Тийнейджърите и конфликтите между поколенията|Teenagers and Generational Conflict - видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=qIuN6i61bLs
Цитат от книгата:
Една от главните причини за конфликтите между поколенията е, че възрастните предпочитат да общуват с подрастващите от позицията на функциите си, на ролята, която имат в семейството или в училище. А това са в повечето случаи авторитарни функции и роли. При това, упражнявайки своите божествени функции, те внушават, че те самите са абсолютно безпогрешни във всичко. Ако за децата до седем години например родителят е абсолютен герой, не, той е направо божество, което е абсолютен авторитет във всичко, то след тази възраст влиянието на родителите се променя за децата. Имаме парадокс – водени от природата си, децата продължават да се променят, но родителите им отказват да напуснат божествения си трон. Толкова е лесно да си божество – ще изплашиш някого, друг ще пернеш по врата, на трети ще изгърмиш от небето, четвърти ще излъжеш авторитетно, а пети ще унижиш. Малките деца се хващат на тези божествени трикове, те все още нямат социален опит и в този смисъл са наивни. Но подрастващите проверяват всичко чрез свой опит, те тестват, те експериментират, те са невярващи, те са критични, те искат сами да разберат. И тогава устоите на божествения трон започват да се клатят от народното недоволство. И конфликтите се оказват единственият начин да се общува.
Защо възрастните отказват да се променят? Те са изморени от обществото, те знаят всичко, не им пука. Те искат да им е лесно. Как да ги виниш? Но с подрастващите не е лесно и ако възрастните не изберат да се променят отношенията, са обречени. За да няма конфликти и общуването да е относително безпроблемно, се иска взаимен компромис и договаряне. Иска се двете страни да се възприемат като равни. Възрастните трябва да се научат да общуват с децата като с равни, като с приятели. Така както го правят със собствените си приятели.
Авторитаризмът, насилието, желанието да се наложиш на всяка цена, даже умишлено причинявайки нещастие на собственото си дете, унищожителният критицизъм, свръхконтролът, желанието да притежаваш, униженията, жестокостта да утвърждаваш егото си чрез абсолютното послушание на детето, това не е проява на любов. Това са взаимоотношения между мъчител и жертва, господар и роб, взаимоотношения, в които състраданието и любовта априори отсъстват.
Постоянните конфликти водят до тормоз над подрастващия вкъщи, до нежелание да си част от това семейство, те го правят да се чувства нещастен, неразбран, те се страхуват от родителите си и желанието им да избягат от това място често се реализира. Тогава децата търсят хора извън семейството, които ще ги изслушват, които ще ги разберат, които ще им обърнат внимание като на личности, които ще ги възприемат като равни и ще ги харесват такива, каквито са в момента.
Демократичност, умерен либерализъм, съчетан с рамки и правила, които се договарят, приятелска атмосфера, умерен, здравословен егоизъм, взаимно откриване на света на другия, радост от това да си алтруист и опити за харесване, съчетани с емпатия.
Трябва да проявяваме уважение, зачитане, деликатност, приемане, харесване. Трябва да умеем да правим компромиси, да приемаме с уважение другата гледна точка, да правим крачка назад, да губим, да си поемаме дълбоко въздух, когато ни се иска да крещим.
Excerpt from the book:
One of the main reasons for conflict between generations is that adults prefer to communicate with adolescents from the position of their functions, of the role they occupy within the family or at school. And in most cases, these are authoritarian functions and roles. In exercising these almost divine functions, they also suggest that they themselves are absolutely infallible in everything. If, for children up to the age of seven, for example, a parent is an absolute hero – no, practically a deity, an unquestionable authority on everything – then after that age the influence of parents begins to change in the eyes of their children. We have a paradox: guided by their nature, children continue to change, while their parents refuse to leave their divine throne.
