"Приказки за едно пътуване към себе си" 23

(Откъс 23 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

*                *                 *

Два дена преди Коледа се събрахме, за да изслушаме историята на четвъртата група. И този път с помощта на Великата Енергия историята се беше развила по най-добрия начин. Четвъртата  работна група от души беше положила много старание и мисъл, за да измоли от Великата Енергия намеса в тази история. Каролина трябваше да получи урок за своето неверие, и то с нагледен пример, че чудесата се случват, когато самата Велика Енергия пожелае. Тази история е чудесен пример за разликите между начина на живот и мислене на съвременните, модерни хора, които вярват само и единствено на видимите, материалните неща, и потомците на коренното индианско население, запазило се  все още в източната част на Перу. Сблъскваха се  два мирогледа за света, два образа на света.

Историята се отнася за семейството на Каролина. Голяма роля в живота и беше изиграла нейната баба по бащина линия, която беше истинска индианка, запазила тайното знание за общуване на човека с природата и космоса, за връзките на човека с видимото и невидимото и със силите, които населяваха тези две пространства. Бабата на Каролина имаше очи за тези неща, тя умееше да предсказва бъдещето, да общува с духовете около нея, духове на мъртвите и духовете на живата енергия. Тя беше от онези малцина, които Великата Енергия беше надарила и с друго виждане и слух. По какви заслуги не е ясно, най-вероятно, защото тя водеше обикновен, семпъл живот и спазваше простите морални правила при общуването с хората. Минаваше за странен, но добър човек, който винаги ще ти помогне или с рецепта за билкова смес, или с предсказание за бъдещето. Природата, сред която тя живееше, и беше най-добрият учител.

Перу, страната на Каролина, се намира в Южна Америка и граничи на северо-запад с Еквадор, на север с Колумбия, на изток с Бразилия, на юго-изток с Боливия и Чили, а на запад се мие в Тихия океан. Това е страна с уникални ландшафти и неописуемо ярки цветове. В нея има непроходими реки, високи планини, пустини и бушуващ океан. Разнообразна е и природата: на западните склонове на величествените Анди се срещат редки храсти и и кактуси. В другите части на страната – високопланински тропически степи и даже полупустини. Не са рядкост и влажните вечнозелени дървета.

И до днес са все още живи легендите за изчезналите градове и за митичното злато на инките. Перу е страна, пълна с тайни, останали неразгадани от времето на цивилизацията на инките. За тази цивилизация разказва най-почетният и град Куско – столицата на империята на инките и Мачу-Пикчу – градът Слънце, построен високо в Андите, и пустинята Наска с гигантските йероглифи, чието послание и до днес не е разшифровано. Страна, която привлича търсачите на приключения и на изчезналато злато на инките, търсенето на което започва още през 16 век от испанските завоеватели. Страна на тайното знание на инките, които са разговаряли с растенията и животните, получавайки от тях информация, използвана в духовните практики на индианците. Това тайно знание и до днес не е изчезнало у някои представители на индианците. Но го притежават хора чисти и недокоснати от пороците на цивилизацията. Само те имат достъп до знанието на Великата Енергия, само на тях се открива третото око и ухо.

Животът на хората тук беше семпъл и свързан изцяло с природата, която им осигуряваше всичко необходимо за живот - памук, захарна тръстика, кафе, какао, лекарствени растения.

А населението на Перу в етнографски план е смесица от европейската миграция и местното индианско население, като резултат се е получило интересно смесване на култури, цивилизационни ценности и езици.

Повечето от колонистите – испански мъже – бързо се обвързват с индианските жени, полагайки основата на голяма група испаноезични креоли и метиси. Голяма част от население е с такъв смесен произход – индианско-испански (европейско-американски). Точно към такъв смесен род принадлежи и Каролина. Но в Перу автохтонното индианско  население не е избито изцяло, така както това става в САЩ и Канада. Тук са и джунглите на Амазония.  В местните индианци господства все още култът към бога на Слънцето, към който са примесени и християнски, католически  елементи.

Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото биоразнообразие в света. Тук са познати повече от 1/3 от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Басейнът на Амазонка е слабо населен район. Във вътрешността на Амазония живеят множество индиански племена. Много от тях все още живеят по същия начин по който са живели и преди откриването на Америка: без ток, телефони и напълно откъснати от света. Някои от тях все още ловуват с копия и стрели. Според антрополозите има и народи от района, които никога не са имали  контакт с европейците. В Амазония живеят около три милиона индианци, предимно в къщички, направени от дърво, палмови листа и други, в малки села в джунглата. Тропическите гори са истинска съкровищница на лекарствени растения.            

