Графична система на горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Графичен знак	Название на знака       Произношение
A a	a                          [а]
B b	bej                       [б]
C c	cej                        [ц]
Č č	čej                        [ч]
D d	dej                        [д]
Dź dź	dźej                       [дж´]
E e	ej                           [е]
ě	ět                           [и е , ы]
F f	ef                           [ф]
G g	gej                          [г]
H h	ha                           [гърлен звук; ø]
Ch ch	cha                         [кх , к, х, ø]
I i	i                             [и]
J j	jot                          [й]
K k	ka                           [к]
Ł ł	eł                         [w – билабиален звук; ø]
L l	el                           [л']
M m	em                         [м]
N n	en                          [н]
ń	ejn                         [н']
O o	o                            [о]
ó	ót                           [ у, уо]
P p	pej                         [п]
R r	er                           [р]
ř	rš                          [ш (ц, ч )]
S s	es                           [с]
Š š	eš                           [ш]
T t	tej                           [т]
Ć ć	ćet                          [ч]
U u	u                             [у]
W w	wej                         [в, w, ø]
Y y	ypsilon                    [ы]
Z z	zet                           [ з]
Ž ž	žet                           [ж]

“Na serbsku Łužicu”

(in Upper Sorbian language)

Rjana Łužica,

sprawna, přećelna,

mojich serbskich wótcow kraj,

 mojich zbóžnych sonow raj!

Swjate su mi twoje hona.

 

 Časo přichodny, zakćěj radostny!

Ow, zo bychu z twojeho

klina  wušli mužojo,

hódni wěčnoh wopomnjeća!

 

(Handrij Zejler – 1804-1872)

(Това е текстът на лужишкия химн.)

 Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.

Предговор на „Граматика на горнолужишкия език”

(in Bulgarian)

 Книгата представлява   първи опит у нас да се систематизира и опише за практически нужди граматическият строй на горнолужишкия език - един изчезващ славянски език (микроезик със силно стеснени и ограничени от различни обстоятелства функции). Горнолужишкият  език се говори от една малка група славяни, които нямат своя държава и никога не са имали. Днес те населяват исторически славянската област Лужица, която се намира в Германия и граничи с Чехия и Полша. Лужичаните са славяни и  са официално признати за малцинство в Германия.  Наброяват едва около 55 000 души, като навсякъде населението в Лужица е смесено – немско-славянско. Уникална е съдбата на този най-малък славянски народ, защото въпреки хилядолетната насилствена и естествена асимилация лужичаните успяват не само да запазят своя език, но и (макар и в по-ограничена степен в сравнение с останалите славянски езици) да създават разнообразна в жанрово отношение литература.

 Горнолужишкият език, подобно на долнолужишкия (също вариант на лужишкия език), чешкия, словашкия и полския език,  е западнославянски език. Лужишките славяни са билингви – наред с лужишкия език  задължително  ползват и немския език, доброто владеене на който е  основно изискване при намирането на работа.

  Целта, която си поставяме с граматиката, е чисто практическа – да се популяризира и доближи до българския читател този, за съжаление, изчезващ западнославянски  микроезик.

Описанието се опира на изследванията, включени в списъка на използваната литература. Особено внимание сме обърнали на  мненията на самите лужишки граматици при поднасянето на съответните езикови факти. Стремежът ни е бил да се покаже как лужишките автори интерпретират граматичните проблеми, а не да предлагаме собствени интерпретации и в такъв смисъл книгата не е теоретично изследване. В процеса на създаването на граматиката особено активно са използвани изследванията на Х. Фаска, Х. Шустер-Шевц, М. И. Ермакова и др. (вж. използвана литература). 

Увод в „Семантика на творителния падеж в горнолужишкия език”

(in Bulgarian)

    1. Лингвистиката в началото на XXI век – през призмата на     комплексна, антропологично ориентирана теоретична парадигма.

2. Обект и предмет на изследване. Дефиниране на концепцията. Мотивировка на избора на темата.
3. Цели и задачи на изследването.
4. Методологична платформа на изследването.

5. Структура на изследването.

6. Източници на ексцерпирания материал.

7. Достойнства и недостатъци на изследването.

