Не лъжете децата, за да се научат на честност.
Обичайте децата, за да се научат да обичат.
Разговаряйте с децата, за да се научат да разговарят.
Изслушвайте децата, за да се научат да изслушват.
Бъдете търпеливи с децата, за да се научат на търпение.
Вярвайте на децата, за да се научат да си вярват.
Приемайте ги като равни, за да се научат да се приемат като равни.
Обичайте децата безусловно, за да се научат и те на безусловна любов.
Приемайте децата такива, каквито са, за да се научат и те да се приемат такива, каквито са.
Вярвайте в безграничния потенциал на децата, за да се научат и те да вярват в своя потенциал.
Искрено се интересувайте от мнението на децата, за да се научат и те, че тяхното мнение има значение.
I had an old
teacher, 
Най-голямата беда на образованието не са децата двойкаджии. Не, не са те, защото са в процес на развитие. Те имат шанс да се развият и да полетят. Двойките са все пак само цифри, а никоя цифра не е в състояние да фиксира и обхване целия потенциал на детето. Тя обикновено фиксира някакво негово временно състояние.
Най-голямата беда на образованието са учителите двойкаджии. Пълно е с такива. Учителите двойкаджии са онези, които са дошли в образователната сфера по някакви свои сметки, в които обикновено децата и тяхното развитие изобщо не влизат. Учителите двойкаджии виждат децата само като цифри и проценти, заковани веднъж завинаги. Те са слепи за потенциала и за неговото развитие. С цифровите си присъди всъщност убиват потенциала, защото за тях е по-важно да отчетат процентите на успеха. Учителите двойкаджии не вярват в безграничния потенциал на децата. Те ги виждат само като обект на постоянна критика, присъди, наказания, забрани, крещене и психически тормоз, а не като личности, които имат нужда от вдъхновение и от любящата ръка на възрастните, която ще ги придържа, докато се научат да летят сами. Когато говорим колко са лоши, невъзпитани, по-слабо грамотни и незнаещи днес децата, не трябва да забравяме, че това се дължи и на авторитарно-командните методи на учителите двойкаджии.
You are a unique phenomenon, and I admire you. This is what I say, and you fly on the wings of joy. When life is about to overwhelm you, I appear before you and give meaning to your days. Your eyes sparkle with inspiration once again. You believe in yourself again and do not allow the little storms and losses to defeat you. I am your gentle inspiration.
You are a unique phenomenon, and I admire you. That is what my heart says, and my eyes follow you everywhere with faith and blessing. Because you came into my life when it had begun to lose its meaning. I needed something unique, and you were ready for that role. So, to me, you are a unique phenomenon, and I admire you.
"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."
You are brave and invincible. You are there wherever danger stands in my way, and I cannot stop it from trying to defeat me. When black clouds hang over my head like ripe blackberries in August and the wind carries them where they should not go, you appear, overcoming yourself and your fear for the sake of my faith in you. Your courage comes from me, and it fills you. You can face all the gloomy and frightening monsters of the world because I believe in you. White doves write the story of your courage and victory across the sky, and their feathers cover the human world with innocence and inspiration for triumph.
"I am a unique phenomenon," you say to yourself. "I am a unique phenomenon because you admire me. I can do anything. I am invincible."
Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Това казвам аз и ти политаш на крилете на радостта. Когато животът е на път да те победи, аз се появявам пред теб и придавам смисъл на твоите дни. Очите ти отново са искрящи и вдъхновени. Ти отново вярваш в себе си и не се оставяш малките житейски бури и загуби да те победят. Аз съм твоето нежно вдъхновение. Ти си уникално явление и аз ти се възхищавам. Така казва моето сърце, а очите ми те следват навсякъде с вяра и благословение. Защото ти се появи в живота ми, когато той започваше да губи своя смисъл. Аз имах нужда от уникалност, а ти беше готов за тази роля. Затова за мен ти си уникално явление и аз ти се възхищавам.
Аз съм уникално явление. Казваш си ти. Аз съм уникално явление, щом ти ми се възхищаваш. Аз мога всичко, аз съм непобедим.
Ти си смел и непобедим. Ти си там, където опасността е застанала на пътя ми, а аз не мога да направя нищо, за да ѝ попреча да ме победи. Когато черните облаци са надвиснали над моята глава като узрели къпини през август и вятърът ги носи там, където те не трябва да бъдат. Тогава ти се появяваш, преодоляваш себе си и своя страх в името на моята вяра в теб. Твоята смелост идва от мен и те изпълва целия. Ти можеш да се справиш с всички мрачни и тъжни чудовища на света, защото аз вярвам в теб. Бели гълъби изписват на небето новината за твоята смелост и победа. А перата от белите гълъби покриват човешкия свят с невинност и вдъхновение за победи.
The thought of being mortal hurts the most. The thought of being alone in the universe is unbearable. The thought that love will sooner or later come to an end and disappear brings us closer to death than anything else. What can we do to stop time from passing so ruthlessly fast? Tell us what to do.
I tried to forget about my mortality through love. But it made me a slave to thoughts of you and took away my freedom. Freedom stands above everything else. And I want to be free. To be close to you.
I tried to find oblivion in the beauty around me. But, painfully, I discovered that beauty too is mortal. We become accustomed to beauty, and it no longer seems so beautiful. The seasons are born and die. The sun rises and sets. Your smile is no longer mine alone. My heart is too small to bear so many losses—to be born again with every sunrise, with every season, and to hope for your smile, meant only for me. To be close to you.
I tried to find oblivion in physical pleasures. But I exhausted my body with lies and pretence, with the illusion of the moment and the pain of creation. Yet I endured it all. To be close to you.
Мисълта, че сме смъртни, боли повече от всичко. Мисълта, че сме сами в космоса, е непоносима. Мисълта, че любовта рано или късно свършва и си отива, приближава смъртта по-бързо от всичко. Какво да направим, за да спрем времето да тече така безмилостно бързо? Кажи ми какво да направим?
Опитах се да търся забрава за моята смъртност в любовта. Но това ме направи роб на мисълта за теб и ми отне свободата. Свободата стои над всичко. А аз искам да съм свободна. За да съм близо до теб.
Опитах се да търся забрава в красотата наоколо. Но с болка открих, че тя е тленна. Ние свикваме с нея и тя престава да бъде толкова красива. Сезоните се раждат и умират. Слънцето изгрява и залязва. Твоята усмивка вече не е само моя. Моето сърце е твърде малко, за да побере толкова много загуби. За да се роди отново с всеки изгрев, с всеки сезон и с надеждата за твоята усмивка, предназначена само за мен. За да съм близо до теб.
