Славянските езици в условията на емиграция // Slavic Languages in emigration

(in Bulgarian)

 Изминаха повече от двадесет и пет години от края на комунистическия режим в страните от Източна Европа, в които  държавен език е някой от славянските езици. Промяната на политическата система не доведе до голяма смяна на езиковата ситуация в тези страни, което означава, че доминиращи в голямата си част от реализирането на езиковите стилове продължават да са славянските езици в тези страни, т.е. тяхната роля на L1/Е1  е запазена. Не така обещаващо обаче стоят нещата с носителите на славянските езици. Известно е, че езикът е абстрактна система от кодове, чиято основна функция е комуникативната – да служи за общуване и обмяна на мисли и информация между членовете на едно общество. В този си смисъл езикът е социално явление, чието развитие зависи от членовете на обществото, използващо съответния език. Езикът не съществува извън хората и извън обществото, не и в активна форма. Смяната на социалистическия режим с капиталистическото общество не става за един ден, то е дълъг и болезнен както в икономически, така и в социален план процес. Това води от своя страна до промяна на живота на самото общество. Икономическите трудности, през които минават посткомунистическите общества от Източна Европа, доведоха до емигрирането на голяма част от населението им както в други страни от Европа, така и в останалите континенти. Този факт оказа силно влияние на стесняването и намаляването на броя на активните  носители на славянските езици на територията, на която те са държавни езици. И езиците тръгнаха заедно с носителите си по света, за да претърпят трансформацията от език на мнозинството и държавен език на своя територия в език на малцинствата, език на емигрантите. Тази нова роля на славянските езици стеснява обема на функционирането им в новата езикова среда, като чисто стилистично те повече не са в състояние да реализират целия си потенциал. Основната им функция – комуникативната се запазва, но кръгът, в който тя се реализира, е  строго домашен, семеен или също така в кръга на подобни емигранти, чийто L1/Е1 е същият. Новата несвойствена му роля на език на малцинството води до промени в самия славянски език, защото той вече е в положение, когато трябва да се конкурира по степен и обем на функциониране с официалния език в новата приемна страна. Новите условия често водят до явно изразен и практикуван  билингвизъм, който за различните поколения емигранти означава различни неща. Новият микроезик търпи промени, защото е подложен на атаките на езиковата интерференция, промени, които са резултат от сблъсъка между две или повече езикови системи, които са в състояние да доведат до образуването на нов хибриден вариант. Предпочитаме термина Е1(L1) пред определенията за езика като „майчин“ или „роден“, защото първият е по-освободен от емоционалността на носителя, докато при „майчин/роден език“ винаги подсъзнателно и субективно се класифицират ситуациите по степен на важност за тях. Освен това трябва да се признае, че  Е2 (L2) носи в себе си перспектива и свобода на избора да бъдеш, какъвто си искаш и да имаш такова езиково лице, каквото си пожелаеш. Докато Е1(L1) е обвързан с понятието „носител на езика“ , за когото обикновено се смята, че е човек, който е роден в дадена страна, чийто език е бил първият естествен език, който същият този носител е усвоил най-напред. Но също така това е бил и езикът, който е бил използван в периода на съзряването и израстването на личността. На английски в този случай се използва "native speaker". От своя страна, „майчин“ език не е равнозначно на „роден“ език, защото като „майчин“ обикновено се определя езика, който детето усвоява вкъщи от майка си (или и от двамата си родители), което за децата, родени в двуезична среда, означава, че те ще усвоят два майчини/родни езика, защото не  е възможно те да бъдат степенувани по важност и значение на влиянието върху израстването на личността. Всичко това е важно за самото определяне на понятието „билингвизъм“, за което е общоприето да се смята, че дадена личност е билингвална, ако е родена в двуезична среда и още от най-ранна детска възраст добива говорни умения и на двата езика без акцент. Ние не приемаме за билингвална онази личност, която в училище например започва да изучава чужд език и за няколко години го усвоява до степен на свободно изразяване.

