EVE AND PSYCHE

You want me to be your Eve, whom you will wear like a wedding ring on your hand. You want me to give up my name and take yours. Not only that—you want me to preserve the honour of your name and continue your family line. You want me to leave my birthplace and come to live in yours because you believe that is what is best for me.

You want me to be your Eve, caring for your home, bearing your children and raising them. You want to place me in portraits that you will proudly show to everyone.

You want me to hide my beauty, to become a shadow of myself so that I do not invite temptation and sin. At the same time, you admire other women, turning them into objects of temptation.

You want me to become your shadow, keeping the fire burning in your home and protecting your name from gossip. Meanwhile, you are busy hunting free hearts to whom you cannot promise anything. Because I can no longer tempt you. Because they cannot become your slaves. You are a hunter. And this is the justification you have invented for yourself.

You do not want me to be whole and independent—a free woman whom you can love. No, you want me to be your other half, the one you can blame for the lack of harmony within yourself.

ЕВА И ПСИХЕЯ

Ти искаш аз да съм твоята Ева, която ти ще носиш като венчален пръстен на ръката си.

Ти искаш аз да се откажа от моето име и да взема твоето. Не само това – ти искаш аз да пазя честта на твоето име и да продължа рода ти.

Ти искаш аз да оставя родното си място и да отида да живея в твоето. Защото така ти си решил, че е най-добре за мен.

Ти искаш аз да съм твоята Ева. Да се грижа за дома ти. Да ти родя деца и да се грижа за тях. Ти искаш да ме сложиш на портрети, които ще показваш на всички.

Ти искаш аз да скрия красотата си, да се превърна в сянка на себе си, за да не привличам съблазни и грях. А в същото време ти си зает да се възхищаваш на други жени, превръщайки ги в предмет на изкушение.

Ти искаш аз да се превърна в твоя сянка, която ще поддържа огъня в дома ти и ще пази името ти чисто от клюки. А през това време ти ще си зает да ловуваш свободни сърца, на които не можеш нищо да обещаеш. Защото аз не мога да бъда вече предмет на изкушение за теб. Защото те не могат да бъдат твоите робини. Ти си ловец. И това е оправдание, което ти си измислил за себе си.

Ти не искаш аз да съм нещо цяло и независимо, което те обича като свободна жена. Не, ти ме искаш като своя половинка, която ще виниш за липсата на хармония в себе си.

Ти искаш всичко от мен. Ти имаш твърде много вериги за мен. Вериги, които ще отнемат свободата ми и ще ме превърнат в твоя робиня.

JAZZ ON FRIDAY NIGHT

It is Friday night. In the air you can feel jazz melodies, the fragrance of perfume, and the aroma of food being sold at a small discount. Tired bodies dress up for the evening and go out to get drunk on cheap beer and jazz, trying to forget the system. From the nearest pub, amateur musicians play untalented cover versions of their own lives. Outside the pub, a dog and a cat chase each other in circles, proving that opposites attract. The pub is full of tired faces that have come to tell the world that their bodies still represent life. They come here regularly, searching for new emotions.

I stand in my empty room, and the jazz music knocks against the closed window like an invitation to dance. Slowly, I put on my green dress, in which I long to seduce you, just as I have done a thousand times in my thoughts. I apply my red lipstick, whose language needs no translation. It sends an invitation. My dark hair merges with the night outside, ready for victories and voluntary defeats.

You stand alone in your empty room. Slowly, you button your dark blue shirt, behind which you hope to hide your insecurity. Then you reach decisively for the perfume that is meant to inspire confidence. Instead, its sharp, exotic fragrance fills you with doubt. Doubt like the uncertainty before a hunt.

ДЖАЗ В ПЕТЪК ВЕЧЕР

Петък вечер е. По улиците се носят джазови мелодии, аромати на парфюм и храна, която се продава с няколко процента намаление. Уморени тела се обличат празнично и отиват да се напият с евтина бира и джаз, за да забравят за системата. От най-близката кръчма любители музиканти свирят бездарно поредния кавър на техния живот. Пред кръчмата куче и котка обикалят в кръг, доказвайки, че противоположностите се привличат. Кръчмата е пълна вече с изморени лица, дошли да заявят на света, че телата им все още представляват живота. Те идват тук редовно, търсейки нови усещания.

Аз стоя в празната стая, а джазовата музика се блъска в затворения прозорец като покана за танц. Обличам бавно зелената си рокля, с която смятам да те съблазня. Така, както мислено съм го правила хиляди пъти. Слагам червеното си червило, чийто език няма нужда да бъде превеждан. Той излъчва покана. Тъмната ми коса се слива с нощта навън, готова за победи и доброволни загуби.

Ти стоиш сам в празната си стая. Обличаш бавно тъмносинята си риза, в която смяташ да скриеш несигурността си. После решително посягаш към парфюма, който трябва да ти вдъхне решителност. Но вместо това неговият остър и екзотичен аромат те изпълва със съмнения. Съмнения като преди лов.

BACK IN TIME

The moonlit path leads me back through time, along the curve of my memories. Back to the blank page I once was, half of which has already been written. Darkness, loneliness and instincts—that was the beginning.

The moonlit path leads me back to the time when you were still free. Free like a seed waiting to be sown. Free like a seed before it becomes a field of wheat. Free like a seed before it dies in the earth and is reborn as bread. Free like a seed that is complete in itself.

Who decides, and when, that this seed will one day represent the body of God? Who decides, and when, to take away its freedom?

