Безкрайните
жълти полета от цъфнали слънчогледи са
като покана за полет и за вдъхновение.
Те са като отражение на слънцето, като
материализирана безгранична вяра и
оптимизъм. Жълтото говори толкова
силно, че аз се покорявам без колебание.
Слънчогледите са навели главите си
надолу, но не като знак за послушание
и подчинение.
Когато
слънчогледите наведат глави, то е защото
те не могат да понесат тежестта на
слънцето, което носят в себе си. То е
защото никой жив не може да понесе
погледа на слънчогледа, излъчващ
слънцето. Никой смъртен не може да
издържи да гледа директно в очите малкото
слънчогледово слънце. Когато слънчогледите
наведат глави, то е не защото те са
покорени и победени, не то е защото те
са пълни с любов и милост към ближния.
Милост да не го изпепелят, а да го
предпазят и той да остане жив.