„Живот в блатото”

 ( откъс от осма глава от романа приказка „Живите цветя”, in Bulgarian)

Гласът идваше откъм блатото, нещо във водата пееше с най-красивия женски глас, който с майсторството си можеше да краси и най-прочутата концертна зала в света. А може би той точно това правеше в момента и може би там някъде навътре в блатото в момента гласът омагьосваше с извивките си благодарната възторжена публика. Анна клекна, доближи лицето си до водата и се вгледа да види дали може да различи нещо във водата. С изненада установи, че веднага след зеления плесенясал горен слой на водата отвътре всичко изглеждаше розово. Не, не можеше да има съмнение, защото колкото и дълго да се вглеждаше Анна, тя можеше ясно да различи как розовият цвят се беше настанил толкова самоуверено все едно не искаше и капка на  съмнение и песимизъм да се прокрадва в този оптимистичен розов цвят. Анна усети как розовото започна да я покорява и завладява и някакво спокойствие се настани в нея. Тревогата беше изчезнала и на нейно място тя усещаше всичко в себе си леко и празно. Тя не можеше да си спомни какво точно се беше случило преди да стигне до блатото. Не беше и сигурна как се беше озовала дотук. Нито пък беше сигурна какво точно си мисли в момента. По някакъв странен начин розовият цвят изтриваше всички други цветове в нея и тя не можеше да произведе нито някаква мисъл, нито спомен, нито емоция, различна от празен и глуповат оптимизъм. Само когато Анна с големи усилия се опитваше да затвори очи  и да не мисли за водата, тя започваше да вижда отново всичко в различни цветове и съпротивата към розовото нарастваше. Но нещо я караше отново да отваря очи и тя гледаше розовата вода като хипнотизирана. Блатото имаше силата и способността да и внушава настроение и добра разположеност на духа, без за това да е нужно да има мисли и други емоции и чувства. Блатото можеше да зомбира мозъка на Анна и да и внушава неща. И винаги измисляше начин, за да държи очите и отворени. Анна почти не усети как някаква ръка  се показа от водата и я дръпна надолу. И тя не се съпротивляваше, просто нямаше сили, а и желание за това. Напротив, падаше надолу във водата с такава лекота и толкова много и харесваше илюзията за летене, че не искаше да свършва. Тя нямаше нищо против блатото да я контролира. Отдавна не се беше чувствала толкова щастлива.  Водата обаче нямаше свойствата на обикновена вода. А беше нещо лепкаво и розово. И обвиваше падащото тяло на Анна в нещо като лепкав пашкул, който изглеждаше почти гротескно с розовия си цвят и с широко отворените си очи. Когато падането свърши, Анна се приземи на дъното и всичко, до което се докоснеше, изглеждаше лепкаво и разтегливо и имаше способността да и придава собствените си емоции и чувства. А те бяха все едни и същи, носещи усещане за щастие, безметежност и покорство. Просто всичко в блатото трептеше на една и съща щастлива розова честота. Анна се опита да затвори очи, но не можеше, защото миглите и бяха почти залепили клепачите за горната част на очите и почти достигаха веждите и. Анна обаче прояви усилие на волята и успя с ръката си да отлепи половината от клепача на едното си око. И нещо в нея се задвижи и завъртя и на друга честота и слабо гласче на несигурност и опасност се настани в нея. Тя можеше да усети, че моментното и състояние на розово щастие не е истинско и не идва от нея самата. Точно когато не знаеше какво да предприеме, тя чу глас до себе си.

-          Сладка моя, пристигнахме. Сега трябва де те направим да изглеждаш красива и да те покажем на Мъдреца.

Пред Анна се беше изправила на опашката си и стърчеше във въздуха голяма змия, като беше обърнала главата си към Анна, а със стърчащия си език почти докосваше рамото и. Анна отскочи назад и изпищя, но после закима разбиращо, унесена отново от розовото.

-          Ти кой си? – попита го тя.

-          Смутак, на твоите услуги, сладка моя! – просъска змията и взе да се увива около Анна. – Слуга верен на Мъдреца.

В този миг отнякъде се появи Кадук, злият блатен дух, който мразеже хората и едвам се въздържаше да не удуши Анна, но не смееше, защото не си беше сам господар, Мъдрецът решаваше вместо тях, а той знаеше най-добре кое е полезно и добро за тях.

-          Стига си се усуквал около нея, тя не е за теб, глупако! – извика Кадук на Смутак. – Тя  е на Мъдреца, забрави ли? Той е най-достойният да я притежава и нея, и всичко останало, каквото светлият му ум реши, че иска. Той каза да побързаш.

Смутак покорно се свлече от Анна и запълзя напред.  Но после се върна, все едно беше забравил нещо и се издигна във водата.

-          Качвай се, сладка моя! – просъска той и с един замах на опашката си грабна Анна и я метна върху гърба си. Тя се вкопчи здраво в змийската му кожа и Смутак полетя във водата. Около летящата змия и Анна се понесоха розови водорасли, които като парцали висяха във водата и се залепяха за лицето и косата на Анна. Но Смутак летеше толкова бързо, че тя нямаше възможност да ги махне от себе си. Можеше да различи само как розови жаби се надпреварваха да плуват наравно с тях, но  се отказваха, защото никоя жаба не можеше да развие скоростта на Смутак, личния слуга и превозно средство на Мъдреца. След като известно време обиколиха няколко пъти в кръг неголямото блато, те стигнаха до Мъдреца. Смутак направи няколко обиколки на блатото по-скоро да се поперчи пред Анна, а и да покаже завидните си способности да развива скорост по-голяма, отколкото благоразумието предполагаше.

