СПАСИ МЕ. СЕГА

Никой не знае къде отива нощта. Никой не знае откъде идва утрото. Но всеки знае, че аз и ти сега сме тук, за да изпратим нощта и да посрещнем утрото на нашето спасение заедно. Защото ти държиш в себе си частица от моето спасение. И твоето утро зависи от мен.

 Аз и ти сме основната опозиция тук и сега. Ти си Бог, любим, враг, палач, жертва, приятел, съсед, мъченик, светец, майка, дете. Ти си катализаторът на моята промяна.

 Аз съм съзнанието на света. Аз съм пътуващото съзнание, което сменя формите и лицата си. Пътуващото съзнание, което отразява многообразието на космическата енергия. Аз съм богиня, любима, враг, палач, жертва, приятел, съсед, мъченица, светица, майка, дете. Аз съм свободното съзнание, неограничено от догми и идеологии.

 Ти си моето огледало. Ти си този, заради когото аз се променям. Ти си моят катализатор за духовен подем и падение. Без теб аз не зная коя съм. Без мен ти не знаеш кой си. Без теб аз съм самотно изгубено съзнание, което се е откъснало от източника в търсене на смисъла.

 Ти ми помагаш да вървя по пътя на смисъла, показвайки различните ми лица. Ти имаш много какво да ми дадеш. Аз мога да направя чувството ти за вина незначително. Ти можеш да облекчиш тежестта на моето страдание. На болката от раждането. На болката от първия плач, с който посрещам живота. Ти можеш да облекчиш болката на разбитото ми сърце. Ако поискаш, ти даже можеш да не разбиваш моето сърце. Аз и ти можем  да приемем с достойнство болката от срещата със смъртта.

 Ти можеш да направиш така, че разстоянията да не разделят любовта. А аз мога да ти обещая, че  ще обиколя цялата земя, за да намеря семенцата на моята любов към теб. Ще я търся любовта навсякъде, където има живот. Навсякъде, където слънцето изгрява, за да посрещне утрото. Ще я търся любовта навсякъде, за да ти подаря утро. За да ти подаря надежда и спасение.

 Ти можеш да ми обещаеш да пазиш своята любов към мен на сигурно място в своето сърце. Намери там едно малко скрито местенце и я пази от бури и посегателства. Не се отказвай от своята любов към мен, грижи се за нея всеки ден, поливай я с небесен дъжд, подхранвай я със слънчеви лъчи и сутрешна роса от свежи билки. А ако дойде ден на съмнения дали имаш нужда от тази любов, защото такъв ден на изпитания непременно ще дойде, тогава се бори за своята любов към мен. Даже и мен да ме няма, даже и без никаква надежда не оставяй сърцето си да изстива, защото това ще е краят. И аз, и ти живеем заради тази любов мечта. Заради нея сме готови на подвизи и велики промени. Тя е тъжното вдъхновение, което движи нашите малки животи. Без тази любов мечта няма спасение. Затова нека мечтаем един за друг.

 Спаси ме сега. Спаси ме веднага. Не после. После ще е късно. Късно и ненужно. Аз имам нужда ти да ме спасиш сега. За да не изстине сърцето ми. За да намалиш болката ми. За да ми припомниш как се обича. За да ме накараш да вярвам в мен, в теб, в нас, в човека отново. Защото те издигам на пиедестал и ти трябва да го заслужиш.

 Спаси ме сега, когато сърцето ми е твой пленник. Но ти мислиш твърде много за себе си. За това как моята любов ти придава ореол и величие. Ти мислиш себе си за важен, за нещо, което расте от моето внимание.

 Ти казваш, че не си бог и това е непосилна задача за теб. Ти казваш, че ти не можеш да ме спасиш и си тръгваш равнодушен. Защото според теб моето спасение е моя лична битка. Ти настояваш да останеш на своя самотен остров, където си се осамотил, за да пазиш любовта си само за себе си. За да не се изкушаваш от човешките грешки и срещи. Ти си решил да изчезнеш, преди физически да изчезнеш от лицето на земята. Ти самият имаш нужда от спасение, а аз те товаря с моята драма.

 И какво да правим тогава? Аз и ти? Двама самотни нещастници, пълни с разочарования, тъга и болка. Ако аз изчезна, оставаш само ти. Ако ти изчезнеш, оставам само аз. Не разбираш ли, че ние сме свързани. И че от материала на нашите самотни острови ние трябва да направим лодки, с които да гребем един срещу друг, за да се открием. За да се намерим в океана на човешката омраза и любов.

 Защото Аз и Ти сме основната опозиция. Аз и Ти е преди Ние и Вие. Аз и Ти определяме света такъв, какъвто трябва да бъде. Аз се оглеждам в теб. Ти се оглеждаш в мен. Аз и Ти се отразяваме в Него, преди да предприемем каквато и да е промяна.

 Аз е преди всичко. Аз е развитието, интелектът, хармонията, самотата. Ти е балансът, равновесието, диалогът, любовта. Той е спасението и божествената любов. Ние сме видът, който оцелява напук на всичко.

 И когато моята лодка срещне твоята и нашите малки светове се докоснат,  вселената ще бъде спасена. А любовта като единствената надежда ще прегърне мен и теб и ще ни извиси.

 Спаси ме сега. Моят духовен подем и падение зависят от теб и от Него. Не оставяй това за утре. Защото утре нашите инстинкти за спасение може да са закърнели. Днес все още всеки държи в себе си частица от спасението на другия.

 Спаси ме. Сега. Спаси ме сега, Любов.

(Елена С. Любенова)