КОЛЕДНО ЧУДО

Беше Бъдни вечер. Мама готвеше в кухнята, опитвайки се да спаси няколко загорели печени картофа. В същото това време татко паркираше колата в гаража. Бяхме ходили заедно с него да купим коледната елха.

Коледното дърво стоеше вече във всекидневната и се поклащаше леко при всеки наш допир да го украсим с блестящи гирлянди и играчки, а от вълнението му клоните докосваха подаръците, които вече бяхме оставили под него. Купчината с подаръци тази година беше по-малка от обикновено. Тъжната причина беше, че баба я нямаше вече между нас и нямаше кой да ни обсипва с подаръци. 

 

Старата подаръчна торба, в която бяха играчките за елхата, постепенно се изпразни. Посегнах за последната украса и пръстите ми напипаха нещо, което ме накара да се усмихна. Това беше малко хартиено ангелче, смачкано от дългото чакане на дъното на чантата. Едно изречение, надраскано с черен маркер на гърба на ангелчето, спря дъха ми. Там стоеше посвещението: “На баба”.

 

Преди влагата в очите ми да успее да се превърне в истински сълзи, бързо го закачих на дървото. Украсяването на коледната елха приключи за тази година. Да, къщата беше готова за Коледа, пълна с украса и миризма на домашно приготвени ястия, но нищо не можеше да запълни празнината, която баба остави, когато почина. Фотьойлът й стоеше тихо до огнището, болезнено празен. Преди баба топлеше фотьойла, а аз седях сгушена в скута й. Нотите от нейната цигулка танцуваха във въздуха, изпълвайки стаята и конкурирайки успешно коледните песни по телевизията.

CHRISTMAS MIRACLE

 

It was Christmas Eve. Mum was toiling away in the kitchen, trying to save some slightly burnt roast potatoes, while dad was parking the car in the garage from our trip buying the Christmas tree earlier.

It now stood in the living room, wobbling as I strangled its soft branches in a shiny garland, needles pitter-pattering on the presents placed carefully underneath. The pile was smaller than it usually was, as granny always used to go overboard with gift-giving. Not any more though.

The old gift bag filled with baubles and other handmade decorations by my feet slowly grew emptier. I picked up the last object from it - it seemed to be something I had made in nursery, I recalled with a small smile. A small paper angel, battered from sitting at the bottom of the bag for so long. Turning it over in my hands, my breath caught in my throat. Scrawled on the back in black marker were the words: 'To granny'. 

 

Before the pools in my eyes could turn into proper tears, I quickly hung it up. Decorating was finished for this year.Yes, the house was ready for Christmas, bursting with decor and the smell of home cooked meals, but nothing could fill the gap granny had left when she died. Her armchair sat quietly by the hearth, painfully empty. Before, granny would have warmed that chair, beckoned me to sit on her lap. The notes from her violin would have danced across the air, filling the room, putting the Christmas carols on the television to shame. 

В СЪНИЩАТА

 

Понякога,

Когато е тихо,

Когато земята спи,

Трептят малки мечти,

Нежни песни,

Леки ангелски перца.

Ако се вслушаш,

Може да чуеш шепота на ангелите,

Докато перата им като балерини

Танцуват ефирно през кристалната нощ.

Те ни посещават в сънищата ни,

Говорят ни мили, красиви думи.

Обещават ни,

Че има край на студената зима,

Че има и в нас ангелски сърца.

Показват ни слънцето зад сивия облак

И ни дават силата

Ние самите да полетим.

Да го видим.

ТАМ ПОД РОЗАТА СЕ ЧУВА ТАЙНА УСМИВКА

 

***

Там под розата се чува тайна усмивка,

От там вятърът носи тих смях.

Розата крие пламтящите сърца,

Външният свят затихва. 

Там тайните живеят безгрижно.

ОПИТВАМЕ СЕ ДА ИЗПРЕВАРИМ ОКЕАНА НА ВРЕМЕТО

 

***

Опитваме се да изпреварим океана на времето,

Обръщаме се срещу неговия прилив,

Къде изчезна детският смях?

Животът е за живеене, не за тревога.

Довери се,

Че нашият кораб ще намери спокойно

Брега на бъдещето.