„Кикимората Мери”

(14-та глава от романа приказка  „Живите цветя”, in Bulgarian)

Идваше време, когато крал Лазар трябваше да отстъпи управлението на кралството на своите синове. И понеже обичаше и тримата по равно, реши, че няма да е справедливо да остави всичко да се случи след неговата смърт и че и тримата заслужават да получат равен дял от кралството. По този начин в известен смисъл той щеше да прекъсне традицията в кралството, според която най-големият син получаваше всичко, а останалите се задоволяваха само с голямо богатство, без да имат власт да управляват. Крал Лазар реши да не следва наследствената традиция, а да въведе нова, която се основаваше на бащината любов в чисто човешки смисъл. Той не знаеше тогава, че останалите не бяха готови все още да следват само законите на братската любов и че суетността за власт и съперничеството щяха да изместят чисто човешките усещания.  И крал Лазар подели кралството си на три равни части, които продължаваха обаче да образуват едно кралство. Управлението щеше да поеме най-големият син, но той нямаше да има повече богатство от останалите, а и трябваше да съгласува решенията си с останалите. Крал Лазар мислеше, че след това всичко ще продължи по старому и че братската любов е по-силна от желанието за власт. Но синовете му не мислеха така. Никой не хареса решението му и макар че всеки получи по равна част, всеки мислеше, че другият е взел по-хубавата, по-богатата и по-плодородната част от кралството. Особено ощетен се смяташе най-големият син, защото наследственото му право на първороден беше най-безцеремонно и несправедливо според него погазено, и то от човека, който трябваше да го поддържа най-много. Всеки един от братята смяташе, че ако останалите ги няма, те ще получат всичко напълно справедливо.

Завистта им ги караше да искат това, което нямат, макар че и това, което имаха, им беше достатъчно. Но те искаха това, което нямаха.

Завистта им пораждаше омраза. И те се мразеха толкова силно, че лесно забравяха за любовта, която бяха изпитвали един към друг. И омразата им пораждаше насилие и агресия и искаше да убие спомена за предишната любов.

Омразата към родния брат ги караше да се чувстват и виновни. И те знаеха, че е грях да мразиш родния си брат и се чувстваха гузни и  изпитваха вина.

Чувството им за вина ги правеше жестоки. И те бяха жестоки един към друг. Сърцата им бяха толкова широки, че можеха да съберат много жестокост един към друг. А това правеше бог Род нещастен и отчаян от  творението си.

„Приказки за едно пътуване към себе си” 30

(Откъс 30 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

Използвам случая, че малкото тяло по време на разходките понякога се унася от ритъма на походката на Ема, за да разкажа на малката душа за нещата, които се случват около нас. Това е добър начин да я разсея от скуката, която я обзема, когато малкото тяло прекарва в сън.

Вече няколко пъти минавахме покрай най-старата върба по реката. Тя нямаше как да не бъде забелязана, защото времето я беше превърнало в една от най-разклонените върби по реката. Несъзнателно се заглеждаш в нея, когато минаваш наоколо. А ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш и живота, който кипи, скрит от любопитните очи, там, долу, под клоните. Даже и аз знам, че не се смята за много възпитано да надничаш в чуждите къщи, но предполагам ще бъда извинена, защото ме привлече една млада красива патица, която излезе от клоните и се потопи във водата. Патицата беше толкова хубава, че не се стърпях да я последвам и да разбера всички тайни, които се криеха дълбоко навътре под старата върба. Историята се оказа повече от интересна и аз с удоволствие я разказах на малката душа.

Ставаше въпрос за патицата Дорийн, която мътеше яйцата под старата, разлистена за поредна година върба на брега на реката, скрита от хора и свои. Тя мътеше за първа година, а яйцата бяха от нейния любим Дъки. Дорийн с първото си излизане като пълнолетна вече патица в обществото, беше забелязана от патока Дъки, джентълмен по желание и природа. Те бързо установиха по-близък контакт, подтиквани и от суровата предпролетна природа, когато и самият климат предразполага към сближаване на самотните души. Те не бяха точно самотни души, а по-скоро млади души, впуснали се за първи път в обществото и мечтаещи за приключения  и романтика.

Заключение на „Формално моделиране на лексикалната омонимия (върху материал от български, руски и чешки език)”

 (in Bulgarian)

            1. Структурата на омонимията притежава както хоризонтални (повърхнинни, синхронни), така и вертикални (дълбочинни, диахронни) параметри.

            2. Структурата на лексикално-семантичното явление омонимия се конструира от шест повърхнинни и осем дълбочинни модела, които се намират помежду си в отношение на следствие и причина.

            3. Различни са релевантните спецификатори, които конструират повърхнинните и дълбочинните модели, защото е различна спецификата на двете плоскости по хоризонтала и вертикала.

Дълбочинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 2

(in Bulgarian)

            Четвърти дълбочинен модел:

            [+1, +2, +6] = [+ГТ, +ДМ, +ЛСД].

             Един от най-спорните и дори отричани модели за получаване на лексикални омоними (вж. Абаев, 1957,стр. 31-43). Характеризира се с

[-херметичност] и [+проницаемост].

            А. Български език.

            S1 двор1 < *dvorъ, стб. дворъ, оградено място край постройка;

            S2 двор2 < *dvorъ, стб. дворъ, монархът и неговите приближени;

            S1 език1 < *językъ,  подвижен орган в устата на човека;

            S2 език2 < *językъ,  средство за общуване между хората;

            S1 месец1 < *měsęcь,  1 от 12 части на годината;

            S2 месец2 < * měsęcь,  луна;

            V1 точа1 < *točiti/ *tekti, стб. точити, подострям нещо;

            V2 точа2 < *točiti / *tekti, стб. точити, разтеглям тесто на тънък пласт;

            V1 шаря1 < шаръ, правя нещо да стане шарено;

            V2 шаря2 < шаръ, ходя без посока, скитам.

Дълбочинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 1

(in Bulgarian)

            В тази част от работата разглеждаме произхода на повърхнинните омонимни модели. Въвеждаме нови дълбочинни спецификатори, които, представени в скали на спецификаторите, изграждат дълбочинните омонимни модели. Пътят, по който се получават дълбочинните омонимни модели, проследяваме в изработени от нас комбинаторни матрици. Всеки дълбочинен омонимен модел се тества с определен набор от твърдения.

Обобщения за повърхнинните омонимни модели. Матрици на българските, руските и чешките повърхнинни омонини модели

(in Bulgarian)

            От направеното изследване върху повърхнинните омонимни модели се налага очевидният извод, че както ядреният, така и периферните модели са представени и в трите избрани от нас славянски езика. Изключение прави единствено модел 10, който в чешки език се запълва от материал, ексцерпиран на базата на спецификатори, различни от тези за български и руски. Различното в запълнените модели от трите езика е по-скоро в:

            1. [±Хомогенност] на конституентните комбинации и тяхната дистрибуция;

            2. Количеството конституентни елементи.

            От всичко това следва, че матрицата на Л. В. Малаховски, включваща омонимни повърхнинни модели, изработени върху основата на универсални спецификатори, е с напълно възможно и вероятно поведение в български, руски и чешки език, което доказва и мисълта на автора и, че само едно сравнително-типологично изследване е в състояние да покаже и докаже универсалността на изследваното явление.

Ядрени и периферни повърхнинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 2

(in Bulgarian)

            Б. Втори периферен пояс. 

            Модел 7 = [+A, +B, +C, -D].       

            Прочитът на модел 7 е следният: Във втори периферен пояс се локализират омонимните вериги, чиито конституенти са маркирани със спецификаторите: тъждествена звукова форма, тъждествена графична форма, тъждествено лексикално значение и нетъждествено граматично значение. Двата компонента, изграждащи омонимния конституент от този модел, притежават следните характеристики:

            - форма - [+A, +B];

            - съдържание - [+C, -D].

            Въпреки наличието на спецификатор [+C], което е явно противоречие с основната дефиниция на омонимите, в която спецификаторът [+C] е отречен, ние приемаме този модел за омонимен, поради лексикографската му репрезентация, което е достатъчен повод и за други автори да го определят така (вж. О. С. Ахманова, 1986, стр. 374). Ахманова нарича конституентите, съставящи модел 7, "функционални омоними", а подобно детерминиране, според нас, логично произтича от отсъствието на спецификатор [+D]. И така, за да детерминираме модел 7, конструираме следното правило:

            Правило N 1:

            За да бъдат легитимни конституентите, които изпълват модел 7, трябва да притежават следните характеристики:

            1. [-Хомогенност]: S1 – Ad1, Praep1 – Adv2;

            2. [-Парадигматична адекватност], която е мотивирана от отсъствието на спецификатор [+D];

            3. Наличие на спецификатор [+C];

            4. Наличие на цифров индикатор (1,2,3,...n);

            5. [+Проницаемост на омонимните вериги];

            6. [+Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

            7. [-Терминалност] на омонимните вериги.

            Забрана N 1:

            Не признавай легитимността на онези омонимни вериги, чиито конституенти се характеризират с:

            1. [+Хомогенност];

            2. [+Парадигматична адекватност];

            3. Отсъствие на спецификатор [+С];

            4. Отсъствие на цифров индикатор;

            5. [-Проницаемост] на омонимните вериги;         

            6. [-Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

            7. [+Терминалност] на омонимните вериги.

            Бележка N 1 към Правило N 1:

            Да не се легитимират спецификаторите: [+проницаемост], [+хронологична мобилност], [-терминалност] означава да се отрече езиковият развой въобще.

Ядрени и периферни повърхнинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 1

(in Bulgarian)

I. Ядрени омонимни модели.        

            За да дефинираме ядрените омоними, прилагаме Аксиома N1.

            Аксиома N 1:

            Ако една лексема-омоним е маркирана с признаците [+A], [+B], [+D] и не е маркирана с признака [+C], т.е. притежава го с обратен  знак [-C], то тя е ядрена лексема-омоним  .

