ЗА БУРИТЕ В ЖИВОТА

Чайките кръжат гладни над града. Птиците огласят гората тревожно. Дърветата са голи и беззащитни в мъката си по лятото. Облаците са ниски и черни. Ти си самотен зад стената. Ти си пълен с очакване за нашата среща. А аз се боря с надвисналите облаци.

Предателство. Нож в гърба на човечността. Плесница в лицето на божественото отражение. За теб няма значение, че аз съм също божествено отражение. Че аз усещам болката от това, че ти ме унижаваш, от твоя опит да ме поставиш на колене. Ти се опитваш да ме пречупиш, като вместо състрадание ми предлагаш ледена стена, зад която се криеш, за да не улучат теб ударите, изпратени за мен. Ти стоиш скрит зад стената и преглъщаш своето собствено унижение и малодушие. Ти толкова се страхуваш да се покажеш на светло откъм моята страна, за да не пострадаш. Тъмнината е покрила твоето тяло, което се гърчи под ударите на твоята съвест. Ти искаш, ти наистина толкова много искаш да минеш през стената, която ни дели, да запретнеш ръкави и да раздадеш правосъдие. Ти искаш, толкова много искаш да ми помогнеш да се справя с надвисналите черни облаци над мен, че не правиш нищо от вцепенение.

WHERE

 (a poem by 11 years old Emma) 


My lost soul wanders,

Wanders through time and space,

Past the towering giants of the new,

Where trees and bushes and plants once grew,

Where monkeys swung and birds once sang,

Where brambles creeped and ivy would hang.

Where blocks of concrete litter the land,

And not one soul would lend a hand,

To restore the lost world.

But there is one last beating breath,

Where the children thrive and live,

For it is the children themselves that will change everything,

They have everything to give, everything to lose,

Yet they continue and their hope blooms.

ЗИМНИ ПОЖЕЛАНИЯ

Нека да има огън в огнището,

Нека стените стоят неподвижни и здрави,

Нека съдът за готвене винаги да е топъл,

Нека хамбарът да е пълен догоре.

Нека да има дрехи в шкафа.

Нека годината бъде пълна с радост и

Сладка като мед!

WINTER WISHES

(a poem by 11 years old Emma)  

Emma Dimitrova's version of  'Starry Night'
of Vincent van Gogh

May there be fire in the hearth,

May the walls stand still and strong,

May the cooking pot be ever full,

May the larder be stocked high,

May there be clothes in the cupboard.

May the year be full of joy,

Sweet like honey!

May the woes of life disappear,

Like flies in a web!

May our year be long and rich,

And beautiful like an evergreen tree!

A FLICKERING LIGHT

(a poem by 11 years old Emma) 

The flickering candle sits in her hands,

Emitting a soft warm glow.

It strives to be seen, noticed,

Just like her.

The girl has lost nothing,

Yet this flickering light is all she has.

A flickering hope, yet there it is,

Lighting up her small face.

The candle burns in her hand,

Dripping hot wax.

Slowly, the light burns down,

Leaving it's thoughts in the cold air.

Remember me, it whispers.

The girl does not forget.

The candle's legacy stays with her,

As they travel through time and space.

Together, a lost hope, steady like the wind.

THE LIFE OF A FOX

(a poem by 11 years old Emma) 

Waking up in the dead of the night,

Sleek red coat shining,

Powerful paws pad silently,

Gleaming eyes forever watching.

Presence unknown,

A watchful spy,

The king of the streets,

Seeking a meal, food in mind,

Like everybody else.

A pigeon spotted,

The promise of a meal, the first in days.

It's perched on a low branch,

I'm sorry, you think, but the cubs will starve,

What comes goes, it's the way of life.

You calculate the distance off the ground,

Ears shivering, nose twitching,

Claws out, teeth bared.

Crouching ready.

Silence.

You leap up off the ground.

A squawk.

MY FAMILY

  (a poem by 11 years old Emma)

My family creates, explores, feels,

We can be as kind as kittens,

Or as angry as eels.

My family moves, flows, loves,

Not always earthbound,

We soar as freely as doves.

We smile, laugh and frown,

If you're caught doing that,

It'll soon be turned upside down.

Together we travel the world.

Landmark to landmark,

Memories unfurl.

СЪВЕТИ КЪМ ВЪЗРАСТНИТЕ

Не лъжете децата, за да се научат на честност.

Обичайте децата, за да се научат да обичат.

Разговаряйте с децата, за да се научат да разговарят.

Изслушвайте децата, за да се научат да изслушват.

Бъдете търпеливи с децата, за да се научат на търпение.

Вярвайте на децата, за да се научат да си вярват.

Приемайте ги като равни, за да се научат да се приемат като равни.

Обичайте децата безусловно, за да се научат и те на безусловна любов.

Приемайте децата такива, каквито са, за да се научат и те да се приемат такива, каквито са.

Вярвайте в безграничния потенциал на децата, за да се научат и те да вярват в своя потенциал.

Искрено се интересувайте от мнението на децата, за да се научат и те, че тяхното мнение има значение.

THE GOOD KING AND THE BAD KING

(a poem by 11 years old Emma)

I had an old teacher,                                            

Yes, he is quite an odd creature,

Everything he said was such surprise,

I promise, you, he is wise!

One day he told me,

Nothing in this world is free.

Especially triumph and success.

I pondered over this,

And asked him how he knew.

He took me to the corner,

And sat down on a chair,

I knew a story would start,

So I sat by his side, and listened.

He spoke of a Bad King,

Greedy and rich,

Who would do anything for more money,

He thought it grew on trees.

Soon all came to hate him,

And some plotted his death.

The public wanted a good king,

Not a lazy, wealth-seeking monster.

ЗА УЧИТЕЛИТЕ ДВОЙКАДЖИИ

Най-голямата беда на образованието не са децата двойкаджии. Не, не са те, защото са в процес на развитие. Те имат шанс да се развият и да полетят. Двойките са все пак само цифри, а никоя цифра не е в състояние да фиксира и обхване целия потенциал на детето. Тя обикновено фиксира някакво негово временно състояние.

Най-голямата беда на образованието са учителите двойкаджии. Пълно е с такива. Учителите двойкаджии са онези, които са дошли в образователната сфера по някакви свои сметки, в които обикновено децата и тяхното развитие изобщо не влизат. Учителите двойкаджии виждат децата само като цифри и проценти, заковани веднъж завинаги. Те са слепи за потенциала и за неговото развитие. С цифровите си присъди всъщност убиват потенциала, защото за тях е по-важно да отчетат процентите на успеха. Учителите двойкаджии не вярват в безграничния потенциал на децата. Те ги виждат само като обект на постоянна критика, присъди, наказания, забрани, крещене и психически тормоз, а не като личности, които имат нужда от вдъхновение и от любящата ръка на възрастните, която ще ги придържа, докато се научат да летят сами. Когато говорим колко са лоши, невъзпитани, по-слабо грамотни и незнаещи днес децата, не трябва да забравяме, че това се дължи и на авторитарно-командните методи на учителите двойкаджии.