Спомените висят като
узрели гроздове в небесното лозе на август. Слънцето безмилостно жужи в такт с медоносните пчели и създава усещането,
че небесен диригент движи въздуха, за да изсвири музиката на август.
Спомените през август събират в себе си узрялото жито
и пожълтялата
отминала любов.
А
кратерите на луната нощем приютяват нашите сънища, които търсят своя минал и
бъдещ живот, своето минало и бъдеще щастие.
Спомените през август
минават през спомените за първата любов, чиито посивели коси вятърът нежно
разпилява по небето. И всяка среща с тази наша първа любов е като един възможен
наш живот, такъв, какъвто е можел да бъде, ако сърцето ни не беше създадено
за много повече любов.
Спомените през август са
като тъгата по бъдещето и радостта по миналото. Те са като изневяра към теб и
мечта за другия. Защото мечтата за другия е това, което ни движи напред.
Спомените през август са
толкова големи и ярки, колкото далечните звезди в ясната лятна нощ, в която ти
си далеч от мен. Толкова далеч от мен, че трябва да се задоволявам вместо с
твоите с целувките на слънцето. А целувките на слънцето са огнени и страстни,
те са сладки като копнежа ми по теб, те са солени като сълзите ми по теб.
Синьото небе на август
отразява нежността на Богородица, чийто живот е като пример за това какво е
предназначението на жената. Да ражда богочовеци.
Синьото небе на август
отразява нашата мъка и болка да съберем плодовете на своя живот. Да се борим с летни
бури и гръмотевици, да минаваме под слънчеви дъги след дъжд, за да се
преоткриваме в другия.
Синьото небе на август
отразява зрелите плодове и цветя на човешката градина. То е като градина,
облепена с калинки и пъстроцветни пеперуди. То е като човешкият живот, събран в
месец август – мост между болката на делника и празника на богатата реколта,
изяждана и изпивана от осите и пчелите и огласяна от хора на щурците.
Синьото небе на август
отразява моето тяло, безгрижно легнало в тревата под дълбоката сянка на
дърветата. То отразява моето тяло като плодородна градина, пълна с късни
плодове, които чакат някой да ги откъсне. А дърветата пошумоляват леко и ми
разказват за теб, който си така далеч от мен. Ти си толкова далеч от мен, че
тъгата по теб ме стиска за гърлото и соковете се разтичат по моето узряло тяло.
Синьото небе на август е
нежно като коприна и дълбоко като моето сърце, то е като обещание за нова
среща. Страстните песни на петлите известяват новия ден и новото начало, а
верният лай на кучетата оглася нощта като обещание да пази хората от злото. Нощ,
в която синьото небе на август е като обещание за изневяра, която никога няма
да бъде разкрита.
А слънчевият Бог
изчервява синьото небе рано сутрин и нажежава страстите до огнено. Слънчевият
Бог през август е пълновластен господар в живия и неживия свят. То сгрява
сърцата, то стопля моретата, за да могат те да приласкаят телата и да им
простят техния грях. И Богородица мълчаливо наблюдава това съперничество между
нейния Син – богочовека и между слънчевия Бог.
И сякаш цялата природа
тържествува и прославя мощта на тези две божества, които са в състояние да
създадат толкова наслада за телата и за сетивата. Лястовици, накацали по
жиците, висят тържествено като гердани, подходящи аксесоари за небесното парти
на синьото небе на август. Слънчогледовите полета, които се простират до
високите сини планини, гордо отразяват сиянието на слънчевия Бог. Редом с тях
полетата с билки разпръскват ароматите на естествен афродизиак на богочовеците.
А аз съм като крехко глухарче,
което всеки може да издуха и да убие даже с целувка. Всяко унижение и
пренебрежение издухват по малко от мен и убиват част от тялото ми и от
безплътната ми душа. Всяко твое мълчание е като жестоко послание, което ранява
малкото крехко глухарче право в сърцето. Как да върнем времето назад и да
започнем броенето на нашата история с щастливо начало и край? Знаеш ли как да
върнем времето назад? Защото тъгата по синьото небе на август и по нашата
невинност ни убива.
Щъркелите отнасят
безгрижното синьо небе на август със себе си. Отнасят го като ненужен театрален
декор, след който всички и всичко започва по малко да умира. А моето плодородно
тяло е като изоставена райска градина, която трябва да се прости със синьото
небе на август и да се приготви за есента. Моето плодородно тяло трябва да се
приготви за сезона, през който никой няма да има нужда от него и когато мечтата
за солените слънчеви целувки ще е единственото, което ще го топли нощем.
Облаците изпращат сълзи,
които танцуват върху спомените на синьото небе на месец август, в който всички
сме богочовеци, полудели от любов.
No comments:
Post a Comment