            Като единствен ядрен модел се очертава модел 5 ()=[+A,+B,-C,+D]. Дешифриран, прочитът на ядрения модел е следният: ядрена е тази омонимна верига, която се характеризира с наличието на тъждествена звукова и тъждествена графична форма, с нетъждествено лексикално значение и тъждествено граматично значение. От гледна точка на дихотомията форма - съдържание, ядреният модел се характеризира с признаците:

            - форма - [+A,+B],

            - съдържание - [-C,+D].

            Това, което е специфично за ядрения модел и го диференцира от модел 6 и модел 7, са две правила, чиято легитимност произтича от Аксиома N 1:

            Правило N 1:

             За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително отсъствието на спецификатора [+C].

            Правило N 2:

            За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително неговите конституенти /S, Ad, Pro, V.../ да бъдат парадигматично адекватни. Тяхната парадигматична адекватност е обусловена от наличието на спецификатора [+D].

            Спазването на правилата е свързано с две забрани:

            Забрана N 1:

             Да не се детерминира като ядрен този омонимен модел, който се характеризира с наличието на спецификатора [+C].

Опит за изработване на теория за формално моделиране на лексикалната омонимия в българския, руския и чешкия език

           

(in Bulgarian)

            В тази част от нашата работа си поставяме за цел да анализираме проблема от гледна точка на структурната типология. Основа на нашите разсъждения е комбинаторната матрица на Л. В. Малаховски (Малаховски, 1974, стр.275), в която авторът на базата на универсални критерии - признаци се е опитал да покаже и докаже, че лексикално-семантичното явление омонимия е езиков факт, който може да бъде причислен към езиковите универсалии. Матрицата му представлява потенциален модел, който той не изпълва с конкретен материал. Опитваме се да проверим истинността на гледната точка на автора относно универсалността на явлението върху материал от български, руски и чешки език (представители на трите групи славянски езици). Проследяваме дали за трите избрани от нас славянски езика е релевантен сходен матричен модел, или всеки език си изработва свои модели на поведение на омонимните двойки. Освен споменатата комбинаторна матрица на Л. В. Малаховски изграждаме своя хипотеза за лексикалната омонимия. Тя включва създаването на аксиоми, правила, произтичащи от четирите релевантни спецификатора, които конституират същността на лексикалното явление. Всеки омонимен модел се проверява (тества) с помощта на определен набор от твърдения (аксиоми) и правила (с възможни и допустими изключения). Изработените от нас забрани не позволяват на определени "гранични" омонимни двойки да "мигрират" в друг модел (ядрен или периферен). Въвеждаме също така и нови понятия: омонимен конституент, омонимна опозиция (омонимна двойка, омонимно противопоставяне), омонимна верига, омонимен модел (повърхнинен; дълбочинен), омонимна матрица.

Проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на чешкия език

(in Bulgarian)

            Лексикалната омонимия намира място преди всичко в трудовете, посветени на лексикално-семантичните проблеми като цяло, т.е. в монографиите по лексикология и лексикална семантика (семасиология). Според нас, това се дължи преди всичко на цялостната ориентация на чешката лингвистика още от времето на Пражката лингвистична школа в по-друга посока. Повече са проучени проблемите на речта, на функционалните стилове и теоретичните въпроси на книжовния език. Съществуват обаче и учени, в чиито трудове проблемите на лексикалната семантика присъстват постоянно. На тези техни изследвания и ще се спрем.

            Съвсем бегли бележки намираме в работите на Б. Хавранек, А. Йедличка, (Хавранек, Йедличка, 1963), Б. Трънка (Трънка, 1967), В. Шмилауер (Шмилауер, 1972). За Б. Хавранек и А. Йедличка "полисемантичността може да бъде и случайна, възникнала като еднакво звучене на лексеми с различно значение и произход, като при това става въпрос за две отделни лексеми" (стр. 417). Тогава според тях говорим за омоними:

            stopka (в плода);

            stopka (лампичка на стопа в колата);

            pojistka (в застраховането); 

            pojistka (електротехн. термин);

            obloha (небе);

            obloha (кулин. жаргон гарнитура).

Проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на българския език

(in Bulgarian)

            Сравнително малко са българските езиковедски изследвания, в които намират място въпросите на омонимията. За разлика от руската езиковедска литература, където проблемът е поставен за разрешаване хронологично по-рано, а след това всеобхватно експлоатиран и интерпретиран, в българската лингвистична литература липсват монографични изследвания, посветени на проблема, а и публикациите в специализирания печат са сравнително малко. Освен няколкото статии (Чолакова, 1959; Пашов, 1979; Балкански, 1979), специално посветени на въпросите на омонимията, трябва да се споменат и няколкото учебника по лексикология (Зидарова, 1998, Георгиев, Русинов, 1979; Бояджиев, 1986; Георгиев, 1993; Вътов, 1995), в които поради характера на трудовете, омонимите се разглеждат наред с останалите лексикално-семантични явления. Макар и малко на брой, в посочените трудове се забелязва стремеж да се използват теоретичните постижения на руската лингвистична мисъл. Всичко това се обвързва с материал от българската лексикална система и се допълва със собствени теоретични наблюдения и модификации, съобразени със спецификата на българския фактически материал. По този начин универсалното се преплита с националното, в търсенето на теоретични решения.

Проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на руския език

(in Bulgarian)

            Ще започнем с представяне на по-значимите и приносни съчинения на руски език поради ключовото значение, което имат теоретичните постижения на руските лингвисти в областта на лексикалната омонимия както за българската омонимия, така и за чешката. Авторитетът, който си създават руските омонимолози, е безспорен и може би точно поради това българските и чешките учени следват традицията, създадена от тях.

            Представянето на проблемите ще направим хронологично (т.е. по десетилетия), а в рамките на десетилетията ще походим тематично. Акцентуваме на тези автори, при които е налице нов интерпретационен момент.

            Ще проследим, доколкото това е възможно, хронологията на осъзнаването на проблема и различните интерпретации на явлението.

            Тъй като специалните монографични изследвания върху лексикалната омонимия са малко на брой (предимно от руски автори), ще се постараем да проследим и по-важните основни статии, публикувани в специализирания периодичен печат, и в двата специални речника на омонимите на руския език. В хода на изложението ще се постараем да представим обстойно и обективно различните становища, независимо от нашата позиция.

Петдесетте години в руската лингвистична литература, посветена на лексикологията, с право могат да бъдат определени като начало, при което се поставят за разрешаване различни въпроси, свързани с омонимията. Паралелно с тесните проблеми на омонимията се обсъждат и по-общи теоретични въпроси, които се включват при дефинирането и конституирането на омонимията: определяне същността на лексемата, на лексикално-семантичните варианти и тяхната дистрибуция, на семемата, на полисемията, а оттук и определянето на точните граници, т.е. къде свършва полисемията и къде започва омонимията. В кръга на разглежданите въпроси стоят и лексикографски проблеми, свързани пряко и непосредствено с експлицитното представяне на омонимните единици.

УВОД на „Формално моделиране на лексикалната омонимия”

(in Bulgarian)

            Предмет на настоящето изследване е вътрешносистемната лексикална омонимия в българския, руския и чешкия език.

            В българското езикознание липсва самостоятелно проучване, посветено на тази проблематика, поради което смеем да се надяваме, че това изследване в някаква степен ще запълни една празнота в трудовете по лексикална семантика. В работата си изхождаме от схващането за естествения език като система от комуникативни средства с конвенционален знаков характер. Придържаме се също така и към разбирането за ситемния характер и закономерност на лексикално-семантични–те явления, обусловени както от синхронното им функциониране, така и от диахронния им развой.

            Езиковото явление лексикална омонимия отдавна е обект на вниманието на лингвистите. Още древните философи в своите трактати за естествения език са се спирали и разсъждавали върху "равноименността", т.е. когато с един знак се номинрат различни денотати и сигнификати. В по-ново време, едва през двадесетте години на ХХ в., този въпрос с цялата си сложна проблематика се поставя в работите  на руските лингвисти. Учени като Л. В. Булаховски, Л. В. Шчерба, В. В. Виноградов, съзнавайки комплицирания характер на явлението, се обръщат към различните проблеми и аспекти, свързани с него. Още през 1940г. В. В. Виноградов се занимава с въпросите на омонимията не само в общотеоретичен план, но и във връзка с лексикографската практика. Именно по това време се появяват и различните дискусии сред лексикографите, които малко по-късно предизвикват полемичната статия на В. И. Абаев "О подаче омонимов в словаре" (ВЯ, 1957, N 3, стр.3), която се явява като техен отзвук. От своя страна тази статия става повод за организираната дискусия по проблемите но омонимията, материалите от която са публикувани в "Лексикографический сборник" (вып. IV, Москва, 1960 г.). Вниманието на участниците е насочено преди всичко към общите теоретични въпроси: какво е лексема, лексикално значение, лексикално-семантичен вариант, семантична парадигматика и синтагматика и др. Особено място заема и въпросът за детерминирането и конституирането на омонимно-полисемните отношения. Проблемите на омонимията присъстват в лексикалните изследвания на руските учени и през 50-те, 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години - А. Аникин (1983), Д. Армстронг (1981), И. Арнолд (1959), С. Бережан (1988), О. Благовещенски (1973), В. Григорев (1958), О. Косинева (1967). Макар и не в такъв обем, но лексикалната омонимия се интерпретира от българските и чешките лексиколози, като забележим е стремежът да се изследват теоретичните постижения на руските им колеги. От българските учени задължително трябва да се споменат Кр. Чолакова (1959), Т. Балкански (1979; 1985; 1986), П. Пашов (1979), Ст. Георгиев (1979; 1993), Ст. Александров (1974), М. Парзулова (1992, 1993, 1994), В. Зидарова (1998), а от чешките лексиколози Пр. Хаусер (1980), Й. Филипец, Фр. Чермак (1985), Й. Мистрик (1988), Й. Бечка (1970), Пр. Хаусер (1970), Л. Климеш(1958), Вл. Шмилауер(1953), П. Ондрус, Й. Хорецки, Й. Фурдик (1980), Е. Бураньова (1987), Й. Хорецки (1978), А. Ерхарт (1990), Й. Немец (1975), П. Ондрус (1972), Щ. Пецяр (1980), Й. Филипец (1985) и др. Обаче въпреки многообразието на омонимни дефиниции и интерпретации, традицията е легитимирала убеждението, че лексикалната омонимия е ясно и почти безпроблемно лексико-семантично явление, а еднотипното му представяне в традиционните по характер лексикологии само засилва това предубеждение. Подобно представяне изхожда от презумпцията за традиционната, предимно класификационно-описателна по характер методика.