Семейството на Каролина живееше в източната част на Перу, където местното население запазва своята култура и обичаи, макар че испанският език прониква и тук. Баба и беше наследила всичко от индиаците -  обичаи, песни, умението да тъче построцветни дрехи с цветове, които ражда самата природа. Тя живееше сред природата, нейната душа и тяло бяха толкова свързани с този край, че ако искаш да я убиеш, най-лесно можеш да го направиш, като просто я изселиш от този район. Тук тя се чувстваше силна, тук всичко и говореше на познат език, който тя само превеждаше на хората под формата на билкови рецепти и предсказания. Всяка нейна клетка беше в пълен контакт с миналото, настоящето и бъдещето на този край, който и се отплащаше щедро за нейната преданост и всеотдайност. Малцина бяха като нея, на които всичко видимо и невидимо тук им разкриваше тайните си. И хората я уважаваха за това и малко се бояха от нея, защото според тях беше необикновена жена, чиито най-верни приятели бяха духовете на цветята, растенията, животните, облаците, вятъра, дъжда, луната – на всичко около нея. Всичко това притежаваше според нея свръхестествена сила, която, ако бъде призована правилно и със сърцето, може да извърши чудеса, които не са в границите на човешките възможности. Самата тя споделяше, че особено силен бил контактът и по време на сън. Сънищата са неразделна част от религиозните практики на индианците,  защото точно по време на сън те се свързвали с духовете, които от своя страна им давали нужната информация и почти свърхестествена сила. Бабата на Каролина също изпадала често в такива състояния, когато не беше много ясно дали спи и сънува, или е будна и има халюцинации. Но за нея точното определяне на това състояние нямало никакво значение, защото всичко това тя наричала с думата “видения”. По време на такива видения при бабата идвал нейният дух-пазител.

Вярванията на индианците били тясно свързани с вярата в живота след смъртта. И затова те особено много почитали мъртвите, по-знатните от които даже балсамирали.

По време на виденията си бабата изпадала в нещо като транс, но преди това сдъвквала листата на някакво растение, след което нейният  дух-пазител, идвал по-бързо, така казвала тя. Хората като бабата на Каролина били посредниците между света на хората  и света на духовете. Силата си обаче тя получавала от духа си пазител, който я посещавал по време на транса, в който и показвал видения. Тя силно вярвала, че силите и духовете, които ги обкръжават, влияят на живота на хората и не им причиняват вреди, докато отношенията им са подчинени на хармонията. Баба и била уверена, че човек сам без свръхестествената помощ на духовете и висшите сили, не може да се справи с живота си.

В създаването на този район Великата Енергия е вложила цялото си умение и майсторство. Природното разнообразие и тайното знание наистина превръщат този район в истинска съкровищница, където реалното се слива с въображаемото и където няма граница нито за човешкото въображение, нито за въображението на Великата Енергия. Тя е дарила щедро и богато този край, не се е скъпила на видими и невидими богатства.

В такава магическа атмосфера живееше и семейството на Каролина, по-точно нейната баба и родителите и. Защото самата Каролина отдавна беше напуснала този край и беше попила повече от материалните ценности на новата потребителска цивилизация, която вярва единствено и само на материята. Самата Каролина е художничка, изучила се е за това в големия град, в близост до  родното и място, където са я изпратили родителите и. Тя проявява дарбата си да рисува още от съвсем малка. Оказва се, че има усет за правилните форми и пропорции на видимите и невидимите неща. А баба и и предсказва, че ще стане известна художничка, чиито картини ще се продават не само в родната и страна. Всичко това се сбъдва.

Нашата работна група от души завари Каролина в един повратен момент от живота на нейното семейство, свързано с болестта на баба и. Тя не се доверяваше на лекарите и сама си се лекуваше с познатите и треви и растения. Благодарение на тях и на скромния живот, който водеше, макар и на деветдесет и две години, тя приличаше на момиченце, когато се развълнуваше. Каролина посещаваше често баба си, откакто стана ясно, че е сериозно болна.  При едно от посещенията си баба и и даде  писмо, който майката на Каролина беше написала по нейно настояване. В това писмо имаше  описани няколко предсказания и съвети за живота и, както и рецептите на няколко билкови смеси, които Каролина трябваше да  започне да приема, защото баба и виждаше проблемно забременяване. Самата Каролина имаше приятел от няколко години и понякога помежду им ставаше въпрос и за дете, което те биха желали да имат. Даже си бяха определили сезон, през който да се оженят. В писмото, което получи от баба си, тя я съветваше да се оженят, колкото се може по-бързо, защото това е нейната кармична половинка и защото някаква друга, коварна жена проявявала интерес към него и тази жена използвала помощта на лоши духове. Според бабата тази жена можеше  да попречи на връзката им, затова те трябваше да побързат със сватбата, за да може тя, докато е жива, да измоли за тях пред Огнения Бог благословия за живота и.

