The endless yellow fields of blooming sunflowers are like an invitation to flight and inspiration. They are like a reflection of the sun—a materialised expression of infinite faith and optimism. Yellow speaks so loudly that I obey without hesitation. The sunflowers have bowed their heads, but not as a sign of obedience.
When sunflowers bow their heads, it is because they cannot bear the weight of the sun they carry. It is because no living being can withstand the gaze of a sunflower that radiates the sun itself. No mortal can look directly into the eyes of that little yellow sun. When sunflowers bow their heads, it is not because they have been conquered or defeated, but because they are full of love and mercy for those around them—a mercy that chooses not to burn, but to protect, and to preserve life.
I am a living being, open to the new, the different and to change, open to love in all its forms. Yet I remain free from all of it. I am ready to begin again, ready to reflect the sun-filled yellow fields that will drive the darkness out of me.
You tell me that I am already fully formed and that there is no hope for me. You try to convince me that I have been shaped wrongly so that I can fit only into your world, where you are the master. You tell me that everything within me is already finished and that I can no longer grow in a direction that leads to my freedom. You see no path of development that could lead me to liberation. And you call this love.
You want me to believe this so that I will depend on you for everything—for my pain, my suffering, my joy and my hopes. You want me to think that I am broken and that only you can teach me how to become whole and independent again. But that is exactly what I want—to become whole and independent. To be like a blank sheet of paper on which I can write my life again. To be like a sunflower with its head held high.
The
Ginger Cat,Безкрайните жълти полета от цъфнали слънчогледи са като покана за полет и за вдъхновение. Те са като отражение на слънцето, като материализирана безгранична вяра и оптимизъм. Жълтото говори толкова силно, че аз се покорявам без колебание. Слънчогледите са навели главите си надолу, но не като знак за послушание и подчинение.
Когато слънчогледите наведат глави, това е защото те не могат да понесат тежестта на слънцето, което носят в себе си. Това е защото никой жив не може да понесе погледа на слънчогледа, излъчващ слънцето. Никой смъртен не може да издържи да гледа директно в очите малкото слънчогледово слънце. Когато слънчогледите наведат глави, това е не защото те са покорени и победени, а защото те са пълни с любов и милост към ближния. Милост да не го изпепелят, а да го предпазят и той да остане жив.
Аз съм биологично състояние, отворено към новото, различното, към промяната, отворено към любовта във всичките ѝ прояви. Но аз съм и свободна от всичко това. Аз съм готова да започна отначало, готова да отразя слънчевите жълти полета, които ще разсеят мрака в мен.
Ти ми казваш, че аз съм вече завършена и че няма надежда за мен. Ти се опитваш да ми внушиш, че съм завършена погрешно, така че да се впиша само в твоя свят, където ти си господарят. Ти ми казваш, че всичко в мен е вече приключило и не е възможно да бъде развито в посока, която да води до моето освобождение. Според теб ти не виждаш за мен посока на развитие, която да води до моята свобода. И ти наричаш това любов.
Ти искаш да ми внушиш това, за да завися от теб във всичко. Да зависят от теб моята болка, моето страдание, моята радост и надеждите ми. Ти искаш да си мисля, че съм пречупена и че само ти можеш да ме научиш как да бъда отново цяла и независима. Защото това е, което аз искам – да бъда цяла и независима. Да бъда като бял лист, на който да мога да напиша своя живот отново. Да бъда като слънчоглед с изправена глава.