Заключение на „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

 

(in Bulgarian)

Надяваме се, че сме успели да опишем един правдив образ на съвременното състояние на семантичния обем на творителния падеж в  горнолужишкия език. Повече от сигурно е, че и нашето изследване не е последната и най-достоверна “снимка” на семантиката на творителния падеж в горнолужишкия език. Но това според нас, от една страна, не е напълно възможно, а, от друга – даже може да е амбициращо и вдъхновяващо за следващите изследователи на творителния падеж в горнолужишкия език, защото ще продължат да усъвършенстват това, което ние само започнахме. Смятаме за излишно и тук да повтаряме неща, които вече са били казани на съответните места. Освен това  съпоставка между отделните фрагменти на творителния падеж е възможна само по формални признаци – по броя на езиковите ситуации, по вида на семантичните предикати, по броя на фазите и етапите, оформящи сценария на развитие на ситуацията, по вида на участниците. Но  за всичко това може да бъде направена справка на съответното място и не смятаме, че самоцелната и формалната съпоставка има някакво съществено значение и ще допълни с нещо качествено ново изследването.

Библиография на „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

Авилова 1976: Н. С. Авилова. Вид, залог и семантика глагольного слова. Москва, 1976.

Алимурадов 2002:  О. А. Алимурадов. О двух аспектах существования смысла. Единицы смысла в каждом из аспектов.  – В: Обработка текста и когнитивные технологии. Казань, 2002, № 7, стр. 69 – 76.

Алпатов  2004: В. М. Алпатов. История лингвистических учений: Вильгельм фон Гумбольдт. – В: http://www.phil.pu.ru/lib/data/ru/alpatov/humboldt.html

Альтман 1978: И. В. Альтман. Исследование семантики трехчленных конструкций. – Проблемы структурной лингвистики 1976. Москва, 1978, стр. 215 – 234.  

Андреева 2004: Н. В. Андреева. Лексический аспект категории времени. – В: Русская сопоставительная филология: состояние и перспективы. Казань, 2004.

Апресян 1993 (1): Ю. Д. Апресян. Синонимия ментальных предикатов: группа считать. – В: Логический анализ языка. Ментальные действия. Москва, 1993, стр. 7 – 22.

Апресян, Апресян 1993 (2): В. Ю. Апресян, Ю. Д. Апресян. Метафора в семантическом представлении эмоций. – В: Вопросы языкознания. 1993, № 3, стр. 27 – 47.

Апресян 1995 (1): Ю. Д. Апресян. Лексическая семантика. Синонимические средства языка. Т. 1. Москва, 1995.

Апресян 1995 (2): Ю. Д. Апресян. Интегральное описание языка и системная лексикография. Т. 2. Москва, 1995.

Апресян 2001: Ю. Д. Апресян. Значение и употребление. – В: Вопросы языкознания. 2001, № 4, стр. 3 – 22.

Списък на ексцерпираната литература за „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

Anton Nawka. Kubło pod worješinu. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2003.

 Beno Budar. Mjez nami prajene. Budyšin, 1989. (BB – MNP)

 Doma swět. Antologija. Budyšin, 1985. (DS - )

Dorothea Šołćina. Seklojta šćežka. Budyšin, 1999. (DŠ – SŠ)

Jan Wornar. Bombi pyta lód. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2002.

Jurij Brězan. Naš wuj z Ameriki. Budyšin, 1997. (JB – NWA)

Jurij Brězan. Krabat. Budyšin, 1976.

Jurij Brězan. Habakuk. Budyšin,  2004.

Jurij Brězan. Rokotowy kerk : powědki a přilopki. Ludowe nakładnistwo Domowina, Budyšin, 2002.

Jurij Słodeńk. Listy ze wsy. Budyšin 1967. (JS – LW)

Jurk. Hrěšna wjes. Budyšin, 1963. (J – HW)

Křesćan Krawc. Jónu je kónc sćerpliwosće. Budyšin, 1997. (KK – JKS)

 Lětopis 1995/1, s. 3-4, (Peter Kunze. Druhi mjezynarodny sympozij sorabistiki w Praze).

Lětopis 1995/1, s. 4-9,  (Peter Kunze.Młodoserbske hibanje w 90tych lětach 19. lětstotka).

