В СЪНИЩАТА

 

Понякога,

Когато е тихо,

Когато земята спи,

Трептят малки мечти,

Нежни песни,

Леки ангелски перца.

Ако се вслушаш,

Може да чуеш шепота на ангелите,

Докато перата им като балерини

Танцуват ефирно през кристалната нощ.

Те ни посещават в сънищата ни,

Говорят ни мили, красиви думи.

Обещават ни,

Че има край на студената зима,

Че има и в нас ангелски сърца.

Показват ни слънцето зад сивия облак

И ни дават силата

Ние самите да полетим.

Да го видим.

ТАМ ПОД РОЗАТА СЕ ЧУВА ТАЙНА УСМИВКА

 

***

Там под розата се чува тайна усмивка,

От там вятърът носи тих смях.

Розата крие пламтящите сърца,

Външният свят затихва. 

Там тайните живеят безгрижно.

ОПИТВАМЕ СЕ ДА ИЗПРЕВАРИМ ОКЕАНА НА ВРЕМЕТО

 

***

Опитваме се да изпреварим океана на времето,

Обръщаме се срещу неговия прилив,

Къде изчезна детският смях?

Животът е за живеене, не за тревога.

Довери се,

Че нашият кораб ще намери спокойно

Брега на бъдещето.

 

THE HEART OF THE HOUSE

 

In the dark caves left when the House was boarded up,

It was cold.

Her heart was beating slower than ever,

Gone were the people

Who used to turn on

The icy radiators in the cold winter months.

The House had nothing to do;

They had taken away the television,

And they had thrown away the board games,

And she could barely hear

The twitter of the birds

That used to perch on her windowsill,

Only felt the faint pitter patter of their feet

When they wandered on her roof.

Or was it the mice?

Or was it the rain?

There wasn't really any light left to see at all,

So the house tried to remember what light looked like.

She imagined its warmth, clarity, and safety.

The House imagined it could once again feel a human’s warmth,

Or that she could hear the rumbling growl of the kettle,

Like that of a beast, heating up the water with its wrath,

But different to the roar of the washing machine,

Or the groan of the microwave,

Or the gurgle of the pipes,

Which had been silent for some time now.

ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ ДЕЦА

 

'Communication' by Leon Zernitsky

Септември е като Нова година за децата, родителите и работещите в сферата на образованието.   Така се усеща - един нов вълнуващ цикъл се завърта отново. И отново ще има от всичко за всеки - радост и тъга, сълзи и смях, любов и даже омраза, победи и временни поражения, приятелства и раздели, първи влюбвания и разочарования, надежда и вяра, инспекторски проверки и стрес. Отново е време за активна комуникация между родители, деца/подрастващи и учители. Трите страни трябва да се харесват, да си вярват и да има уважение в общуването помежду им. 

 

Всички се вълнуват за първия учебен ден. Децата и родителите на някои ще искат да изберат най-интересните тоалети, с които да направят впечатление, други пък ще си изгладят старите униформи, които все още им стават, макар че през лятото децата са пораснали вече и униформите - аха, са на път да отеснеят до месец, два. Нищо, могат още малко да се поносят, защо да се харчат излишни пари сега. Ще се пазаруват и учебните помагала, тетрадки, моливи и прочие - ще вдъхваме от ароматите на прясно мастило и ще мечтаем за новото начало, което можем да напишем с това ново мастило. Ще се обсъждат и букетите, които децата ще носят тържествено на първия учебен ден. Това все още е прекрасна традиция в България, но не във всички страни се подаряват цветя на учителите на първия учебен ден. Нищо, в тези страни и децата, и учителите, носят огромните си усмивки на лицата, защото наистина са се затъжили едни за други през дългата лятна ваканция.

 

Децата ще чуят родителите им да обсъждат много неща преди първия учебен ден - много клюки, новини и просто неверни неща ще влязат и излязат и някои от тях децата и подрастващите ще попият и запомнят. Например те със сигурност ще запомнят как родителите им говорят и обсъждат учителите и училището им, качеството на учебниците, програмите, даже някои ще споделят и разочарования от държавата. Не живеем в идеален свят, така че винаги ще има нещо, което не ни харесва и към което сме силно критични. 

