурогатна майка. Задачата на сурогатната майка беше да се подложи на всички възможни изследвания, манипулации и процедури, които щяха да доведат до раждането на детето на Джейн. Джейн си имаше адвокат, който се погрижи за всичко. Подбраха с помощта на клиниката подходяща млада жена, на която платиха двадесет и пет хиляди паунда. От Джейн се искаше само една седмица да пие лекарство за стимулиране на яйчниците, за да и извадят яйцеклетки. Лекарството се оказа подходящо за нея и извадиха няколко с добро качество яйцеклетки. Те трябваше да са достатъчни за евентуално няколко процудери. Таткото беше неизвестен донор, тя хареса личностната му характеристика – млад, амбициозен, сини очи и светла кожа. Другото нямаше значение. Джейн не пожела да се запознае със сурогатната майка. Не искаше да си съставя мнение за нея, не искаше нито да я харесва, нито да я мрази. Просто използваше услугата и  и си плащаше доста за това.

Сурогатната майка се казваше Ева. С Ева общуваше адвокатът на Джейн. Той беше натоварен със задачата да е в контакт с нея по всяко време и с клиниката също така. Джейн беше твърде заета с бизнеса си, за да има време да се тревожи за сурогатната майка. Тя търпеливо чакаше да изминат тези девет месеца и да си прибере вкъщи детето. Всички в нейната компания знаеха, че използва услугите на сурогатна майка. Месец след началото на ин витро процедурата авдокатът и съобщи, че Ева е бременна. Джейн прие това съобщение с усмивка, отбеляза го в календара си и размести назначената вече среща за след девет месеца – пътуване в чужбина. Отложи го, защото тогава трябваше да прибере от клиниката детето си. Повече тя не занимаваше мислите си с това. След три месеца обаче адвокатът пак и звънна, като този път гласът му звучеше разтревожен. Новината беше, че жената е загубила бебето при спонтанен аборт. Джейн прие с присъщото си хладнокръвие   новината, но насаме със себе си можеше да се види, че е бясна. Тя никога не си позволяваше да губи сделките, беше известна като Желязната Лейди, която винаги получаваше това, което искаше. Когато се успокои, разговаря пак с адвоката си, за да се посъветва дали да смени сурогатната майка. Той каза, че от клиниката не я съветвали, защото това щяло да удължи процедурата. Трябваше отново да се подбира жена, да и се правят изследавния и всичко останало. В случая с Ева трябваше просто да се изчакат три месеца, за да се съвземе тялото и от случилото се и да действат отново. Джейн едва сега научи името на жената, на която плати да износи нейното дете – Ева. “Библийско име”, помисли си тя с надежда. След още четири месеца адокватът се обади отново, за да и съобщи, че Ева е бременна отново. Джейн зачака пак, като отново направи разместване в плановете си, за да вмести факта на раждането на собственото и дете в календара си. Този път всичко вървеше добре до края.

След девет месеца, изпълнени с напрегната работа и сделки, Джейн се поспря малко, за да се подготви за пристигането вкъщи на детето си. Вълнуваше се малко, но реши, че това е от покупките, които и предстоеше да направи. Обади се в агенция за обзавеждане на къщи, хареса си от каталога им детска стая и след две седмици вече имаше в собствената си къща обзаведена в детски мотиви и цветове стая. В деня на раждането на детето си тя самата беше на командировка в Япония, като имаше уговорка с адвоката си той да се погрижи за всичко. Уговорката включваше след раждането Ева да изчезне, а Джейн да  отиде до клиниката да прибере сина си, беше се родило момче.

След раждането на детето на Ева не и оставяше нищо друго освен да си тръгне със сълзи в очите. Да, те и платиха доста добре. Но това беше и нейното бебе и колкото да си казваше, че няма да влага чувства в това шантаво начинание, а ще гледа на него като на сделка, не успя. Парите и трябваха много. Но през тези девет месеца тя се привърза към малкото човече вътре в нея, което не спираше да рита и да и дава сигнали, че иска да си общува с нея. Веднага след раждането тя поиска да види детето. И макар че това не влизаше в договора, и позволиха да го види. Толкова беше сладко, нейното бебче. Налагаше и се обаче да си тръгне, но се зарече в себе си, че няма да остави нещата така. Тя не познаваше бъдещата майка на момчето, но имаше координатите на адвоката и.

Джейн бързаше много да стигне навреме от летището до клиниката. Адвокатът и я чакаше и двамата заедно  се отправиха да вземат нейния син. Джейн се страхуваше повече, отколкото беше очаквала, но си заповяда, че не трябва да се поддава на това непознато вълнение да пробие емоционалната  и броня, с която се обграждаше от хората. Дадоха и едно малко вързопче, в което нещо шаваше и скимтеше жалостиво. Когато тя го хвана несигурно в ръцете си, то заскимтя още повече и започна да плаче. Детето не я познаваше, не познаваше миризмата и, за него тя беше чужд обект, от когото то се плашеше. Това не се хареса на Джейн, но го взе и поеха към вкъщи. Там Джейн вече беше уговорила опитна бавачка, която вярно, че вземаше доста скъпо, но си разбираше от работата, защото това не беше първото и бебе. Кръстиха бебето Питър. Питър така и не свикна с напарфюмираната жена, която идваше да го вижда понякога. След като го взе от болницата Джей се успокои, че вече семейството и е пълно. Снима го и сложи негова снимка на бюрото си в офиса. Животът си продължи по старому. Така се случваше, че Джейн по-често виждаше сина си на снимката, отколкото вкъщи. Там с него се занимаваше бавачката му.