За някои по-рядко срещащи се (и контаминирани) лингвистични ситуации, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

1.      Лингвистични ситуации за причина, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2.      Лингвистични ситуации за съвкупност и сравнение, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 3.      Лингвистични ситуации за кванторна поредност и последователност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 4.      Лингвистични ситуации за косвен обект и за съдържание, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 5.      Лингвистични ситуации за предикативност, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 6.      Творителни падежни модели с местоименната форма sobu

В тази глава от нашето изследване ще се постараем да опишем нетолкова фреквентните лингвистични ситуации, които също така се описват с помощта на творителните падежни модели в горнолужишкия език. И досега в анализа си следвахме фреквентния принцип, като най-достоверен за съвременното състояние на семантичния потенциал на творителния падеж в горнолужишкия език. Следвайки този принцип установихме, че творителните падежни модели описват най-вече социативни, инструментални, пространствени и времеви извънезикови ситуации. Не толкова силни са възможностите на този падеж в изразяването на причина, като причинните ситуации са в десетки пъти по-ограничени като фреквентност в сравнение с изброените по-горе. Следват в низходяща градация ситуациите за съвкупност и сравнение (регистрирахме единични случаи, и то при силно редуциран и ограничен кръг от предикати, подобно на  ситуациите за причина). След това се подреждат ситуациите за кванторна поредност и последователност. Ситуациите за косвен обект  и за съдържание (от най-разнообразен характер) са твърде разнообразни и не се поддават на някаква систематизация, просто защото се описват обикновено от ограничен кръг семантични предикати (ясно е, че и при социативността и инструменталността също става въпрос за косвен обект от синтактична гледна точка; тук включваме други извън тези случаи, и то не толкова системно проявявани). Ще споменем и творителната предикативност, за която още в уводната част се уговорихме, че няма място в нашето изследване, защото смятаме, че при нея анализът трябва да бъде и синтактико-семантичен. Но в тази сборна, обща глава ще приведем и някои примери за илюстрация на предикативността, за да се добие по-пълна представа за семантичния обем на творителния падеж в горнолужишкия език. Няма да намери място в тази глава и темата за адвербиализираните творителни форми, по простата причина, че това са форми вече мигрирали в друг клас от думи. Това е процес много типичен за творителните падежни форми и понякога е доста трудно да се прокара ясна граница между адвербиалните форми и значението за начина на извършване на действието, което пък нерядко притежава и социативни нюанси; най-често се адвербиализират творителните значения за време, място и начин. Много от по-старите значения на този падеж, които се пазят например в руския език, в горнолужишкия са избледнели и изчезнали като значение и употреба (вж. например Творительный падеж в...1958). Общото за всички тези “малки значения” е, че те могат да бъдат интерпретирани и по друг начин, т. е. това не във всички случаи са “изчистени”  значения с еднозначен прочит. В почти всички случаи става въпрос за преплитане на няколко възможни извънезикови ситуации, които са полисемантични и полифункционални. Традиционно се преплитат значенията за начина на извършване на действието, за сравнението (което в чист вид в горнолужишкия език почти не се среща), за съвкупност, за социативност и други. Т. е. става въпрос за приниципа на семантичната контаминация, много добре известен  от изследванията за категорията падеж в различните славянски езици.

1.      Лингвистични ситуации за причина, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции

Езиковите ситуации за причина са адекватно отражение на извънезиковите ситуации, при които някаква сила, която е  част от агенса или се намира извън него, благоприятства или пък препятства реализирането на действието (за взаимоотношенията между езикова и извънезикова ситуация вж. и Ванкова 2002). В такъв случай извънезиковата ситуация има амбивалентен характер, породен от позитивния или негативния развой на нещата. Водещи при изхода от развитието на действието са  общите когнитивни и ментални способности на агенса и възможността му да ги използва в своя полза при реализирането на целта  (за съотношението между когнитивен и ментален потенциал на съзнанието   вж. Селиверстова 2004). Според В. Г. Гак (вж. Гак 1993: 22) пространството, което  заема мисълта е безгранично. Мисълта е свързващото звено между  извънезиковата реалност и езика. Всичко идва от извънезиковата реалност през мисълта в езика и отново чрез езика всичко се връща в извънезиковата реалност (вж. по въпроса и Goddard 1998; за езика като ментален фонем и за реалния свят и за езиковата му проекция вж. също и Ray Jackendoff 1988, 1993, 1997, 2002).

Лингвистични ситуации според времевия ориентир на агенса, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 2

(in Bulgarian)

IV.  Семантични профили на ситуациите             1. Характеристика на семантичните предикати  за всяка  ситуация                  а) Изработване на сценарий на развитието на ситуациите             2. Характеристика на участниците в ситуациите -    поотделно и един спрямо друг

IV.             Семантични профили на ситуациите според времевия ориентир на агенса

В първа езикова ситуация се реализират два модела “времето като момент – отправна времева точка”, от която агенсът стартира развитието на дадено действие и “времето като отрязък – по-продължителен от момента” – именната лексема е формално в множествено число.

1. Семантичен профил на ситуация за време с формална връзка z (ze): Това е езикова ситуация с нехомогенен състав, която включва два основни профила:

А) Времевия момент, от който агенсът започва паралелно  едно или друго действие, събитие, състояние или процес, изразени с предиката:  Mój pak smój z nowym lětom nowaj swěrnaj přećelej. Ze switanjom žona zawoła mać. Ze słóncom stawać.  Tuta nazymska njedźela na sewjeru bě tajka zymna a ćmowa, zo hižo ze switanjom wječor přichadźeše. Z ranjom třělenje pozastawaše

Б) Редица последователни времеви моменти, с настъпването на които агенсът  реализира дадено действие, събитие, състояние, процес: Bywa z lětami mócniši. Z časami. Z chwilemi so hišće tu a tam zaswěći. Wobroćić pak dorosćeneho, přestworić jeho z lětami zapjeńkowane zmyslenje. (M. N.-N.)  Tutón kompleks je so z wěkami do nas bił.

