ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ ОТ АНКЕТАТА. "СПИСЪЦИ" / 'LISTS'

Всяко статистическо проучване представлява цикъл, който се състои от няколко стъпки:

1.     Дефиниране на проблема, който ни интересува и планиране.

2.     Събиране на данни от различни източници. За целта съставяме въпроси, чиито отговори ще ни помогнат да съберем информацията, която ни интересува.

3.     Обработване, организиране и представяне на данните в графични таблици.

4.     Интерпретиране и анализиране на данните.

Ако събраните данни не са ни достатъчни, за да направим адекватни изводи и заключения, може да повторим цикъла, като зададем допълнителни въпроси в следваща анкета.

Нека да припомним, че съставянето на въпросите е важен момент в това какви данни ще съберем. Затова трябва да ги обмисляме внимателно.

Например, ако ни интересува колко хора от нашия град ходят на театър, то трябва да помислим дали включването на въпроси за името и възрастта на хората, ще ги окуражи да отговорят. Повечето хора предпочитат анонимните анкети и малко са тези, които обичат да отговарят на въпроси за тяхната възраст.  Не трябва да се задават и въпроси, които подтикват хората да отговорят, че ходенето на театър е положителна културна дейност, защото това ще е манипулиране в полза на ходенето на театъра. Изобщо, трябва внимателно да обмислим въпросите, преди да ги раздадем на хората.

След като съберем данните и информацията, която ни интересува, с помощта на въпросници и анкета, трябва да обработим данните. Но понякога събраните данни са толкова много, че изобщо не е удобно те да останат във въпросниците, защото ще е много трудно да ги анализираме и интерпретираме. За целта е по-добре, ако събраната информация се организира в таблици, с които ще може лесно да се работи.

Събраните данни са всъщност събрана информация, факти или знание за нещо. Данните могат да са под формата на числа, думи, мерки, наблюдения, изказано мнение с цяло изречение или даже и описание на нещо. Данните са най-общо два вида:

1.     Квантитативни – информация под формата на цифри.

2.     Квалитативни – описателна, не цифрова информация.

Квантитавинте данни могат да бъдат:

1.     Дискретни данни  (Discrete) – могат да се представят с определена стойност, с цели числа. Дискретните данни се свързват с броенето, преброяването на нещо.

2.     Продължителни (Continuous) – могат да приемат всякаква стойност в определен диапазон. Продължителните данни се свързват с измерването.

Примери за квалиативни данни:

1.     Любимата дестинация за ваканция на  твоя приятел.

2.     Най-разпространеното лично име в нашия град

3.     Как хората описват аромата на нов парфюм.

Примери за квантитативни данни:

1.     Височина  (представя продължителни данни, свързани с измерване).

2.     Ширина    (представя продължителни данни, свързани с измерване).

3.     Броят на листенцата на цвете   (представя дискретни данни, свързани с преброяване).

4.     Брой клиенти в магазин   (представя дискретни данни, свързани с преброяване).

Събирането на информация може да се извърши чрез директно преброяване, измерване, наблюдение, ако става въпрос за ограничена територия, който искаме да изследваме. За по-големите по диапазон територии използваме анкетата.

  

Когато събраните данни са ограничени на брой,  можем да начертаем таблиците и графиките/чартовете  на ръка. Но ако данните, които сме събрали с помощта на въпросника са  много на брой, тогава е по-добре да използваме различни компютърни програми, които разполагат с готови на вид таблици и графики. Тук ще обърнем внимание предимно на това ние самите да усвоим умения да използваме и чертаем различни по вид таблици, графики и чартове. Това ще ни даде свободата да можем да ги използваме в реалния си живот, независимо за каква област се отнасят, защото те могат да отразят всякаква по тип информация.

Ще започнем с най-лесните и достъпни по вид графични изображения, но ще се научим да чертаем и по-комплексни и сложни графики, които са способни да представят по-сложни взаимоотношения между данните. Една важна забележка – ще използваме английските названия на повечето от тези таблици и графики, защото повечето от тях са вече утвърдени под тези си имена, където е възможно ще се опитаме да представим и българско название. 

Ще представим следните графични начини на организиране на информацията: списъци, тали чарт, честотна таблица, пиктограми, бар чарт, бар-лайн чарт, пай чарт, двустранна таблица, хистограми, стем-и-лийф диаграма, скатър графика, лайн графика, времева лайн графика, бокс плотс и някои други. 

