Ойча Наш / The Lord's Prayer

(in Belarusian language)

Ойча наш, які ёсьць на небе!

Сьвяціся Імя Тваё.

Прыйдзі Валадарства Тваё.

Будзь воля Твая

Як на небе, так і на зямлі.

Хлеб наш штодзённы

дай нам сёньня.

І адпусьці нам грахі нашы,

як і мы адпускаем

вінаватым нашым.

І ня ўводзь нас у спакусу,

але збаў нас ад злога.

Амiнь.

Отче Наш / The Lord's Prayer

(in Ukrainian language)

Отче наш, Ти що єси на небесах,

нехай святится ім’я Твоє,

нехай прийде царство Твоє,

нехай буде воля Твоя,

як на небі, так і на землі.

Хліб наш насущний, дай нам, сьогодні;

і прости нам провини наші,

як і ми прощаємо винуватцям нашим;

і не введи нас у спокусу,

але визволи нас від лукавого.

Бо Твоє є царство, і силa і слава, на віки вічні.

 Амінь

Отче Наш / The Lord's Prayer

(in Russian language)

Отче наш, сущий на небесах!
Да святится имя Твое;
Да приидет Царствие Твое; да будет воля Твоя и на земле, как на небе;
Хлеб наш насущный дай нам на сей день;
И прости нам долги наши, как и мы прощаем должникам нашим;
И не введи нас в искушение, но избавь нас от лукавого.
Ибо Твое есть Царство и сила и слава вовеки.
Аминь.

Любовта на грозните хора/Love of the ugly people

                                                            (in Bulgarian)

Стаята, в която щеше да се роди детето, беше с  оплюти от мухи прозорци, отдавна немити подове и засъхнала, размазана храна по тях. Бутилки и фасове се търкаляха под голямото легло, в което стенеше като дива котка жената, която всеки момент щеше да възобнови живота на този свят за пореден път. Готовият да изхвърчи и да се пръсне от напрежение и нетърпение корем се извисяваше над нечистоплътното тяло на родилката  с разкрачени крака, между които се очакваше да излезе поредната нечакана рожба на Мария. Родилката озвучаваше и редуваше напъните с псувни, от които се разбираше, че тя няма търпение да изплюе  от себе си детето, което пък като че искаше да забави още малко срещата си с този мръсен и грозен свят, който вече нехаешe за него. От двете страни на леглото се бяха наредили като  стражи останалите рожби на Мария, които в случай на нужда трябваше да играят ролята на акушерки. Двете близначки бяха на пет години, а най-голямата сестра на десет. Подсмърчанията им и страхът от виковете на родителката им бяха на път да свършат, когато тя изкрещя, че някой трябва да издърпа бебето, чиято глава с любопитна погнуса започваше да се подготвя за срещата със семейството си. Най-голямото от  децата издърпа цялото бебе и с умели движения отряза пъпната връв. След това сложи бебето до родилката, която потъна в дълбок сън и не го погледна няколко часа, през коeто време всички в общинския блок разбраха по виковете на новороденото, че семейството на предпоследния етаж се е увеличило с още едно гърло. Мария беше избрала да роди тайно вкъщи, защото смяташе, че в болницата някой може да открадне бебето и; особено подозрителна беше към персонала от имигранти. 

Над главата на родилката висеше евтина репродукция от неизвестен художник на Мария Магдалена, която съсредоточено наблюдаваше странните изображения от останалите стени – летящи хора, летящи брадати кози, летящи крави и младоженци, излитащи на щастлив бял петел с червен гребен.  Това всъщност бяха страниците на стар календар, чиито страници Мария беше разделила и залепила по стените отделно. На всяка страница стоеше името М. Шагал, което на никой от блока, който беше виждал разлепения календар, не говореше нищо. Предположенията им стигаха дотам, че явно е рисувал картините си в доста нетрезво състояние на духа и тялото и затова така невероятно е съчетал несъчетаеми същества. Но никой не искаше да губи безценното си свободно време за някакви си картини.  Календарът беше подарък на Мария от мъж, когото тя лесно забрави. Вместо пари той и плати с календара на раздяла, защото според него тя била безценна като тези изображения. Мария така и не разбра какво наистина той искаше да каже, но постепенно тя започна да се заглежда все повече по летящите хора с крила на ангели и младоженците, яхнали петел. А и това напълно съвпадаше с подредбата на личния и живот. Всичко беше съчетано по един напълно фантастичен и нереален начин, където изглежда проклятието от неизвестен зъл магьосник преобладаваше пред златния прашец, който така и беше забравила да разпръсне над живота на Мария добрата фея. Стаята се пръскаше по пренаселените си шевове,  но повечето и обитатели си бяха абсолютно непознати едни на други.