Нощта, която не искаше да си отива // The night, which did not want to go

(in Bulgarian)

Вече четиридесет години Питър участваше в строежа на църквата. Не вярваше, че ще доживее да види как се извисява кулата, която беше толкова висока, че на обикновен смъртен  му се струваше, че там някъде горе тя наистина достига до божиите покои. Той беше като живата история на града и на строящата се църква, чието начало едва ли някой си спомняше кога точно беше започнало. Може би още с раждането на Питър, а може би църквата винаги да се беше строяла, защото беше начало на нещо без край, нещо голямо и велико, много по-голямо от обикновен човешки живот. Калта около строежа беше дълбока и лепкава, но това само усилваше вярата му, че разчертаните с майсторска прецизност каменни блокове, трябваше да тежат на мястото си, за да не потъне в мръсотията великолепната сграда.
Тя трябваше да бъде величествена, защото той отдаде живота си за нея. Той живееше заради строежа и с мисълта за него. И нямаше как другояче да бъде, защото беше обещал на бог, че ще отдаде силите си и живота си в негова възхвала, ако спаси Ана. Беше на двадесет години и вярата му в бог не беше голяма все още. Но вярваше в силата на младостта си, усещаше, че любовта на Ана му е нужна, защото го отделяше от останалите и го превръщаше в потребен на някого. За бог не знаеше много все още. Не можеше да се каже, че и сега беше в състояние да разкаже много за него, но беше сигурен, че усеща по-добре от всеки друг смъртен предназначението си на земята и то беше свързано с факта, че все още не се беше разплатил с бог. И техният общ диалог започна в деня, когато Питър навърши двадесет години и когато се случи злополуката с Ана. Пиян каруцар, който препускаше с бясна скорост по прашните улици на градчето, току-що беше научил новината, че жена му е родила първата му рожба. В света на хората това е новина от голяма величина, която така или иначе те опиянява със силата на собственото с нищо несравнима значимост. Беше последвала всеобща веселба в кръчмата, след което черният жребец просто следваше вътрешния порив на стопанина си. Опиянението им беше толкова голямо, че нито конят, нито неговият стопанин забелязаха в тъмното как една малка фигура се опитваше да се защити от налетялата я стихия с викове за помощ. Конят се препъна в нещо, което остана да лежи неподвижно.

Кирилица // Cyrillic alphabets

Св. св. Кирил и Методий

(in Bulgarian)

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ  век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

История и развитие

Възникване

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

Cyrillic alphabets

(in English)

Numerous alphabets are based on the Cyrillic script.  While these languages by and large have phonemic orthographies, there are occasional exceptions—for example, Russian ⟨г⟩ represents /v/ in a number of words, a relic from when they were pronounced /ɡ/ (e.g. его yego 'him/his', is pronounced [jɪˈvo] rather than [jɪˈɡo]).

Note that transliterated spellings of names may vary, especially y/j/i, but also gh/g/h and zh/j.

Non-Slavic alphabets are generally modelled after Russian, but often bear striking differences, particularly when adapted for Caucasian languages. The first few of them were generated by Orthodox missionaries for the Finnic and Turkic peoples of Idel-Ural (Mari, Udmurt, Mordva, Chuvash, Kerashen Tatars) in the 1870s. Later such alphabets were created for some of the Siberian and Caucasus peoples who had recently converted to Christianity. In the 1930s, some of those alphabets were switched to the Uniform Turkic Alphabt. All of the peoples of the former Soviet Union who had been using an Arabic or other Asian script (Mongolia script, etc.) also adopted Cyrillic alphabets, and during the Great Purge in the late 1930s, all of the Latin alphabets of the peoples of the Soviet Union were switched over to Cyrillic as well (the Baltic Republics were annexed later, and weren't affected by this change). The Abkhazian alphabet was switched to Georgian script, but after the death of Joseph Stalin, Abkhaz also adopted Cyrillic. The last language to adopt Cyrillic was the Gagauz language, which had used Greek script before.

In Uzbekistan, Azerbaijan and Turkmenistan, the use of Cyrillic to represent local languages has often been a politically controversial issue since the collapse of the Soviet Union, as it evokes the era of Soviet rule and Russification. Some of Russia's peoples such as the Tatars have also tried to drop Cyrillic, but the move was halted under Russian law. A number of languages have switched from Cyrillic to other orthographies—either Roman‐based or returning to a former script.

Unlike the Latin script, which is usually adapted to different languages by using additions to existing letters such as accents, umlauts, tildes and cedillas, the Cyrillic script is usually adapted by the creation of entirely new letter shapes. In some alphabets invented in the nineteenth century, such as Mari, Udmurt and Chuvash, umlauts and breves also were used.

Карта на славянските езици // Map of Slavic languages

Приблизително около 350 милиона души общо говорят на славянските езици. Данните се различават в известна степен според различните източници. // Approximately 350 million people in total speak  Slavic languages. The numbers slightly vary according to different sources.