МОИТЕ ДВЕ СТОТИНКИ ЗА ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

 Има дни, които ме карат да се замисля. Такъв е Денят на прошката, или Сирни Заговезни.

Не помня да съм наранявала някого съзнателно. Затова не усещам нужда формално да искам прошка.

Това, разбира се, не означава, че никога не съм засегнала някого. Случвало се е, вероятно в момент на самозащита или при сблъсък на различни ценностни кодове и гледни точки. В такива ситуации отсрещният съвсем естествено може да се почувства обиден. Вярвам обаче, че подобни ситуации са по-скоро недоразумения, които могат да се изчистят, ако има желание за разговор.

Не ми е присъщо да бягам и да се крия. Харесва ми да мисля, че съм смела. Ако осъзная, че съм прекалила, се извинявам и продължавам напред.

Била съм и съзнателно наранявана, лъгана, използвана, предавана. Приемам го като част от живота. Не чакам извинения. Понякога дистанцията е най-здравословният избор.

НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това – на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Свети Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията – една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя вече е гледала трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

ЛЮБОВТА ИМА МНОГО ЛИЦА И ИЗМЕРЕНИЯ

 Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия ми вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи – с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.

А човешкото сърце е като кутия за съкровища – пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.

ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА УВЕРЕНОСТ

 Казваме ги, когато се тревожим, за да се почувстваме по-уверени в себе си.

Аз вярвам в себе си.
Аз съм спокойна, радостна и оптимистично настроена за бъдещето.
Аз се трудя и се справям с препятствията по пътя си.
Бог е винаги с мен, подкрепя ме и ме благославя.
Затова вярвам в себе си.

КОГАТО ПРАЗНИКЪТ НА ЛЮБОВТА СТАНЕ НЕЛЕП

Предстоящият, набеден за ден на любовта, празник (или както там се нарича) може би е добре да стои малко по-далеч от детския свят, поне във вида, в който често се представя от масовата култура. Кичът, преиграната зрялост и подражанието на поведение от света на възрастните рядко са неща, от които децата наистина имат нужда.

Децата заслужават повече от шеговитото окуражаване „shake it, shake it“. Те естествено правят това, което им казват възрастните, и се стараят да отговорят на техните очаквания. Обличат се в блестящи дрехи, гримират се, повтарят движения и поведение, които не разбират напълно, но приемат за нормални, защото идват от авторитета на големите. И понякога всичко това се случва още преди да са навършили десет години.

Въпросът не е в самия празник, а в начина, по който го пренасяме в детската среда. Част от моделите, които възрастните смятат за забавни и безобидни, принадлежат на техния свят и носят значения, които децата все още не могат да осмислят. Те ги възпроизвеждат механично, без избор, защото се доверяват на нас.

ЗА ЕФЕКТА НА ПОДИГРАВКИТЕ ПРИ ДЕЦАТА

 (Някои педагогически наблюдения, които може да са полезни на някого)

Има една категория възрастни, които избиват собствените си комплекси върху децата. За да се покажат доминиращи, оценяващи, винаги прави. На такива възрастни все за нещо не можеш да им угодиш. Те никога няма да приемат детето такова, каквото е - най-вече със слабостите му, с грешките в процеса на израстване.

Не. Те ще направят от това шоу - понякога публично – за да унизят детето и да възвисят себе си. Чували сме: „То е с две леви ръце“, „С два леви крака“, „Все нещо не му достига“, „Все иска да пишка, когато не трябва“, „То е просто едно малко недоразумение“.

А ние – ние, възрастните – сме големите герои, готови веднага да го стъпчем, да го унижим, да му се подиграем публично.

Тези деца сякаш никога не са достойни за абсолютната родителска любов – за онази безусловната. За тях винаги се говори от позицията на липсата: какво не си успял, какво не можеш, в сравнение с „мен – възрастния“.

Когато възрастният се смее, детето го чува преведено като: „Нещо не ми е наред“, „Такъв, какъвто съм, не правя родителите си доволни“, „Трябва да ме е срам от себе си“.

ПРЕДПРАЗНИЧНИ РАЗМИСЛИ ЗА ПОДАРЪЦИТЕ

 За консуматорското общество, неговите капани и вредите, които нанася върху възпитанието на малки и големи, мога да пиша много. Но няма да ви досаждам с всичко наведнъж. Ще споделя само някои предпразнични тревоги – за подаръците, които възрастните купуват на децата.

Разбира се, не е моя работа кой какво и колко пластмаса купува на детето си. Но понякога възрастните забравят, че всичко възпитава и че от техните избори зависи какъв човек ще стане детето им.

Честно казано, понякога ми се плаче, когато видя снимки на деца, заобиколени от купчини и цели планини подаръци за рожден ден или празник. За родителите това често е състезание – със съседи, роднини и голямата публика в социалните мрежи. Всичко е режисирано, подредено и заснето. Детето, в екстаз, дори не може да говори – рови, вади, къса опаковки, тъпче подаръци като варварин победител. Те са толкова много, че то дори не знае какво да прави с тях.

А истината е, че всички тези така наречени подаръци изобщо не са нужни за неговия семпъл емоционален и интелектуален живот.

My books are also on Goodreads:

https://www.goodreads.com/author/show/50934660.Elena_Lyubenova 

ЗЕЛЕНО КАТО ОЧИТЕ НА ЖЕНА

https://www.paradigma.bg/book/1549-zeleno-kato-ochite-na-jena

АНОТАЦИЯ

"Книгата съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето.

По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му.

Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност.

Текстовете са написани във формата „Аз“ и „Ти“, които са любимият, Бога и всички останали, сменяйки постоянно местата си, според нашите очаквания и търсения."

СЪДЪРЖАНИЕ

GREEN LIKE THE EYES OF A WOMAN

 

 АНОТАЦИЯ 

 

Книгата "ЗЕЛЕНО КАТО ОЧИТЕ НА ЖЕНА" съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето.

По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му.

Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност.

Текстовете са написани във формата "Аз" и "Ти", които са любимият, Бога и всички останали, сменяйки постоянно местата си, според нашите очаквания и търсения.