НОВАТА ФИЛМОВА АДАПТАЦИЯ НА "БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ"

 Новата филмова адаптация на романа „Брулени хълмове“ (2026) е нещо, което няма да отида да гледам. Колебаех се, дори мислех да отида на кино с Емма, защото това е поредната екранизация на известния английски роман, който харесвам. Но сега съм сигурна, че този филм дори сама няма да го гледам. Гледах трейлъра и леко се отвратих. Не мога да си представя да гледам този филм с Емма – ще трябва постоянно да я моля да си затваря очите.

Прилича ми на нарочно силно сексуализирана версия, която разчита точно на това - на евтината сензация. Фактът, че е пуснат по кината за Св. Валентин, говори много за посоката, в която е тръгнала адаптацията - една дълбока психологическа драма е сведена до по-семпло представяне на привличането между половете. Типична масова култура. На каква аудитория разчита? Не е за мислещи тийнейджъри, защото Емма каза, че и тя е гледала вече трейлъра (ужас!) и сподели, че не иска да гледа филма.

За кого е тогава филмът? Може би за зрители, които търсят по-леко, зрелищно и повърхностно забавление, а не сложна психологическа история.

ЛЮБОВТА ИМА МНОГО ЛИЦА И ИЗМЕРЕНИЯ

 

Любовта има много лица и измерения. Аз лично съм благодарна за всяка сърдечна топлина, която е била отправена към мен през целия си вече немалък живот. По незнайно какви мои заслуги Бог ме е дарявал с достатъчно такива срещи - с хора, които са ме провокирали да облагородявам сърцето си. Без всички тези срещи нямаше да имам шанса да израствам като човешко същество.

 

А човешкото сърце е като кутия за съкровища - пази грижливо цялата любов, която сме събирали през годините. За да можем, ако някога се почувстваме като абсолютно самотни, изгубени космически частици, да си вземем от нея и да се заредим с желание за живот отново.

 

Любовта е свободна енергия. Не можеш да я затвориш насила в социална структура. Тя отива там, където сърцето я тегли. И няма сила на света, която може да я спре.

 

(Елена Любенова) 

КОГАТО ПРАЗНИКЪТ НА ЛЮБОВТА СТАНЕ НЕЛЕП

 Предстоящият, набеден за ден на любовта празник (или както там се нарича), може би е добре да стои малко по-далеч от детския свят, поне във вида, в който често се представя от масовата култура. Кичът, преиграната зрялост и подражанието на поведение от света на възрастните рядко са неща, от които децата наистина имат нужда.

Децата заслужават повече от шеговитото окуражаване „shake it, shake it“. Те естествено правят това, което им казват възрастните, и се стараят да отговорят на техните очаквания. Обличат се в блестящи дрехи, гримират се, повтарят движения и поведение, които не разбират напълно, но приемат за нормални, защото идват от авторитета на големите. И понякога всичко това се случва още преди да са навършили десет години.

Въпросът не е в самия празник, а в начина, по който го пренасяме в детската среда. Част от моделите, които възрастните смятат за забавни и безобидни, принадлежат на техния свят и носят значения, които децата още не могат да осмислят. Те ги възпроизвеждат механично, без избор, защото се доверяват на нас.

Децата нямат нужда от показност, външни ефекти и имитация на зряло поведение. Те имат право на собствен ритъм на израстване, без да бъдат въвличани преждевременно в модели, които принадлежат на друг етап от живота.