Славянски микроезици // Slavic microlanguages

                                                                          (in Bulgarian)

Ще се опитаме да направим кратък обзор на съществуващите днес славянски микроезици. Кои са те, корелати и комбинация от кои езици са, имали ли са някога функция на държавен език, къде са локализирани, кои са техните носители, каква е перспективата пред тях и в какви посоки трябва да се очаква тяхното развитие. Ще се опираме на съществуващите източници по въпроса в съвременната славистика.

Най-напред би трябвало да започнем с изясняването на самия термин „микроезик”. Какво си представяме, когато чуем този термин и с какви други областти на човешкото познание  освен лингвистиката трябва да търсим допирни точки, от които също така зависи по-пълното му разбиране.

Идеите и теориите за микроезиците и за славянските в частност могат да бъдат силно „оръжие”, ако се използват за непочтени политически и сепаратистки искания. Особено ако се съчетаят с изкривени исторически факти и интерпретации, те могат да бъдат убедителен и достатъчен довод, който ще доведе до движения с крайна цел откъсване на определени територии и присъединяването им към други съседни държави;възможно е също така и териториите, на които се говорят, впоследствие да  оформят самостоятелна държава. В такъв случай тези микроезици имат историческия шанс да се превърнат и в самостоятелни пълноценно функциониращи държавни езици. При определянето и класифицирането на славянските микроезици обаче ние ще се постараем да използваме като почти единствено съществена обективната лингвистична логика.

Под „микроезик” е общоприето да се разбира и да се правят асоциации с диалект/говор от периферията на езиков масив, или с остатък от съществуващ език, но днес вече функциониращ под формата на „малък” език. Определянето му като „малък” зависи най-вече от функциите и стилово-лексикалните възможности, които той може да разгърне на обикновено малката територия, на която съществува. Обикновено тази територия в исторически аспект е била негов първоначален  „дом”, където са се кръстосвали съседни гранични родствени езици или пък с течение на времето друг неродствен език е завладял територията и малкият език се оказва на своеобразен остров сред генетично чуждия му език. Това има значение за характера на  лексикалните единици например. А също така и за това дали условията на съществуване могат да бъдат определени като същински билингвизъм, както е случаят с функционирането на малкия език и генетично неродствения му доминиращ език, или пък езиковата ситуация не може да бъде определена като типично билингвална. Също така характерно за малкия език (ще използваме понятието „микроезик” по-нататък) е, че той притежава своя писменост и писмена практика, езиковата нормализация и кодификация също му е позната в по-голяма или по-малка степен, използва се в редица сфери на живота и притежава езикови средства, които да ги отразят и назоват, но в по-малка степен от държавния език, макар че е възможно да се създават и текстове от различен характер на този език, в които текстове в известна степен той продължава да „живее”, макар и в по-консервиран вид. Ограничените функции на микроезика произтичат най-вече от първостепенния факт, че той обикновено се използва от малка група  хора, за които се оказва „майчин” или Е1/L1 (Език 1, Language 1) първи език, който се усвоява още от раждането и в най-тесен контакт с останалите носители на този език и точно той до голяма степен определя социо-културната идентичност на носителя му.

Предимствата на терминът Е1/L1 пред понятията „роден”, майчин” език  са в това, че той  предлага възможност на носителя да добави към първоначалната си езикова идентичност и нова, която понякога може сам да избере, ако това се случва в по-зряла възраст. Много често децата на емигрантите нямат възможност за такъв избор и тази нова за тях езикова идентичност или Е2/L2 (Език 2, Language 2) произтича най-пряко от избора на държавата, в която отиват да живеят техните родители. Интерес за нас представляват и въпросите на социолектите, които притежават в известна степен допирни точки с теорията на микроезиците, както и функционирането на славянските макроезици в условията на емиграция, когато те усвояват и ролята на домашни микроезици или в някои случаи са и микроезици на малката славянска общност, която продължава да ги използва и в условията на емиграция. На тези въпроси ще се спрем в следващи наши публикации.