1. Лингвистиката  в началото на ХХI  век  – през призмата на комплексна, антропологично ориентирана  теоретична парадигма

Лингвистиката във втората половина на ХХ и в  началото на ХХI  век се превръща  от наука за граматичните форми и парадигми и тяхната история във философско-психологическа теория на човешкото мислене и общуване. Краят на ХХ век бележи обрат в науката за езика, който се характеризира с връщане към идеите на В. фон Хумболд за същността на езика като съставна част на културата.  “Езикът с всички свои корени и най-тънки фибри е сплетен в  националния дух и навлиза дълбоко в умственото развитие на човечеството;  в езика може да се намери всяко състояние на умственото развитие на даден народ” (вж. Легурска, 2003). В този смисъл езикът се разглежда в пресечната точка на другите науки за човека, като история, литература, етнография, културология, етика, социология, психология, биология и др. Подобна гледна точка води до промяна в предмета на изследване в лингвистиката и в методите за научен анализ. Понятието “строгост” в езикознанието, характерно за структурализма, губи своята привлекателност и се измества от различни по дълбочина интерпретации, които, разбира се, се подчиняват на определена методология.        Наблюдава се трансформация на научната парадигма.

В процеса на формиране на новата научна парадигма водещ е тезисът: “Светът е съвкупност не от вещи, а от факти” (Л. Витгенщайн) (вж. В. А. Маслова, 2001: 5). Езикът постепенно бива преориентиран към фактите, събитията, а в центъра на внимание се оказва “езиковата личност”. Новата научна парадигма предполага създаване на нови постановки и цели на изследване на езика, нови оперативни понятия, изграждащи метаезика на описание и нови понятия, формиращи методологията.

          Основните направления в съвременната лингвистика, формиращи се в рамките на тази научна парадигма, са когнитивната семантика и лингвокултурологията. Ключовите понятия в когнитивната лингвистика – това са понятието за информацията и нейната обработка от човешкия интелект, понятията за структури на знанието и тяхната репрезентация в съзнанието на човека и в езиковите форми. Ако когнитивната лингвистика, заедно с когнитивната психология и когнитивната социология, образуващи когнитологията, се опитват да отговорят на въпроса за това как е организирано човешкото съзнание, как човек опознава света, кои точно сведения от света се превръщат в знания, как се създават менталните пространства, то цялото внимание в лингвокултурологията се отделя на човешкото присъствие в културата и неговия език, като тук се търсят отговорите на редица въпроси, някои от които са свързани с това по какъв начин човек вижда света, каква е ролята на метафората и символа в културата, каква е ролята на фразеологизмите (някои от които присъстват в езика векове наред) за репрезентацията на културата и редица други.

Отговори на тестовете по сравнителна граматика на славянските езици

                  

1-в; 2-б; 3-в; 4-в; 5-в; 6-б; 7-в; 8-б; 9-в; 10-б; 11-а; 12-в; 13-а; 14-а; 15-а; 16-а; 17-в; 18-в; 19-в; 20-в; 21-в; 22-б; 23-б; 24-а; 25-а; 26-а; 27-в; 28-а; 29-б; 30-а; 31-в; 32-в; 33-а; 34-б; 35-в; 36-г; 37-в; 38-в; 39-в; 40-в; 41-в; 42-в; 43-в; 44-в; 45-б; 46-в; 47-в; 48-в; 49-в; 50-в; 51-в; 52-б; 53-а; 54-в; 55-в; 56-а; 57-в; 58-в; 59-в; 60-в; 61-б; 62-б; 63-г; 64-а; 65-б; 66-б; 67-б; 68-а; 69-в; 70-а;

Тестове по сравнителна граматика на славянските езици - 28

(in Bulgarian)

448. С формите /bom, boš, bo, bomo, boste, bodo, bova, bosta/ в словенския език се образува:

а) сегашно време;

б) минало време;

в) бъдеще време.

449. Инфинитивният завършек в словенския език е:

а) -ti;

б) -či;

в) -ti, -či.

450. Праславянските лексеми *viděti, *byti, *mogti, *rekti се развиват в словенския език като:

а) videt, bit, moč, reč;

б) videti, biti, moči, reči.