АЗ СЪМ ТИ, ТИ СИ АЗ

Аз съм големият взрив, началото на всичко във вселената. Ти си облак от прах, който търси формата, в която да се роди.

Аз разтърсвам всичко и го разпилявам, ти събираш всичко и му даваш форма.

Аз съм звездата, която се ражда след големия взрив. Ти си животът, който търси своя дом.

Аз съм бактерията, която се ражда във водата. Ти си водата, самият живот.

Аз съм светлината и топлината, без които ти не можеш. Ти си животът, причината да ме има.

Аз съм еволюцията. Ти си размножаването и любовта.

Аз съм планетата, на която животът прелива от форми, въображение и красота. Ти си този, който създава тази красота.

Аз съм Създателят, който от глина направи мъжа, а после от собственото му ребро му направи компания.

Ти си змията, която изкуши Ева с ябълката. Аз съм Адам, който имаше нужда от Ева, за да не преживява болката от сътворението сам.

Аз съм Каин и Авел, аз съм предателството. Ти си верността.

Аз съм страхът от раздялата. Ти си смелостта, предизвикателството, че винаги има и следващ път.

Аз съм болката, страданието. Ти си ласката, нежността, милосърдието.

Аз съм тази, от когото ти не искаше да си тръгнеш. Ти си  този, който ме пусна да си тръгна, защото се страхуваше.

Аз съм тази, която беше готова да свали веригите си, за да бъде с теб. Ти си този, който не искаше да махнеш своите вериги заради мен.

Аз съм тази, която беше готова да полети и окована. Ти беше робът, който не искаше да е свободен заради мен.

Аз съм тази, която си тръгна, за да те освободи. Ти си този, който страдаше мълчаливо и тайно.

Аз бях краят на себе си. Той беше началото. Той  превръщаше водата във вино. Той можеше да ходи по вода. Той беше всичко, когато не ни оставаше нищо друго. Той беше ласката, милостта, състраданието. Той беше с мен, когато ти не пожела.  Той беше обещанието. Той е гравитацията.

Аз съм мъжът, който седи срещу теб и отпива от кафето си и замечтано наблюдава жената срещу себе си. Аз съм жената,  която седи срещу мъжа с кафето и не откъсва очи от него, опитвайки се да го хипнотизира завинаги.

Аз съм този, когото вълните безмилостно притеглят към теб. Ти си медът, ти си забраненият плод.

Аз те слушам как ти се изповядваш и усещам как ролята не ми подхожда.  Усещам професията си фалшива, защото поставя бариери между нас. Но за вълните няма прегради и бариери, защото те ни събират.

Ти си тази, която се доверява на професията ми и разкрива миналото си пред мен. Ти си тази, която разказва за опита на сърцето си и търси съвет как да се справи.

Ти си тази, която ми вярва. Аз съм този, който се страхува от слабостта си, когато си до мен.

Аз съм този, който по дълг трябва да те учи как да бъдеш силна, да ти покаже пътя.  Но в твое присъствие аз съм слабият, малкият, грешният, аз съм този, който в твое лице намери своя нов бог. Ти си силната, изкусителната, ти си енергията, от която имам нужда, за да повярвам и аз в своя бог, учението което проповядвам на другите.

Аз съм падението. Ти си издигането. Аз съм грехът. Ти си опрощението.

Аз съм този, който бяга от теб, крие се, който се опитва да заключи вълните в окови. Ти си тази, която нежно разбива оковите и ме пуска на свобода.

Аз съм този, който покорно те следва. Ти си тази, която ме издига, поставя на пиедестал.

Той е Създателят, който има план за нас. План за любов, страдание и покаяние. План, в който всички сме един по едно и също време, на едно и също място с различни роли. Аз съм ти. Ти си аз. Той сме ние. Ние сме той. Той е любов. Ние сме страданието, което трябва да ни издигне, промени, да ни научи да разбираме любовта. Любовта на тялото и любовта на сърцето.

Аз съм слаб, затова те обичах с тялото си. Ти беше страдала, затова също ме обича с тялото си. Защото той искаше ние да минем през това –  да се научим да се докосваме, за да обичаме след това с душите си.

Аз съм детето, което ще се роди в грях. Ти си жената, която ще ме родиш в грях. Аз съм детето, което няма да те види, защото ти ще трябва да платиш дълга си да обичаш с тялото си.

Аз съм свещеникът, който вчера погреба  своята любима и сега не знае дали той е подходящият човек да учи другите на вяра. Ти си аз, любимата на свещеника, която умря от любов, защото той е любов.

Аз съм детето, което търси отговори, което е гневно и сърдито, защото той отне неговата майка. Аз не съм любов, аз съм грях, гняв, болка, страдание. Аз търся любов и не намирам. Аз съм разбит на парчета. Аз съм обречен. Но съм жив. Аз нося живот в себе си и той ме задължава да го продължавам. И той има план за  това.

Тогава той ми праща теб. Ти седиш срещу мен, отпиваш от кафето си и се опитваш да хванеш косата в ръцете си, за да не полетиш от силата на вятъра. Вятърът ускорява вълните. И ние се носим върху тях, съсредоточени върху сътворението на света.

И страданието е сладко и кратко, защото той има план за теб. Ти отнасяш живота, който посях в теб в друга посока и аз никога повече няма да те видя. Аз няма да видя и себе си, роден от теб.

Аз съм тук, но мислено съм с теб. Аз искам да докосвам тялото ти, но не го намирам. Затова аз те обичам със сърцето си. То знае твоите координати, то знае как да те открие. То те намира и те заключва в малката си камера. И ти оставаш там завинаги. Аз събирам в  себе си и страданието, и любовта. И не мога да ги разделя едно от друго, защото те ме правят хармоничен.

Аз съм животът. Ти си смъртта. Аз съм началото след края. Аз съм облак от прах, който търси формата, в която да се роди отново.

(Елена С Любенова//Elena S Lyubenova) 


https://www.facebook.com/CoolDialogue/