Здравей, мой
малки приятелю!
Отново ти пиша
аз, врабчето Рошко! Надявам се, че си бил
послушно дете, докато очакваше следващото
ми писмо! Много е важно да слушаш
родителите си, защото те знаят кое е
най-добре за теб и много те обичат!
Надявам се, че си се настанил удобно
вече, защото имам да ти разказвам разни
неща за големи приключения.
Пиша ти в
момента от Средната английска земя.
Правилно си се досетил, че тя се намира
по средата на страната Англия. Тук е
родното място на един голям английски
поет – Уилям Шекспир. Ще научиш повече
за него, като станеш голям и тръгнеш на
училище.
В градчето
Уорик пък се намира един от най-старите
средновековни замъци на Англия – той
така и се нарича „Замъкът Уорик”.
Потрепервам само при споменаването му,
защото тук ми се случи нещо, което бих
искал по-скоро да забравя. Но ще побързам
да ти го разкажа, защото ако първо аз го
забравя и не го разкажа на никого, то
няма да има и кой да помни доброто, което
дойде след ужасното приключение.
И така, ще
започна своя разказ за една страховита
история, от която обаче аз, малкото
врабче Рошко, показах на всички, че
когато имаш смело сърце и се бориш за
доброто, винаги побеждаваш.
Ти помниш вече,
че в предното си писмо ти разказвах за
топлото слънце на Аржентина. Хубаво е,
когато има слънце, защото то ни кара да
се усмихваме по-често и да сме добри. Аз
лично не обичам студа, не обичам много
и дъжда, защото хората са постоянно
затворени в себе си, никой не се усмихва,
на всички ужасно много им е студено и
малките врабчета не могат да играят
навън. А трябва постоянно да мисля да
си сложа шала, ръкавиците и шапката,
защото без тях ще се разболея и мама ще
е тъжна. Аз не обичам да гледам моята
мама тъжна и затова винаги я слушам за
всичко.
Докато се
препичах на топлото аржентийско слънце,
получих писмо, че съм поканен на рожден
ден в Средната английска земя. Един мой
стар приятел, патокът Джак, навършваше
цели четири годинки и ме канеше да отида
заедно да отпразнуваме това голямо
събитие. Ти представяш ли си какво е да
си на цели четири години? Велика работа
е това! И понеже обичам приятелите си,
облякох най-новото си синьо палто, сложих
си розово шалче, обух си зелените ботушки,
нагласих си човката в жълт цвят, прибрах
всичките си останали неща в един шарен
куфар и се приготвих да потеглям. Обаче
трябваше да се върна, защото забравих
най-важното нещо за един рожден ден –
подаръка. Всички се радваме, когато
получаваме подарък на рождения си ден,
нали? Сигурен съм, че и Джак щеше да се
зарадва.
И понеже бях
сигурен, че изглеждам добре, се огледах
в огледалото за последно да си се порадвам
просто. В първия момент малко се стъписах
от това, че като че ли бях попрекалил с
цветовете в облеклото си – от огледалото
ме гледаше една усмихната дъга и всичките
цветове на дъгата ми махаха отсреща.
Може би все пак трябваше да си облека
нещо по-скромно и да не прекалявам с
цветовете? Вие как мислите?