Най-голямата
беда на образованието не са децата
двойкаджии.
Не, не са те, защото те са в
процес на развитие, те имат шанс да се
развият и полетят.
Двойките са все пак
само цифри, а никоя цифра не е в състояние
да
фиксира и обхване целия потенциал
на детето, тя
обикновено фиксира
някакво
негово временно състояние.
Най-голямата
беда на образованието са учителите
двойкаджии, пълно е с такива.
Учителите
двойкаджии са онези, които са дошли в
образователната сфера
по някакви си
техни сметки, в които обикновено децата
и тяхното развитие
не влизат изобщо.
Учителите двойкаджии виждат децата
само като цифри и проценти,
заковани
веднъж завинаги.
Те са слепи за потенциала
и за неговото развитие, с цифрите си
присъди те
всъщност убиват потенциала,
защото им е по-важно да отчетат процентите
на успеха.
Учителите двойкаджии не
вярват в безграничния потенциал на
децата, те ги
виждат само като обект на
постоянна критика, присъди, наказания,
забрани,
крещене и психически тормоз,
а не като личности, които имат нужда от
вдъхновението и любящата ръка на
възрастните, която ще ги придържа,
докато
се научат да летят сами. Когато говорим
колко са лоши, невъзпитани,
по-слабо
грамотни и незнаещи днес децата, не
трябва да забравяме, че това
се дължи и
на авторитарно-командните методи на
учителите двойкаджии.