Езикът на тийнейджърите | The Language of Teenagers- видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=Htr_oMH2ZN0&t=193s
Цитат от книгата:
По отрицанието ще познаете, че времето на бърз растеж е дошло. „Не“, „не мога“, „не искам“ са само малка част от отговорите. Те самите не знаят защо отказват да свършат нещо или да кооперират. Така им нашепва природата – това е първата стъпка към самостоятелност и съпротива. При това те не издевателстват над вас нарочно, не, те се упражняват да казват уверено и със самочувствие на висок глас „Не“. Ако точно в този момент, възрастният поиска да получи „Да“ и започне да настоява на всяка цена, то ще се получи огромен конфликт, който ще спечели детето. Вместо това, осъзнавайки възрастта им, просто отминете това „Не“. След малко опитайте отново, но формулирайте въпроса си по-различен, на който да не може да се отговори с „Да“ и „Не“. Възрастният трябва да е хитър, креативен и дипломатичен. Това е страхотно предизвикателство за ума на вечно бързащия и изморен възрастен. Детето не бърза за никъде, повярвайте.
Умението да казваме „Не“ е изключително важно за нашето оцеляване. Много често се иска смелост да произнесем високо и на глас „Не“ и на тази смелост децата трябва да се учат от малки. Нали не искаме в бъдеще те да се превърнат в покорни и послушни хора, които ще отстъпват лесно на всеки по-настоятелен и агресивен опит да бъдат манипулирани и контролирани? Не, ние искаме нашите деца да израснат в смели и горди хора, които имат свое мнение и го отстояват. А това се практикува от съвсем малки. Нашата реплика на тяхното „Не“ трябва да е – „Аз уважавам твоето решение. Може ли да поговорим повече и да се постараем да постигнем компромисно решение?“. Никое дете няма да откаже тази игра на преговори, защото вие го третираме с уважение и като възрастен, а не го игнорирате и не му крещите, за да получите „Да“.
Excerpt from the book:
You will know by their refusal that the time of rapid growth has arrived. “No”, “I can’t”, “I don’t want to” are only a small part of the answers you will hear. They themselves do not know why they refuse to do something or to cooperate. This is what nature whispers to them – it is the first step towards independence and resistance. They are not deliberately trying to torment you; no, they are practising how to say “No” confidently, with self-assurance and out loud. If, at precisely that moment, the adult wants to obtain a “Yes” and begins insisting on it at any cost, an enormous conflict will arise – and the child will win it. Instead, being aware of their age, simply let that “No” pass. A little later, try again, but phrase your question differently, in a way that cannot be answered with “Yes” or “No”. The adult needs to be clever, creative and diplomatic. This is a tremendous challenge for the mind of the constantly rushing and tired adult. The child is in no hurry to go anywhere, believe me.
The ability to say “No” is extremely important for our survival. Very often it takes courage to say “No” clearly and out loud, and children need to learn this courage from an early age. After all, we do not want them, in the future, to become submissive and obedient people who will easily give way to every more persistent and aggressive attempt to manipulate and control them, do we? No, we want our children to grow into brave and proud people who have opinions of their own and stand by them. And this is something that is practised from a very early age. Our response to their “No” should be: “I respect your decision. Can we talk about it some more and try to reach a compromise?” No child will refuse this game of negotiation, because you are treating them with respect and as an adult, rather than ignoring them or shouting at them in order to obtain a “Yes”.
Езикът на тийнейджърите | The Language of Teenagers- видеоразмисли:
https://www.youtube.com/watch?v=Htr_oMH2ZN0&t=193s
Цитат от книгата:
По отрицанието ще познаете, че времето на бърз растеж е дошло. „Не“, „не мога“, „не искам“ са само малка част от отговорите. Те самите не знаят защо отказват да свършат нещо или да кооперират. Така им нашепва природата – това е първата стъпка към самостоятелност и съпротива. При това те не издевателстват над вас нарочно, не, те се упражняват да казват уверено и със самочувствие на висок глас „Не“. Ако точно в този момент, възрастният поиска да получи „Да“ и започне да настоява на всяка цена, то ще се получи огромен конфликт, който ще спечели детето. Вместо това, осъзнавайки възрастта им, просто отминете това „Не“. След малко опитайте отново, но формулирайте въпроса си по-различен, на който да не може да се отговори с „Да“ и „Не“. Възрастният трябва да е хитър, креативен и дипломатичен. Това е страхотно предизвикателство за ума на вечно бързащия и изморен възрастен. Детето не бърза за никъде, повярвайте.
Умението да казваме „Не“ е изключително важно за нашето оцеляване. Много често се иска смелост да произнесем високо и на глас „Не“ и на тази смелост децата трябва да се учат от малки. Нали не искаме в бъдеще те да се превърнат в покорни и послушни хора, които ще отстъпват лесно на всеки по-настоятелен и агресивен опит да бъдат манипулирани и контролирани? Не, ние искаме нашите деца да израснат в смели и горди хора, които имат свое мнение и го отстояват. А това се практикува от съвсем малки. Нашата реплика на тяхното „Не“ трябва да е – „Аз уважавам твоето решение. Може ли да поговорим повече и да се постараем да постигнем компромисно решение?“. Никое дете няма да откаже тази игра на преговори, защото вие го третираме с уважение и като възрастен, а не го игнорирате и не му крещите, за да получите „Да“.
Excerpt from the book:
You will know by their refusal that the time of rapid growth has arrived. “No”, “I can’t”, “I don’t want to” are only a small part of the answers you will hear. They themselves do not know why they refuse to do something or to cooperate. This is what nature whispers to them – it is the first step towards independence and resistance. They are not deliberately trying to torment you; no, they are practising how to say “No” confidently, with self-assurance and out loud. If, at precisely that moment, the adult wants to obtain a “Yes” and begins insisting on it at any cost, an enormous conflict will arise – and the child will win it. Instead, being aware of their age, simply let that “No” pass. A little later, try again, but phrase your question differently, in a way that cannot be answered with “Yes” or “No”. The adult needs to be clever, creative and diplomatic. This is a tremendous challenge for the mind of the constantly rushing and tired adult. The child is in no hurry to go anywhere, believe me.
The ability to say “No” is extremely important for our survival. Very often it takes courage to say “No” clearly and out loud, and children need to learn this courage from an early age. After all, we do not want them, in the future, to become submissive and obedient people who will easily give way to every more persistent and aggressive attempt to manipulate and control them, do we? No, we want our children to grow into brave and proud people who have opinions of their own and stand by them. And this is something that is practised from a very early age. Our response to their “No” should be: “I respect your decision. Can we talk about it some more and try to reach a compromise?” No child will refuse this game of negotiation, because you are treating them with respect and as an adult, rather than ignoring them or shouting at them in order to obtain a “Yes”.
No comments:
Post a Comment