It is so easy to be a deity – you frighten one person, give another a smack on the neck, thunder down from the heavens at a third, confidently deceive a fourth, and humiliate a fifth. Small children fall for these divine tricks; they do not yet have social experience and, in that sense, they are naïve. But adolescents test everything through their own experience. They test, they experiment, they are sceptical, they are critical, they want to understand things for themselves. And then the foundations of the divine throne begin to shake under the force of popular discontent. Conflict becomes the only way to communicate.
Why do adults refuse to change? They are tired of society, they know everything, they do not care. They want life to be easy. How can we blame them? But life with adolescents is not easy, and if adults do not choose to change the relationship, it is doomed. If conflict is to be avoided and communication is to remain relatively trouble-free, mutual compromise and negotiation are required. Both sides need to see each other as equals. Adults need to learn to communicate with children as equals, as friends – in the same way that they communicate with their own friends.
Authoritarianism, violence, the desire to impose oneself at any cost, even by deliberately causing unhappiness to one’s own child, destructive criticism, excessive control, the desire to possess, humiliation, and the cruelty of asserting one’s ego through the child’s absolute obedience – none of this is an expression of love. These are relationships between tormentor and victim, master and slave, relationships in which compassion and love are absent from the outset.
Constant conflict can lead to the adolescent being subjected to mistreatment at home and to no longer wanting to be part of the family. It can make young people feel unhappy and misunderstood; they may become afraid of their parents, and their desire to escape from that place may eventually become a reality. They then begin to look outside the family for people who will listen to them, understand them, pay attention to them as individuals, treat them as equals and like them for who they are at that moment.
Democracy, moderate liberalism combined with negotiated boundaries and rules, a friendly atmosphere, moderate and healthy self-interest, mutual discovery of each other’s world, the joy of being altruistic, and attempts to like one another, combined with empathy.
We need to show respect, consideration, sensitivity, acceptance and liking. We need to be able to compromise, to accept another point of view with respect, to take a step back, to lose, to take a deep breath when we feel like shouting.
Тийнейджърите и конфликтите между поколенията|Teenagers and Generational Conflict - видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=qIuN6i61bLs
Цитат от книгата:
Една от главните причини за конфликтите между поколенията е, че възрастните предпочитат да общуват с подрастващите от позицията на функциите си, на ролята, която имат в семейството или в училище. А това са в повечето случаи авторитарни функции и роли. При това, упражнявайки своите божествени функции, те внушават, че те самите са абсолютно безпогрешни във всичко. Ако за децата до седем години например родителят е абсолютен герой, не, той е направо божество, което е абсолютен авторитет във всичко, то след тази възраст влиянието на родителите се променя за децата. Имаме парадокс – водени от природата си, децата продължават да се променят, но родителите им отказват да напуснат божествения си трон. Толкова е лесно да си божество – ще изплашиш някого, друг ще пернеш по врата, на трети ще изгърмиш от небето, четвърти ще излъжеш авторитетно, а пети ще унижиш. Малките деца се хващат на тези божествени трикове, те все още нямат социален опит и в този смисъл са наивни. Но подрастващите проверяват всичко чрез свой опит, те тестват, те експериментират, те са невярващи, те са критични, те искат сами да разберат. И тогава устоите на божествения трон започват да се клатят от народното недоволство. И конфликтите се оказват единственият начин да се общува.
Защо възрастните отказват да се променят? Те са изморени от обществото, те знаят всичко, не им пука. Те искат да им е лесно. Как да ги виниш? Но с подрастващите не е лесно и ако възрастните не изберат да се променят отношенията, са обречени. За да няма конфликти и общуването да е относително безпроблемно, се иска взаимен компромис и договаряне. Иска се двете страни да се възприемат като равни. Възрастните трябва да се научат да общуват с децата като с равни, като с приятели. Така както го правят със собствените си приятели.
