„Кикимората Мери”

(14-та глава от романа приказка  „Живите цветя”, in Bulgarian)

Идваше време, когато крал Лазар трябваше да отстъпи управлението на кралството на своите синове. И понеже обичаше и тримата по равно, реши, че няма да е справедливо да остави всичко да се случи след неговата смърт и че и тримата заслужават да получат равен дял от кралството. По този начин в известен смисъл той щеше да прекъсне традицията в кралството, според която най-големият син получаваше всичко, а останалите се задоволяваха само с голямо богатство, без да имат власт да управляват. Крал Лазар реши да не следва наследствената традиция, а да въведе нова, която се основаваше на бащината любов в чисто човешки смисъл. Той не знаеше тогава, че останалите не бяха готови все още да следват само законите на братската любов и че суетността за власт и съперничеството щяха да изместят чисто човешките усещания.  И крал Лазар подели кралството си на три равни части, които продължаваха обаче да образуват едно кралство. Управлението щеше да поеме най-големият син, но той нямаше да има повече богатство от останалите, а и трябваше да съгласува решенията си с останалите. Крал Лазар мислеше, че след това всичко ще продължи по старому и че братската любов е по-силна от желанието за власт. Но синовете му не мислеха така. Никой не хареса решението му и макар че всеки получи по равна част, всеки мислеше, че другият е взел по-хубавата, по-богатата и по-плодородната част от кралството. Особено ощетен се смяташе най-големият син, защото наследственото му право на първороден беше най-безцеремонно и несправедливо според него погазено, и то от човека, който трябваше да го поддържа най-много. Всеки един от братята смяташе, че ако останалите ги няма, те ще получат всичко напълно справедливо.

Завистта им ги караше да искат това, което нямат, макар че и това, което имаха, им беше достатъчно. Но те искаха това, което нямаха.

Завистта им пораждаше омраза. И те се мразеха толкова силно, че лесно забравяха за любовта, която бяха изпитвали един към друг. И омразата им пораждаше насилие и агресия и искаше да убие спомена за предишната любов.

Омразата към родния брат ги караше да се чувстват и виновни. И те знаеха, че е грях да мразиш родния си брат и се чувстваха гузни и  изпитваха вина.

Чувството им за вина ги правеше жестоки. И те бяха жестоки един към друг. Сърцата им бяха толкова широки, че можеха да съберат много жестокост един към друг. А това правеше бог Род нещастен и отчаян от  творението си.

„Приказки за едно пътуване към себе си” 30

(Откъс 30 от "Приказки за едно пътуване към себе си", in Bulgarian)

Използвам случая, че малкото тяло по време на разходките понякога се унася от ритъма на походката на Ема, за да разкажа на малката душа за нещата, които се случват около нас. Това е добър начин да я разсея от скуката, която я обзема, когато малкото тяло прекарва в сън.

Вече няколко пъти минавахме покрай най-старата върба по реката. Тя нямаше как да не бъде забелязана, защото времето я беше превърнало в една от най-разклонените върби по реката. Несъзнателно се заглеждаш в нея, когато минаваш наоколо. А ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш и живота, който кипи, скрит от любопитните очи, там, долу, под клоните. Даже и аз знам, че не се смята за много възпитано да надничаш в чуждите къщи, но предполагам ще бъда извинена, защото ме привлече една млада красива патица, която излезе от клоните и се потопи във водата. Патицата беше толкова хубава, че не се стърпях да я последвам и да разбера всички тайни, които се криеха дълбоко навътре под старата върба. Историята се оказа повече от интересна и аз с удоволствие я разказах на малката душа.

Ставаше въпрос за патицата Дорийн, която мътеше яйцата под старата, разлистена за поредна година върба на брега на реката, скрита от хора и свои. Тя мътеше за първа година, а яйцата бяха от нейния любим Дъки. Дорийн с първото си излизане като пълнолетна вече патица в обществото, беше забелязана от патока Дъки, джентълмен по желание и природа. Те бързо установиха по-близък контакт, подтиквани и от суровата предпролетна природа, когато и самият климат предразполага към сближаване на самотните души. Те не бяха точно самотни души, а по-скоро млади души, впуснали се за първи път в обществото и мечтаещи за приключения  и романтика.

Заключение на „Формално моделиране на лексикалната омонимия (върху материал от български, руски и чешки език)”

 (in Bulgarian)

            1. Структурата на омонимията притежава както хоризонтални (повърхнинни, синхронни), така и вертикални (дълбочинни, диахронни) параметри.

            2. Структурата на лексикално-семантичното явление омонимия се конструира от шест повърхнинни и осем дълбочинни модела, които се намират помежду си в отношение на следствие и причина.

            3. Различни са релевантните спецификатори, които конструират повърхнинните и дълбочинните модели, защото е различна спецификата на двете плоскости по хоризонтала и вертикала.

Дълбочинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 2

(in Bulgarian)

            Четвърти дълбочинен модел:

            [+1, +2, +6] = [+ГТ, +ДМ, +ЛСД].

             Един от най-спорните и дори отричани модели за получаване на лексикални омоними (вж. Абаев, 1957,стр. 31-43). Характеризира се с

[-херметичност] и [+проницаемост].

            А. Български език.

            S1 двор1 < *dvorъ, стб. дворъ, оградено място край постройка;

            S2 двор2 < *dvorъ, стб. дворъ, монархът и неговите приближени;

            S1 език1 < *językъ,  подвижен орган в устата на човека;

            S2 език2 < *językъ,  средство за общуване между хората;

            S1 месец1 < *měsęcь,  1 от 12 части на годината;

            S2 месец2 < * měsęcь,  луна;

            V1 точа1 < *točiti/ *tekti, стб. точити, подострям нещо;

            V2 точа2 < *točiti / *tekti, стб. точити, разтеглям тесто на тънък пласт;

            V1 шаря1 < шаръ, правя нещо да стане шарено;

            V2 шаря2 < шаръ, ходя без посока, скитам.

Дълбочинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 1

(in Bulgarian)

            В тази част от работата разглеждаме произхода на повърхнинните омонимни модели. Въвеждаме нови дълбочинни спецификатори, които, представени в скали на спецификаторите, изграждат дълбочинните омонимни модели. Пътят, по който се получават дълбочинните омонимни модели, проследяваме в изработени от нас комбинаторни матрици. Всеки дълбочинен омонимен модел се тества с определен набор от твърдения.

Обобщения за повърхнинните омонимни модели. Матрици на българските, руските и чешките повърхнинни омонини модели

(in Bulgarian)

            От направеното изследване върху повърхнинните омонимни модели се налага очевидният извод, че както ядреният, така и периферните модели са представени и в трите избрани от нас славянски езика. Изключение прави единствено модел 10, който в чешки език се запълва от материал, ексцерпиран на базата на спецификатори, различни от тези за български и руски. Различното в запълнените модели от трите езика е по-скоро в:

            1. [±Хомогенност] на конституентните комбинации и тяхната дистрибуция;

            2. Количеството конституентни елементи.

            От всичко това следва, че матрицата на Л. В. Малаховски, включваща омонимни повърхнинни модели, изработени върху основата на универсални спецификатори, е с напълно възможно и вероятно поведение в български, руски и чешки език, което доказва и мисълта на автора и, че само едно сравнително-типологично изследване е в състояние да покаже и докаже универсалността на изследваното явление.

Ядрени и периферни повърхнинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 2

(in Bulgarian)

            Б. Втори периферен пояс. 

            Модел 7 = [+A, +B, +C, -D].       

            Прочитът на модел 7 е следният: Във втори периферен пояс се локализират омонимните вериги, чиито конституенти са маркирани със спецификаторите: тъждествена звукова форма, тъждествена графична форма, тъждествено лексикално значение и нетъждествено граматично значение. Двата компонента, изграждащи омонимния конституент от този модел, притежават следните характеристики:

            - форма - [+A, +B];

            - съдържание - [+C, -D].

            Въпреки наличието на спецификатор [+C], което е явно противоречие с основната дефиниция на омонимите, в която спецификаторът [+C] е отречен, ние приемаме този модел за омонимен, поради лексикографската му репрезентация, което е достатъчен повод и за други автори да го определят така (вж. О. С. Ахманова, 1986, стр. 374). Ахманова нарича конституентите, съставящи модел 7, "функционални омоними", а подобно детерминиране, според нас, логично произтича от отсъствието на спецификатор [+D]. И така, за да детерминираме модел 7, конструираме следното правило:

            Правило N 1:

            За да бъдат легитимни конституентите, които изпълват модел 7, трябва да притежават следните характеристики:

            1. [-Хомогенност]: S1 – Ad1, Praep1 – Adv2;

            2. [-Парадигматична адекватност], която е мотивирана от отсъствието на спецификатор [+D];

            3. Наличие на спецификатор [+C];

            4. Наличие на цифров индикатор (1,2,3,...n);

            5. [+Проницаемост на омонимните вериги];

            6. [+Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

            7. [-Терминалност] на омонимните вериги.

            Забрана N 1:

            Не признавай легитимността на онези омонимни вериги, чиито конституенти се характеризират с:

            1. [+Хомогенност];

            2. [+Парадигматична адекватност];

            3. Отсъствие на спецификатор [+С];

            4. Отсъствие на цифров индикатор;

            5. [-Проницаемост] на омонимните вериги;         

            6. [-Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

            7. [+Терминалност] на омонимните вериги.