Характеристика на семантичните предикати 

В тази езикова ситуация се използват семантични предикати, описващи модела “времето като момент – отправна времева точка” и модела “времето като отрязък – по-продължителен от момента”. В този смисъл почти няма  семантични ограничения за характера на предикатите както по парадигмата – действие, събитие, процес, състояние, така и по линия на по-детайлната семантична раздробеност. В първия модел се налага присъствието на предикатите тип мигновено събитие (или събитие, което намира отражение за съвсем кратко на времевата ос), краткотрайно действие и състояние. За втория модел се налага типът нефиксиран конкретно,  протичащ  във времето процес, но също така е възможно тук да присъстват и предикати за по-продължително състояние. Характерното за  времевия фрагмент като цяло е, че общият семантичен прочит на моделите зависи в по-голяма степен от именните лексеми, маркирани с творителна падежна морфема, отколкото от вида на предиката. Това се отнася и за тази езикова ситуация.

Лингвистични ситуации според времевия ориентир на агенса, изразени с творителни падежни модели, и техните извънезикови проекции 1

(in Bulgarian)

I. За разбирането на  концепта време         II. За езиковия образ на концепта време и за потенциала на творителните падежни модели в горнолужишкия език да отразяват времеви отрязъци        III. Видове езикови ситуации според времевия ориентир на агенса  в горнолужишкия език, изразени с творителни падежни модели

I.                   За разбирането на концепта време   

В тази глава ще се опитаме да представим някои от най-разпространените представи за съдържанието на  философската категория време. Ще очертаем и обема на фрагмента за време  (изразяван с творителни падежни модели), като част от общата картина на света; ще потърсим и адекватен езиков материал от творителните падежни модели в горнолужишкия език, който би могъл да запълни ситуациите за време. Ще проследим с какви възможности за концептуализиране разполагат творителните падежни модели в горнолужишкия език. Те отразяват и описват една много малка част от общата представа за понятието време – останалите участъци се покриват от други езикови средства: глаголната категория време, лексикален материал, фразелологизми и други. И в този случай изходната точка, обща за всички ситуации, ще бъде свързана с общата за цялото изследване тенденция към антропоцентризъм при описанието на падежната семантика. Така че  ситуациите формално ще бъдат отделени на базата на участваща формална връзка (z, ze, před, mjez), но на по-дълбоко равнище водещ ще е времевият ориентир на агенса. Поставяйки себе си в центъра на света, агенсът се самовъзприема не само като обект за физическа, психологическа и естетическа оценка, но и като отправна точка на времето и пространството.  И парцелацията на времето, както и тази на пространството, се осъществява от гледна точка на агенса, на неговата потребност да действа и променя картината на света или просто да се впише в нея. Ситуациите се определят и зависят от времевата точка, в която се намира агенсът в момента на извършване на действието.           Времето е категория, измислена от човека, за да подреди представите му за периодичността на повтарящи се събития. Той е най-абстрактното понятие на света. Затова има цели философски школи, които го отричат, тъй като то не може да бъде наблюдавано непосредствено.  Като най-универсални свойства на времето се определят обикновено продължителност, неповторяемост, необратимост.

За целите на нашето изследване ще разгледаме някои от битуващите мнения и съображения за сложната и неразгадаема философска категория време; това са гледни точки, които фокусират в себе си най-характерното от безбройните дискусии по проблема. Целта ни е, преди да преминем към описанието на потенциала на творителните падежни модели в горнолужишкия език да изразяват и описват времеви отрязъци, да добием представа и за участъците от концептосферата на времето, които този падеж не е в състояние да покрие.

Философската категория време е безспорно една от най-сложните за разбиране фундаментални и универсални философски категории. Векове наред не стихват научните спорове, изказват се най-противоречиви и различни гледни точки. Дискусиите продължават и до днес. Това, за което са съгласни повечето учени, се отнася до сложната,  многоаспектна и даже принципна непознаваемост на времето (вж. Джиоева 2005). При това невинаги е ясно за кое време точно става въпрос. За времето – като субстанция ли? За времето -  плод на човешката психическа дейност ли? За времето – като форма или условие за съществуване на материята? Времето е навсякъде около нас. Не само ние “сме във времето”, но и “времето е в нас”. Всяко нещо за нас трае “известно време” и има продължителността поне на мига. Освен това “времето тече”, трудно можем да си го представим като “спряло”, “неподвижно”, “вкаменено”, “замръзнало” и др. Но времето е и факт на съзнанието – притежава субективен образ във всеки от нас. Във връзка с определяне характера на взаимоотношенията между времето и материята обикновено се казва, че времето (така както и  пространството) е  атрибут, форма, условие, свойство, структура или фон за  проява на материята  (вж. Жаров 1975: 79). Най-вероятно, времето е всичко това взето заедно.