 

Обаче е много важно тонът и езикът, който родителите използват, за да обсъждат училището и учителите, да е уважителен и пълен с възхищение към мястото, където тяхното родно дете ще прекарва голяма част от деня си. Защото персоналът в училището е второто семейство на вашето дете. Затова е толкова важно уважението и доверието да стоят на първо място. Моля, даже и да не харесвате изобщо госпожа Х по математика или господин У по история, децата ви не трябва да разбират никога това. Защото те ще спрат да слушат тези учители и от това ще пострадат най-много вашите деца. Нашите страхове, предразсъдъци и негативизъм могат силно да разклатят авторитета на учителя в съзнанието на децата и подрастващите и да повлияят как децата ги възприемат.

UNDER THE SMILE

 Our smiles take the blows

The merciless world throws at us.

It’s the shield that never drops,

That never betrays us,

That keeps us standing.

We stay safe,

But trembling at even the possibility of an attack.

So scared to let anything near us,

That we push away our friends

Along with our foes.

Are we living, or just alive?

Our defense keeps away the monsters,

But it frightens away the good times, too.

We rely on our smiles

To protect us from our demons,

But sometimes their growls

Still filter through,

And reach our delicate ears.

SUB ROSA 🥀

Under the rose,

Moon Rose art print by Julian Russell

The faint moonlight leaks,

Under the rose,

A hazy dream speaks,

Under the rose,

An enchantment echoes,

Under the rose,

Fall Cupid’s arrows.

Under the rose,

The moonlight beckons,

Under the rose,

The girl arrives in seconds,

Under the rose,

A wild thing grows,

THE WRONG CHOICE

Millions of voices screaming,

More tears than stars in the sky,

Precious souls burnt up like

A sick man’s time.

All because of a choice.

Who caused this pain?

Not a vote,

Not a choice agreed by the public -

But one lone ruler’s choice,

Who woke up and chose violence,

Thinking everybody would

Bow to him in respect.

Why?

Nobody else had a say,

Now his people have no choice,

Their words are disregarded,

And they bow their heads in shame,

Ashamed of their country,

That is otherwise so great,

But now makes others hurt,

THE JOURNEY OF LIFE

 

My life is a painting,

A journey,

A boat trip down a winding river,

Fringed with looming houses,

With shadowy curtains

Hiding the interior.

Houses splashed with angry reds

And happy yellows

And sad, sad blues.

Homes

Of friends and enemies and teachers,

The strangers of the world who are most familiar

To my weakened memory.

I am but another passenger for this gondola to take away

On these murky waters -

The rows that lead this vessel

Deceive me into thinking that I control them,

Even though I already know

That the invisible hands of fate direct my path.

 

Нова книга: "КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ГЕРОИ"

 

"КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ГЕРОИ"

  (67 педагогически идеи как възрастните могат да подобряват взаимоотношенията си с децата и подрастващите).

 

Онлайн може да се поръча оттук:

http://www.paradigma.bg/.../1491-kak-da-vuzpitavame-geroi...

 

Книгата обхваща 67 теми и въпроси, върху които възрастните могат да помислят, ако искат да продължат да подобряват взаимоотношенията си с децата. Възпитателните ефекти се получават като резултат от добрата връзка между възрастните и децата. Книгата е обърната към възрастните (родители и учители) и тяхната отговорна, водеща роля в тези взаимоотношения. 

 

“Герой” за нас е всеки, който се старае да преодолее някаква своя слабост или недостатък. Това е всеки, който полага усилие, за да подобри нивото си на развитие. Като резултат от това той често прави добри неща в полза и на други хора. Което означава, че героят е в процес на постоянно търсене и развитие, подобряване. Това развива съзнанието му и той пораства до идеята, че героизъм е и да правиш нещо изключително за другите, просто ей така, без да ти заплащат, следвайки благородните пориви на сърцето си. 

 

Книгата обобщава години наред търсене как да градим мостове към другия. А тези мостове могат да свързват както душата на детето и възрастния, така и всяка човешка душа с друга.

Надявам се, че темите са неостаряващи и вечно актуални. Аз съм ги използвала успешно в работата си с учащи се от различни националности, етноси и религии. Това е затвърдило в мен убеждението, че човешката душа е универсална, в която и точка на света да е родено тялото. Душата си има своите енергийни закони. Тя е вечна и неостаряваща. Няма душа на възрастен и душа на дете. Има просто човешка душа. 

 

Много се надявам да е полезна, особено на млади учители/преподаватели и млади родители, а и въобще на хора, които се вълнуват от въпросите на възпитанието.

Езикът е популярен и есеистичен. Книгата се е оформяла и писала в мен години наред и е резултат от моя опит и философия, оформяна през годините. Но това не е учебник, нито сборник с рецепти как се възпитава герой, а повод да се замислим над някои актуални теми на възпитанието.