Старата жена много обичаше внучката си. Но според нея само след сватбата те можеха да започнат с опитите за дете, защото така щяха да имат благословията на духовете, които щяха и да закрилят детето им. Каролина не вярваше в тези неща, но обичаше прекалено баба си, а и досега всичките и предсказания се бяха сбъднали, та поради тези причини тя и приятелят и обмисляха и този вариант. А и досегът и с изкуството също приличаше донякъде на магия, в която изваждаш нови форми, образи и картини от съзнанието си и с помощта на боите им придаваш  живот и дълготрайност. Каролина рисуваше, когато имаше вдъхновение за това, което като че ли идваше от недрата на родния и край под формата на думи и готови картини. Тогава тя беше като обладана, приличаше на шаманка изпаднала в транс, която трябва да предаде точно и коректно посланието на отвъдното, което чрез нея виждаше бял свят на платното. Точно поради скритата магия в картините и те се ценяха толкова много и толкова много хора биваха запленени и  хипнотизирани от тях.

Задачата на нашата работна група от души се състоеше в това да подтикнем Каролина и приятеля и към решение да се оженят по-скоро. А след това, всичко което се отнасяше до тяхната бъдеще малка душа, щеше да е в ръцете на самата Велика Енергия.

            Всичко, което последва оттук нататък, се разви по предвидения план. Каролина беше най-прекрасната булка на света. На сватбата присъстваше и старата и баба, която едва се държеше, но по време на цялата церемония не спираше да шепне молитвени слова за бъдещето на внучката си. Според бабата с църковната благословия другата жена е изгубила от силата си, защото и лошите духове отстъпват пред силата на благословията за добро и хармония, от която те се плашат и бягат най-много.

            След сватбата младото семейство гостува няколко дена в селотото на баба и, в гората. Но точно в деня, преди да си тръгнат, старата жена повика всички при себе си, прости се с всеки от тях, даде последни съвети и напътствия, облече най-новите си дрехи, легна, усмихна се блажено и не стана повече. Цялото село дойде да се сбогува с нея.

След девет месеца Каролина роди момиченце, което кръстиха Кармела. Колкото повече растеше детето, толкова повече започваше да прилича на бабата на Каролина.  А когато стана на десет години, Кармела с лекота даваше съвети на близките си къде да открият загубени вещи и дали ще се случи нещо, което те очакваха. Беше очевидно, че Кармела притежаваше дарбата на покойната баба.  Тя все още не знаеше, че тази точно заради тази дарба я очакваше един много вълнуващ живот в служба и помощ на хората. Но и живот,  изпълнен с много личен драматизъм. Защото нищо на този свят не се дава на хората безплатно и безусловно. За всяка дарба, с която ги даряваше Великата Енергия, те трябваше да заплатят с много лишения, а понякога със саможертва. Нищо не се дава даром. Колкото по-голям е дарът от Великата Енергия, толкова по-голяма е саможертвата, която се искаше от хората.

За нас, душите, беше очевидно, че в малката Кармела по волята на Великата Енергия се беше вселила душата на бабата на Каролина, която поради праведния си и чист живот беше стояла в изолатора на душите съвсем малко толкова, колкото да изтрият от нея спомена за човешкото страдание и болка, до които се  беше докоснала, практикувайки лечителската си дейност. Чрез връщането на душата на бабата като малка душа в ново тяло се оказваше на хората изключителна щедрост, защото тайното знание оставаше при тях, за да ги закриля и помага. Великата Енергия беше проявила висша милост и този път, всъщност така, както винаги постъпваше със своите рожби и никога не ги оставяше без напътствия и посока за живота. Затова винаги имаше сред хората и някои, надарени  и с друго зрение и слух, хора, които при нужда можеха да посочат пътя на изпадналите в нужда.

При тази история ние, душите, за пореден път се просълзихме от възхита пред силата на Великата Енергия, по волята на която се развиваше животът във всичките му разнообразни форми, движени единствено от късчета енергия, които Великата Енергия щедро разпръскваше наоколо.

Source: Елена Любенова. Приказки за едно пътуване към себе си. София. 2010.