Вярвам, че  ще придобием полезни умения, които можем да използваме във всички сфери от нашия живот.

И така, ще представим най-напред списъците.

СПИСЪЦИ

Една ли има човек, който да не знае какво е това списък. Всеки в реалния си живот, ежедневно използва различни по вид списъци, за да организира собствената си дейност през деня. Човешката памет не е толкова изключителна, често забравяме детайли, особено ако имаме да правим много неща наведнъж. Затова е най-добре да използваме списъците. Списъците са изключително разпространен и използван от всички начин да организираме системно и графично информация и да я представим във вид по-удобен за наблюдение и анализиране. Списъците са първите помощници в ефективното планиране на различните сфери на живота.  Едва ли някой може да си представи план без включени списъци вътре, т.е. стъпка постъпка какво предстои да се свърши. Списъците обикновено се оформят под формата на колони, една, две, но е възможно да има и по-сложни списъци с няколко колони. Взаимотношенията между представената информация е тип подчинение. Информация в първата колона е водеща, а следващите колони определят по някакъв начин първата, но е възможно да съществуват и друг тип взаимоотношения между информацията. Зависи от това дали в един списък съчетаваме квалитативна с квантитативна информация, или представяме само един тип данни. Често можем да включваме и картинка в списъка, нарисувана от нас или готова.

Графично оформяне на списъците:

1. Numbered list – Номерираме нещата в списъка с цифра, което означава, че най-често ги подреждаме по степен на важност. 
2.  Bulleted list – Това, когато подреждаме отделните части на списъка, поставяйки едра точка преди всеки.
3.   Черта – възможно е преди всяка дума да слагаме черта, която ще маркира началото на всяка нова дума.
4.   Без какъвто и да е графичен знак преди думата, изречение или цифрата, които подреждаме едно след друго в колона.
5.   Квадратче за облезяване – възможно е в началото на всеки ред да поставим квадратче за отбелязване (с кръст или tick) на това, което вече сме свършили.
6.   Заглавие и подзаглавия – в зависимост за какво се отнася списъкът, може да го оформим и със заглавие.

ВИДОВЕ СПИСЪЦИ

Предполагам ще е трудно да направим някакво обобщение за това колко на вид списъци съществуват, но ще се опитаме да изброим най-често използваните списъци в нашето ежедневие. 

И така, списъците, които използваме най-често:

1.     To-Do list – това са всъщност списъци със задачите, които искаме да свършим през определен времеви отрязък. Те могат да са прости на вид, където в колона са изброени само дейностите, които възнамеряваме да извършим. Но могат да бъдат и малко по-сложни и да включват две или даже три колони, например в първата колона отбелязваме датата, във втората дейността, а в третата името на човека, който трябва да я извърши. Третата колона може и да липсва, ако ние самите ще изпълняваме задачите. Начините, по които може да се оформи To-Do списъкът са много и тук всеки от нас следва личните  си творчески предпочитания.

2.     Списък със свършени неща – обратно на списъка със задачи, които искаме да свършим, това е списък с нещата, които вече сме свършили и съответно можем да извадим от To-Do списъка.

3.     Shopping list – това са списъци за пазаруване, които всеки от нас използва ежедневно. Обикновено те са написани небрежно на лист хартия, където отляво изписваме името на продукта или предмета, който искаме да купим, а вдясно от него, разделени с черта вероятно, може да се изпише с цифра колко на брой от съответния продукт искаме да купим. Оформянето на списъците за пазаруване също може да варира според личните ни предпочитания.

4.     Бюджетен списък – предполагам на всеки от нас му се налага понякога да изчисли колко ще струва извършването на етапите на определена дейност. Например местенето в нова къща изисква да си направим предварително сметката колко ще струва всичко – наемането на микробус да превози багажа ни, наемането на ново жилище, мебелирането на новото жилище и още един куп неща, свързани с преместването на ново място. Всичко това изисква да опишем всяка стъпка като парична сума, като накрая съберем отделните разходи, което ще ни даде представа за цялата сума, която предстои да дадем. Ходенето на екскурзия например също изисква да си съставим бюджетен списък за всичко, което ни предстои да похарчим, за да преценим дали разполагаме с толкова пари.