Авторитаризмът, насилието, желанието да се наложиш на всяка цена, даже умишлено причинявайки нещастие на собственото си дете, унищожителният критицизъм, свръхконтролът, желанието да притежаваш, униженията, жестокостта да утвърждаваш егото си чрез абсолютното послушание на детето, това не е проява на любов. Това са взаимоотношения между мъчител и жертва, господар и роб, взаимоотношения, в които състраданието и любовта априори отсъстват.
Постоянните конфликти водят до тормоз над подрастващия вкъщи, до нежелание да си част от това семейство, те го правят да се чувства нещастен, неразбран, те се страхуват от родителите си и желанието им да избягат от това място често се реализира. Тогава децата търсят хора извън семейството, които ще ги изслушват, които ще ги разберат, които ще им обърнат внимание като на личности, които ще ги възприемат като равни и ще ги харесват такива, каквито са в момента.
Демократичност, умерен либерализъм, съчетан с рамки и правила, които се договарят, приятелска атмосфера, умерен, здравословен егоизъм, взаимно откриване на света на другия, радост от това да си алтруист и опити за харесване, съчетани с емпатия.
Трябва да проявяваме уважение, зачитане, деликатност, приемане, харесване. Трябва да умеем да правим компромиси, да приемаме с уважение другата гледна точка, да правим крачка назад, да губим, да си поемаме дълбоко въздух, когато ни се иска да крещим.
Excerpt from the book:
One of the main reasons for conflict between generations is that adults prefer to communicate with adolescents from the position of their functions, of the role they occupy within the family or at school. And in most cases, these are authoritarian functions and roles. In exercising these almost divine functions, they also suggest that they themselves are absolutely infallible in everything. If, for children up to the age of seven, for example, a parent is an absolute hero – no, practically a deity, an unquestionable authority on everything – then after that age the influence of parents begins to change in the eyes of their children. We have a paradox: guided by their nature, children continue to change, while their parents refuse to leave their divine throne.
It is so easy to be a deity – you frighten one person, give another a smack on the neck, thunder down from the heavens at a third, confidently deceive a fourth, and humiliate a fifth. Small children fall for these divine tricks; they do not yet have social experience and, in that sense, they are naïve. But adolescents test everything through their own experience. They test, they experiment, they are sceptical, they are critical, they want to understand things for themselves. And then the foundations of the divine throne begin to shake under the force of popular discontent. Conflict becomes the only way to communicate.
Why do adults refuse to change? They are tired of society, they know everything, they do not care. They want life to be easy. How can we blame them? But life with adolescents is not easy, and if adults do not choose to change the relationship, it is doomed. If conflict is to be avoided and communication is to remain relatively trouble-free, mutual compromise and negotiation are required. Both sides need to see each other as equals. Adults need to learn to communicate with children as equals, as friends – in the same way that they communicate with their own friends.
Authoritarianism, violence, the desire to impose oneself at any cost, even by deliberately causing unhappiness to one’s own child, destructive criticism, excessive control, the desire to possess, humiliation, and the cruelty of asserting one’s ego through the child’s absolute obedience – none of this is an expression of love. These are relationships between tormentor and victim, master and slave, relationships in which compassion and love are absent from the outset.
Constant conflict can lead to the adolescent being subjected to mistreatment at home and to no longer wanting to be part of the family. It can make young people feel unhappy and misunderstood; they may become afraid of their parents, and their desire to escape from that place may eventually become a reality. They then begin to look outside the family for people who will listen to them, understand them, pay attention to them as individuals, treat them as equals and like them for who they are at that moment.
Democracy, moderate liberalism combined with negotiated boundaries and rules, a friendly atmosphere, moderate and healthy self-interest, mutual discovery of each other’s world, the joy of being altruistic, and attempts to like one another, combined with empathy.
We need to show respect, consideration, sensitivity, acceptance and liking. We need to be able to compromise, to accept another point of view with respect, to take a step back, to lose, to take a deep breath when we feel like shouting.
No comments:
Post a Comment