ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ ДЕЦА

 

'Communication' by Leon Zernitsky

Септември е като Нова година за децата, родителите и работещите в сферата на образованието.   Така се усеща - един нов вълнуващ цикъл се завърта отново. И отново ще има от всичко за всеки - радост и тъга, сълзи и смях, любов и даже омраза, победи и временни поражения, приятелства и раздели, първи влюбвания и разочарования, надежда и вяра, инспекторски проверки и стрес. Отново е време за активна комуникация между родители, деца/подрастващи и учители. Трите страни трябва да се харесват, да си вярват и да има уважение в общуването помежду им. 

 

Всички се вълнуват за първия учебен ден. Децата и родителите на някои ще искат да изберат най-интересните тоалети, с които да направят впечатление, други пък ще си изгладят старите униформи, които все още им стават, макар че през лятото децата са пораснали вече и униформите - аха, са на път да отеснеят до месец, два. Нищо, могат още малко да се поносят, защо да се харчат излишни пари сега. Ще се пазаруват и учебните помагала, тетрадки, моливи и прочие - ще вдъхваме от ароматите на прясно мастило и ще мечтаем за новото начало, което можем да напишем с това ново мастило. Ще се обсъждат и букетите, които децата ще носят тържествено на първия учебен ден. Това все още е прекрасна традиция в България, но не във всички страни се подаряват цветя на учителите на първия учебен ден. Нищо, в тези страни и децата, и учителите, носят огромните си усмивки на лицата, защото наистина са се затъжили едни за други през дългата лятна ваканция.

 

Децата ще чуят родителите им да обсъждат много неща преди първия учебен ден - много клюки, новини и просто неверни неща ще влязат и излязат и някои от тях децата и подрастващите ще попият и запомнят. Например те със сигурност ще запомнят как родителите им говорят и обсъждат учителите и училището им, качеството на учебниците, програмите, даже някои ще споделят и разочарования от държавата. Не живеем в идеален свят, така че винаги ще има нещо, което не ни харесва и към което сме силно критични. 

 

Обаче е много важно тонът и езикът, който родителите използват, за да обсъждат училището и учителите, да е уважителен и пълен с възхищение към мястото, където тяхното родно дете ще прекарва голяма част от деня си. Защото персоналът в училището е второто семейство на вашето дете. Затова е толкова важно уважението и доверието да стоят на първо място. Моля, даже и да не харесвате изобщо госпожа Х по математика или господин У по история, децата ви не трябва да разбират никога това. Защото те ще спрат да слушат тези учители и от това ще пострадат най-много вашите деца. Нашите страхове, предразсъдъци и негативизъм могат силно да разклатят авторитета на учителя в съзнанието на децата и подрастващите и да повлияят как децата ги възприемат.

 

Успехът на децата зависи най-вече и от това дали те изпълняват това, което учителите искат от тях. Затова им говорете положително за техния втори дом и за това как да се държат в час и извън него - да са мили и уважителни към всички. Обяснявайте им, че училището и техният клас са тяхното малко общество, в което те трябва да блеснат с отлично поведение и добри маниери, за да не посрамват и вас, и тях самите. И как всичко това ги подготвя за тяхното работно място някой ден. Давайте им пример за това какво е добро поведение и етикеция в обществото. Само думите не стигат, защото някои деца може и да не разберат какво имате предвид, не, не защото са глупави, а защото може и да не виждат около себе си достатъчно примери за подобно поведение.

Само това да направите за вашите деца, знайте, че сте направили огромно нещо за техния образователен път. Това означава, че ако всички деца и тийнейджъри в клас, а те понякога стигат даже до 30 на брой, ако всички те се държат добре и слушат, и изпълняват каквото учителят иска от тях, това означава, че този учител няма да губи излишно време постоянно да им обяснява как да се държат, от това ще остава повече време за уроците, а и за това да се отделя индивидуално време за работа с всяко дете. За съжаление, точно поради проблеми с поведението в час, това последното не се случва за всяко дете. От това зависи най-пряко как вашите деца ще усвояват материала и каква ще е тяхната успеваемост.

 

Скъпи родители, поведението на вашите деца е ваша грижа. Вие трябва да ги научите на това какво е добро поведение, етикеция и маниери в обществото. Затова, помогнете на учителите, като настройвате децата си положително за тях. Не ги унижавайте пред децата с лош и неуважителен език. Това е нещо, което всеки може да направи много лесно, а ефектът е огромен. Преди нашите любими деца да излязат от къщи, нека им напомним отново какво очакваме от тях. Нека им напомним, че ние силно вярваме, че те няма да посрамят нито себе си, нито нас, защото те са великолепни деца и ние се гордеем с тях. Нека им кажем също така колко щастливи сме да имаме точно госпожа Х за учител по математика и господин У по история. Нека им напомним, че даже Иванчо да не иска да се учи и да прави магарии в час, ние не трябва да му подражаваме, за да ни хареса той. Има такъв момент - всяко дете само по себе си е чудесно, но когато са в група, те някак си се променят и се стараят да се харесат на онези готините с по-свободното поведение. Затова им говорете, обяснявайте. 

 

И, скъпи родители, бъдете сигурни, че учителите не просто харесват професионално вашите деца. Да, това е тяхно професионално задължение. Но в процеса на общуването те започват да гледат на вашите деца като на свои собствени, а на себе си като на техни почти сурогатни родители. Затова те се чувстват огорчени и безпомощни да им помогнат, когато децата идват вече предубедени за тях и не проявяват уважение. Защото учителите на вашите деца ги обичат и на края на всяка учебна година, вярвате или не, но те са тъжни, че се разделят с вашите деца. И е страхотно вдъхновяващо, ако тази раздяла е красива раздяла, след която те продължават да поддържат връзка и да имат добри спомени едни за други.

Но сега е все още началото и всичко е в нашите ръце. 

За доброто на нашите деца.