5.     Менюто като списък – без значение дали става въпрос за меню на ресторант или за меню, което ние планираме да приготвим по определен повод – празнуване на рожден ден, посрещане на гости и много други поводи, при които искаме да приготвим повече блюда. Те трябва предварително да бъдат описани, включени в списък по ред на това от колко блюда ще се състои менюто. След това ще трябва детайлно да опишем всяко блюдо от менюто в списъка за пазаруване под формата на продукти, които да купим. 

6.     Ценоразпис, сметка – те приличат на бюджетния списък, но са нещо, което ние получаваме, когато искаме да пазаруваме или след  посещение на ресторант например. Ценоразписът е списък, който включва информация с думи и с цифри и ни дава представа колко струват дадени продукти и услуги. Например преди инстинктивно да купим нещо от скъп магазин добре е да погледнем ценоразписа, т.е. каква е цената на продукта, защото  тя може да е висока и непосилна за нас. Сметката е списък, който получаваме след посещение на ресторант например. Тя включва кратко описание на това, което сме консумирали, изписано с думи, цената на всяко ястие, напитка и общата цена, която ние трябва да платим.

7.     Списък с цели – това е списък, който описва какво искаме да постигнем на определен етап от живота си. Целите може да са дългосрочни или краткосрочни за реализиране. Той може  да отразява нашите професионални амбиции, но може да е и списък с цели, места, които искаме да посетим. Всички ние имаме амбициозни етапи от живота си, когато сме изпълнени с неразумна енергия, която е толкова интензивна, че ни дава усещането, че светът няма търпение ние да го покорим, а всички останали хора са готови да ни аплодират. Предполагам, че тогава тези списъци, ще са дълги и амбициозни. 

8.     Списък за подаръци – понякога се налага да купуваме подаръци за повече хора, особено около по-големи празници, лични или общи. В такъв случай е добре да направим предварителен списък с имената на всички хора, накоито искаме да купим подарък, а също да отбележим и какъв подарък бихме желали те да получат.

9.     Списъци с книги за четене – понякога искаме да прочетем много на брой интересни книги, но времето, с което разполагаме е малко, затова сигурно не е лоша идея да направим списък с всички книги, които бихме искали да прочетем, когато имаме всичкото време на света.

1. Списъци с библиография – това са нужни списъци, особено ако професията ни е свързана с писане, което изисква да се посочат авторите, от които сме черпили информация. Обикновено тези списъци включват името на автора, заглавието на книгата, статията, годината и мястото на издаване, а ако цитираме, трябва да посочим и страниците, на които се намира цитатът.

1. Местата, които искаме да посетем – това е един приятен списък, който всеки от нас има и който, предполагам, постоянно се допълва. Много често този списък се допълва с описание на нещата, които искаме да направим изобщо в живота си и те са някакви странни, приключенски, неежедневни и отразяват нашия свободен приключенски дух. 

1. Телефонни списъци – това е полезен списък с телефонните номера на хора, които по някаква причина са важни за нас. Вариация на този списък е и включването на адреса на даден човек. Информацията, която включват, се състои от думи и цифри.

1. Благодарствени списъци – това са хубави списъци, които по.често трябва да правим. Всички ние сме част от общество и нещата, които постигаме в живота си – професионален или личен, много често се случват и благодарение на други хора. Не съм чувала за хора, които живеят изолирани и поединично на самотни острови, освен ако тези острови  не са литературна измислица. Помощта на останалите не е задължително да е директна и пряка, тя може да е просто добра дума и окуражаване, насърчителна усмивка, изказана вяра в нашия успех. Мисля, че трябва да използваме всеки повод да благодарим за подобни жестове, за да се връщат те отново при нас. Затова благодарствените списъци с имена на хора, на които да благодарим, трябва да са неизменна част от живота ни.

Чувала съм, че някои хора са обсебени от детайлното планиране и от списъците си. Да, това повишава ефективността, защото списъците със задачите са пред нас и ни напомнят постоянно за нещата, които има да свършим. Те могат да са нашата гузна съвест. Но както с всяко нещо, особено ако не се отнася за професионалния ни живот, а до ежедневния, не трябва да се прекалява и със списъците. Понякога импровизацията е най-добрият списък и не трябва да се чувстваме виновни, че просто живеем живота, без да се опитваме да го канализираме в списъци.

(Елена С. Любенова)