За консуматорското общество, неговите капани и вредите, които нанася върху възпитанието на малки и големи, мога да пиша много. Но няма да ви досаждам с всичко наведнъж. Ще споделя само някои предпразнични тревоги – за подаръците, които възрастните купуват на децата.
Разбира се, не е моя работа кой какво и колко пластмаса купува на детето си. Но понякога възрастните забравят, че всичко възпитава и че от техните избори зависи какъв човек ще стане детето им.
Честно казано, понякога ми се плаче, когато видя снимки на деца, заобиколени от купчини и цели планини подаръци за рожден ден или празник. За родителите това често е състезание – със съседи, роднини и голямата публика в социалните мрежи. Всичко е режисирано, подредено и заснето. Детето, в екстаз, дори не може да говори – рови, вади, къса опаковки, тъпче подаръци като варварин победител. Те са толкова много, че то дори не знае какво да прави с тях.
А истината е, че всички тези така наречени подаръци изобщо не са нужни за неговия семпъл емоционален и интелектуален живот.
Детето, разбира се, още не знае, че има родители, които компенсират собствените си липси – бедност, лишения, комплекси от миналото. Те си въобразяват, че като отрупват детето с вещи, му дават повече, отколкото самите те са имали. Това е тотална грешка.
Така в главата на детето постепенно се насажда мисълта, че материалното е най-ценното, че то му се полага, че именно то го определя като личност. И идва моментът, в който незрелите родители попадат в собствения си „възпитателен“ капан. Те не знаят кога да спрат. Подаръците се превръщат в съревнование по престиж – кой колко печели, кой какво може да си позволи, кой какво ще покаже.
А какво следва, когато детето свикне за всеки празник да получава огромна планина от ненужни вещи?
То също не знае кога да спре да иска. Започва да иска все повече и все по-скъпи неща. Тропа с крак, изпада в истерии. Обгражда се с кухи и фалшиви заместители на собствената си същност.
Така детето постепенно се превръща в отражение на родителите си – в незрял индивид, който не знае какво иска от живота. Не – той иска всичко, на всяка цена. Израства с внушението, че светът се върти около него и е длъжен да задоволява неговите консуматорски нужди. Превръща се в разглезен принц или принцеса, в объркан „парти анимал“, за когото личният интерес стои над всичко.
Тези малки „божества“ порастват в големи незрели възрастни. Те растат физически, но вътрешно остават на шестнадесет. При криза се разпадат, защото парите и лъскавата повърхност вече не могат да заместят липсата на стабилни личностни качества. В любовта избират още по-незрели партньори – „кукли Барби“ или техния еквивалент – защото за тях външната опаковка е най-важна.
Но те никога не са истински щастливи. Защото човешката душа е устроена по друг начин. Тя не може да бъде купена с подаръци и блясък. Понякога, дори и при такива хора, настъпва пробуждане – отвращение от фалша, усещане за празнота, която нищо материално не може да запълни. Това често е най-голямата им криза, защото те не знаят как да живеят по друг начин.
Някои тръгват по духовни пътища и успяват. Други търсят спасение в алкохол или по-силни вещества. Трети откриват платоничната любов – и това също може да бъде пробуждане. Истинска благословия, ако се случи. Защото тогава човек разбира, че щастието не е в чуждото тяло, а в самия него.
Не вярвам, че терапия може да помогне, ако липсва вътрешна готовност. Нужно е дълбоко осъзнаване, смелост да свалиш маската пред себе си и да се освободиш от всичко, което те държи в плен на фалшивото самочувствие. Това е дълъг процес на разчистване – вътрешно и външно.
Разбира се, не можем без материалната страна на живота. Но фиксацията не бива да е там. С малко може да се живее. Според мен децата не трябва да знаят какви са паричните възможности на родителите им. Така те ще имат към какво да се стремят, ще развиват качества, устойчивост и вътрешна стабилност – онова, което ги държи изправени при кризи.
Иначе един ден те ще повторят същия модел със собствените си деца.
Не децата са виновни.
Виновни са незрелите и неуверени родители.
А всичко започва невинно – с една купчина подаръци.
(Елена Любенова)
No comments:
Post a Comment