 

ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ ДЕЦА

 

'Communication' by Leon Zernitsky

Септември е като Нова година за децата, родителите и работещите в сферата на образованието.   Така се усеща - един нов вълнуващ цикъл се завърта отново. И отново ще има от всичко за всеки - радост и тъга, сълзи и смях, любов и даже омраза, победи и временни поражения, приятелства и раздели, първи влюбвания и разочарования, надежда и вяра, инспекторски проверки и стрес. Отново е време за активна комуникация между родители, деца/подрастващи и учители. Трите страни трябва да се харесват, да си вярват и да има уважение в общуването помежду им. 

 

Всички се вълнуват за първия учебен ден. Децата и родителите на някои ще искат да изберат най-интересните тоалети, с които да направят впечатление, други пък ще си изгладят старите униформи, които все още им стават, макар че през лятото децата са пораснали вече и униформите - аха, са на път да отеснеят до месец, два. Нищо, могат още малко да се поносят, защо да се харчат излишни пари сега. Ще се пазаруват и учебните помагала, тетрадки, моливи и прочие - ще вдъхваме от ароматите на прясно мастило и ще мечтаем за новото начало, което можем да напишем с това ново мастило. Ще се обсъждат и букетите, които децата ще носят тържествено на първия учебен ден. Това все още е прекрасна традиция в България, но не във всички страни се подаряват цветя на учителите на първия учебен ден. Нищо, в тези страни и децата, и учителите, носят огромните си усмивки на лицата, защото наистина са се затъжили едни за други през дългата лятна ваканция.

 

Децата ще чуят родителите им да обсъждат много неща преди първия учебен ден - много клюки, новини и просто неверни неща ще влязат и излязат и някои от тях децата и подрастващите ще попият и запомнят. Например те със сигурност ще запомнят как родителите им говорят и обсъждат учителите и училището им, качеството на учебниците, програмите, даже някои ще споделят и разочарования от държавата. Не живеем в идеален свят, така че винаги ще има нещо, което не ни харесва и към което сме силно критични. 

 

Обаче е много важно тонът и езикът, който родителите използват, за да обсъждат училището и учителите, да е уважителен и пълен с възхищение към мястото, където тяхното родно дете ще прекарва голяма част от деня си. Защото персоналът в училището е второто семейство на вашето дете. Затова е толкова важно уважението и доверието да стоят на първо място. Моля, даже и да не харесвате изобщо госпожа Х по математика или господин У по история, децата ви не трябва да разбират никога това. Защото те ще спрат да слушат тези учители и от това ще пострадат най-много вашите деца. Нашите страхове, предразсъдъци и негативизъм могат силно да разклатят авторитета на учителя в съзнанието на децата и подрастващите и да повлияят как децата ги възприемат.

UNDER THE SMILE

 Our smiles take the blows

The merciless world throws at us.

It’s the shield that never drops,

That never betrays us,

That keeps us standing.

We stay safe,

But trembling at even the possibility of an attack.

So scared to let anything near us,

That we push away our friends

Along with our foes.

Are we living, or just alive?

Our defense keeps away the monsters,

But it frightens away the good times, too.

We rely on our smiles

To protect us from our demons,

But sometimes their growls

Still filter through,

And reach our delicate ears.

SUB ROSA 🥀

Under the rose,

Moon Rose art print by Julian Russell

The faint moonlight leaks,

Under the rose,

A hazy dream speaks,

Under the rose,

An enchantment echoes,

Under the rose,

Fall Cupid’s arrows.

Under the rose,

The moonlight beckons,

Under the rose,

The girl arrives in seconds,

Under the rose,

A wild thing grows,

THE WRONG CHOICE

Millions of voices screaming,

More tears than stars in the sky,

Precious souls burnt up like

A sick man’s time.

All because of a choice.

Who caused this pain?

Not a vote,

Not a choice agreed by the public -

But one lone ruler’s choice,

Who woke up and chose violence,

Thinking everybody would

Bow to him in respect.

Why?

Nobody else had a say,

Now his people have no choice,

Their words are disregarded,

And they bow their heads in shame,

Ashamed of their country,

That is otherwise so great,

But now makes others hurt,

THE JOURNEY OF LIFE

 

My life is a painting,

A journey,

A boat trip down a winding river,

Fringed with looming houses,

With shadowy curtains

Hiding the interior.

Houses splashed with angry reds

And happy yellows

And sad, sad blues.

Homes

Of friends and enemies and teachers,

The strangers of the world who are most familiar

To my weakened memory.

I am but another passenger for this gondola to take away

On these murky waters -

The rows that lead this vessel

Deceive me into thinking that I control them,

Even though I already know

That the invisible hands of fate direct my path.