            Бележка N 1 към Правило N 1:

            Да не се легитимират спецификаторите: [+проницаемост], [+хронологична мобилност], [-терминалност] означава да се отрече езиковият развой въобще.

Ядрени и периферни повърхнинни омонимни модели в българския, руския и чешкия език 1

(in Bulgarian)

I. Ядрени омонимни модели.        

            За да дефинираме ядрените омоними, прилагаме Аксиома N1.

            Аксиома N 1:

            Ако една лексема-омоним е маркирана с признаците [+A], [+B], [+D] и не е маркирана с признака [+C], т.е. притежава го с обратен  знак [-C], то тя е ядрена лексема-омоним  .

            Като единствен ядрен модел се очертава модел 5 ()=[+A,+B,-C,+D]. Дешифриран, прочитът на ядрения модел е следният: ядрена е тази омонимна верига, която се характеризира с наличието на тъждествена звукова и тъждествена графична форма, с нетъждествено лексикално значение и тъждествено граматично значение. От гледна точка на дихотомията форма - съдържание, ядреният модел се характеризира с признаците:

            - форма - [+A,+B],

            - съдържание - [-C,+D].

            Това, което е специфично за ядрения модел и го диференцира от модел 6 и модел 7, са две правила, чиято легитимност произтича от Аксиома N 1:

            Правило N 1:

             За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително отсъствието на спецификатора [+C].

            Правило N 2:

            За да бъде един омонимен модел ядрен, е задължително неговите конституенти /S, Ad, Pro, V.../ да бъдат парадигматично адекватни. Тяхната парадигматична адекватност е обусловена от наличието на спецификатора [+D].

            Спазването на правилата е свързано с две забрани:

            Забрана N 1:

             Да не се детерминира като ядрен този омонимен модел, който се характеризира с наличието на спецификатора [+C].

Опит за изработване на теория за формално моделиране на лексикалната омонимия в българския, руския и чешкия език

           

(in Bulgarian)

            В тази част от нашата работа си поставяме за цел да анализираме проблема от гледна точка на структурната типология. Основа на нашите разсъждения е комбинаторната матрица на Л. В. Малаховски (Малаховски, 1974, стр.275), в която авторът на базата на универсални критерии - признаци се е опитал да покаже и докаже, че лексикално-семантичното явление омонимия е езиков факт, който може да бъде причислен към езиковите универсалии. Матрицата му представлява потенциален модел, който той не изпълва с конкретен материал. Опитваме се да проверим истинността на гледната точка на автора относно универсалността на явлението върху материал от български, руски и чешки език (представители на трите групи славянски езици). Проследяваме дали за трите избрани от нас славянски езика е релевантен сходен матричен модел, или всеки език си изработва свои модели на поведение на омонимните двойки. Освен споменатата комбинаторна матрица на Л. В. Малаховски изграждаме своя хипотеза за лексикалната омонимия. Тя включва създаването на аксиоми, правила, произтичащи от четирите релевантни спецификатора, които конституират същността на лексикалното явление. Всеки омонимен модел се проверява (тества) с помощта на определен набор от твърдения (аксиоми) и правила (с възможни и допустими изключения). Изработените от нас забрани не позволяват на определени "гранични" омонимни двойки да "мигрират" в друг модел (ядрен или периферен). Въвеждаме също така и нови понятия: омонимен конституент, омонимна опозиция (омонимна двойка, омонимно противопоставяне), омонимна верига, омонимен модел (повърхнинен; дълбочинен), омонимна матрица.

Проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на чешкия език

(in Bulgarian)

            Лексикалната омонимия намира място преди всичко в трудовете, посветени на лексикално-семантичните проблеми като цяло, т.е. в монографиите по лексикология и лексикална семантика (семасиология). Според нас, това се дължи преди всичко на цялостната ориентация на чешката лингвистика още от времето на Пражката лингвистична школа в по-друга посока. Повече са проучени проблемите на речта, на функционалните стилове и теоретичните въпроси на книжовния език. Съществуват обаче и учени, в чиито трудове проблемите на лексикалната семантика присъстват постоянно. На тези техни изследвания и ще се спрем.

            Съвсем бегли бележки намираме в работите на Б. Хавранек, А. Йедличка, (Хавранек, Йедличка, 1963), Б. Трънка (Трънка, 1967), В. Шмилауер (Шмилауер, 1972). За Б. Хавранек и А. Йедличка "полисемантичността може да бъде и случайна, възникнала като еднакво звучене на лексеми с различно значение и произход, като при това става въпрос за две отделни лексеми" (стр. 417). Тогава според тях говорим за омоними:

            stopka (в плода);

            stopka (лампичка на стопа в колата);

            pojistka (в застраховането); 

            pojistka (електротехн. термин);

            obloha (небе);

            obloha (кулин. жаргон гарнитура).