Така минаха няколко години, през които  детето порасна и беше изпратено в училище с пансион за деца на богати родители. Обикновено тези родители си казваха, че така дават дисциплина и самостоятелност на децата си, но истината беше, че по-скоро даваха самостоятелност на себе си. Връзката между Питър и Джейн беше много странна и в нея липсваше топлина и сърдечност. Детето определено се страхуваше от Джейн, защото я виждаше рядко, а, когато я видеше, почваше да плаче. Това, от своя страна, дразнеше ужасно Джейн и тя обикновено не се задържаше много в неговата стая. Двамата си бяха чужди един на друг. Все някой друг се грижеше за него, но не и майка му, на нея така и не и остана време за това. Нали беше изпълнила задължението си и беше дарила Нейно Величество с още един поданик? Какво още да направи? Любов ли? Тя само обърква всичко и създава проблеми. По-добре да са ясни и безпроблемни нещата. Така разсъждаваше Джейн.

През това време Ева вече се беше сприятелила с адвоката на Джейн и имаше адреса на пансиона, в който беше изпратен Питър. Мисълта за нейното малко момченце не я напускаше нито за миг. Тя и преди това го беше виждала доста пъти вече, когато го докарваха в градината и когато го прибираха. Даже на няколко пъти се осмели да влезе вътре и да пита  за нещо измислено. Сърцето и щеше да се пръсне  от напрежение при тези случайни срещи. Тялото и все още не се беше освободило от спомена за малкото човече, което беше живяло в нея няколко месеца. Топлината, нежността – всички онези чувства и емоции, които се събуждат от Великата Енергия по време на бременността, все още не я бяха напуснали. Когато и го взеха в болницата, все едно с нож разрязаха утробата и. Цялото и същество страдаше от липсата на малкото човече. Чувстваше се празна и без живот в себе си. Душата на Ева страдаше също. И точно тогава се намеси в живота и нашата втора работна група от души. След тази среща душата на Ева знаеше много точно как с чисто женски хитрини да вземе адреса на новото училище на малкото си момченце от адвоката. Той бързо се поддаде на огнения и фатален чар, който излъчваше червенокосата Ева.

След това Ева се премести да живее в градчето, в което се намираше училището с пансиона на Питър. И започна да го посещава. Отначало се представяше като приятелка на майка му, която е дошла да го види от нейно име. След това стана негова приятелка. Момченцето бързо свикна с огнената топлина на тази жена, още повече, че тя се усмихваше толкова сладко и нежно. А гласът и му напомняше за нещо познато, но далечно и забравено, макар че в него имаше някаква нежност, която му се струваше толкова позната и близка. Питър бързо се поддаде на чара и. И тя стана неговата тайна приятелка, за която то нито веднъж не спомена пред Джейн. Джейн не идваше да го вижда в училището, а изпращаше кола да го вземе за празниците. Така те се отчуждаваха все повече и повече. С течение на времето Ева започна да  кани Питър и в своята къща. А при едно от тези посещения тя му разказа всичко за неговото раждане. Момчето не разбираше много, много, защото нейният разказ го объркваше още повече. Но при едно от посещенията си при Джейн той я попита дали това е вярно, но не спомена нищо за Ева. Джейн нямаше как да отрича, но каза, че яйцеклетката е била нейна и че той носи нейната генетична информация, а не на жената, която тя самата не познаваше. Това му стигаше на Питър. За него майката беше тази, която го даряваше с любов и не го изоставяше сам.

На Ева обаче в скоро време и се наложи да замине от този град и когато съобщи това на Питър, той беше много натъжен. Тогава Ева със свито сърце го попита дали той иска да тръгне с нея. Тя нямаше право на това, не и по човешките закони. Но нея я движеха законите на сърцето и шепотът на нейната душа. Питър беше по-щастлив от всякога – щяха да пътуват, да видят непознати места, щяха да са само двамата – майка и син.

Само ние, душите, знаехме колко е важно за една подрастваща душа да бъде обкръжена от любящи и  разбиращи я хора, от сродни души. Ние нямахме ни най-малко колебание на чия страна да застанем в тази история. Не ни разбирайте погрешно, ние не се гордеехме, че подтикваме едно човешко същество да нарушава човешкия закон. Не! Но имахме правото да подарим поне малко щастие  и любов на две измъчени човешки души. Поне за малко. Поне за миг да открият един в друг човека, който са търсили цял един човешки живот. Да намерят покой и спокойствие и хората, и душите им. А после кой знае? Всичко беше възможно, когато с това се заемеше Великата Енергия. Чудесата стават по нейна и само по нейна воля. Горещо се надявахме, че тя ще ни подкрепи в тази история.

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.