The moonlit path leads me back to the time when water was the only hope of giving birth to life, and that alone was divine enough. Back to the time when water was free from the obligation to be holy. Back when no one had burdened it with expectations or bound it tightly in chains.

The moonlit path leads me back to the time when you were still an egg. An egg from which everything could be born. Back to the time before the egg was bought and sold at a low price. Back when the life within the egg was worth more than life itself, and no one had yet assigned it the role of becoming an object of trade. Because what price can life have?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

 

Лунната пътека ме води назад във времето по кривата на моите спомени. Назад към белия лист, който бях и който е наполовина вече изписан. Мрак, самота, инстинкти – това стоеше в началото.

Лунната пътека ме води назад, когато ти все още беше свободен. Свободен като семе, което чака да бъде посято. Свободен като семе, преди да се превърне в житна нива. Свободен като семе, преди да умре в земята и да се роди отново като хляб. Свободен като семе, което е достатъчно само по себе си.

Кой и кога решава, че точно това семе по-късно ще представлява Божието тяло? Кой и кога решава да отнеме свободата ти?

Лунната пътека ме води назад във времето, когато водата беше единствената надежда да се роди живот и това беше достатъчно божествено само по себе си. Назад, когато водата беше свободна от задължението да е свята и светена. Назад, когато все още никой не я беше натоварил с очаквания и вързал здраво с вериги.

I WILL TAKE EVERYTHING WITH ME

When I leave, I will take everything with me. I will take my soul, my thoughts and my energy. I will leave only my body.

I possess nothing except my soul, my thoughts and my energy. I do not collect treasures that storms and winds will destroy. I do not collect money that would corrupt me. I will take my memories with me. They will keep me warm in the cold of the endless cosmic night.

I have nothing except myself. I do not belong to you. And you do not belong to me. The phrase "You are mine" is an illusion, an expression of weakness, a lack of confidence. Nobody belongs to anyone. No one is another person's slave. We are only briefly and willingly present in someone else's life. Only as guests. We are not masters of others, but guests in their lives.

I was once a small naked dot. The absolute mistress of the starry sky.

Do you remember the spring of the 2,121,284th light year? When we met, our love rose into the heavens like a young star. You, our love and I. We possessed the ability to fly. And we flew freely everywhere. That was enough. Enough for a beginning, a middle and an end. You wanted me to be the mistress of your body. You did not mind my soul possessing yours. Your heart rejoiced because I was its mistress. The same was happening to me. You were the master of my body. My foolish heart forgot its pride because of you. And my soul, born to be free and never to belong to anything material, was ready to sign an act of surrender and proudly declare itself your happy slave.

ЩЕ ВЗЕМА ВСИЧКО СЪС СЕБЕ СИ

Когато си отида, ще взема всичко със себе си. Ще взема душата си, мислите си, енергията си. Само тялото си ще оставя.

Аз нямам нищо друго освен душата, мислите и енергията си. Не събирам богатства, които бурите и ветровете ще разрушат. Не събирам пари, които ще ме развратят. Ще взема спомените си, те ще ме топлят в студа на безкрайната космическа нощ.

Не притежавам нищо освен себе си. Аз не ти принадлежа. И ти не принадлежиш на мен. Изразът „Ти си мой“ е илюзия, израз на слабост, неувереност в себе си. Никой не принадлежи на никого. Никой не е ничий роб. Ние доброволно присъстваме за кратко в нечий друг живот. Но само като гости. Ние не сме господари на другите, а гости в техния живот.

Бях малка гола точка. Абсолютна господарка на звездното небе.

Помниш ли пролетта на 2121284 светлинна година? Когато се срещнахме и нашата любов изгря на небето като млада звезда. Аз, ти и нашата любов. Ние имахме способността да летим. И ние летяхме свободно навсякъде. Това беше напълно достатъчно и адекватно като начало, среда и край. Ти искаше аз да бъда господарка на твоето тяло. Ти нямаше нищо против аз да обсебя твоята душа. Сърцето ти ликуваше, защото аз бях неговата стопанка. С мен се случваше същото. Ти беше господарят на моето тяло. Глупавото ми сърце забрави гордостта си заради теб. А душата ми, родена да е свободна и да не принадлежи на нищо материално, беше готова доброволно да подпише договор за капитулация и да обяви себе си за горд и щастлив твой роб.

GOLDEN LOVE

I am a falling teardrop in the season of the ripe apples.

The ripe red apples roll across the yellow grass. Red leaves fall like rain from the sky. Orange chrysanthemums stare upwards, waiting for an autumn miracle. The sky absorbs the fiery red and reflects it into the water in the form of flames that swallow sadness. Melancholy hangs in the air and conquers our hearts.

You are a falling leaf. I am a falling raindrop. The wind introduced us to one another and made us a pair.

You fell with the crimson leaves like a cry for help. A help that I needed. A help that you needed. A delayed help. I met you when God had forgotten me, leaving me alone and without direction. When I met you, you too had lost your direction. But the rain, coloured by the autumn leaves, and the warm golden magic of autumn melancholy brought our paths together. The red apples rolled across the grass like temptation and late sin.

And we stood facing one another in the middle of the forest, sinking into gold and flames, not daring to come any closer.

We met before winter came to cover all the paths to human hearts with snow. Frightened by how quickly summer passes, we tried to hold on to it with the help of the falling golden rain.

ЗЛАТНА ЛЮБОВ

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки.

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни.

Ти си падащо листо. Аз съм падаща дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини.

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събраха посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях. А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг.

Срещнахме се, преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича напролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват – без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.