ДУМИТЕ

 Думите са като оръжие, готово да те простреля. Твоите думи са като паяжина, която ме оплита в мрежата на твоя свят. Енергията на всяка твоя дума разпръсква твоите намерения и твоята душа. Уча се да съм силна и да не ме нараняват думите.

 

Думи, готови да ме покорят с любов. Думи, готови да приласкаят моята самота. Думи, готови  да  доминират над мен и да ме обезличат. Твоите думи са дрехите на твоите мисли и чувства. Твоите думи са вик на твоите страхове. Твоите думи са като свобода, която не знае какво да прави със себе си. Твоите думи са като любов, която никой не иска да осинови.

 

Твоите думи излизат от теб и покоряват света. Те завладяват, омагьосват, подчиняват, унижават всички. И никой вече не може да спре думите. Веднъж излезли от теб, те стават част от думите на всички хора, които заразяват света с енергията, която носят. Те могат да разболеят от любов или от омраза. Думите имат сила и власт. Всяка дума има последстие. Думите са тези, които свързват и разделят.

 

Думите са препятствия. Очаквах твоят глас нещо да ми каже. Нещо, което да остане в сърцето ми. Но вместо това ти си пълен със съмнения и  колебания. Ти казваш това, което не искаш да кажеш. Защото нямаш смелостта да кажеш онова, което искаш да кажеш. Ти оставяш на мен интерпретацията на твоето душевно терзание. Но вместо един към друг, твоите плахи думи ни оставят там, където сме, без даже да направим крачка напред. Твоите думи са препятствието, което стои между нас.

 

Думите са цветовете на земята. Думите са цветовете в душата.  Думите са ранимото бяло. Бяло като моето оголено сърце, което държа в ръцете си. Бяло като болката от отхвърлянето на моето сърце. Бяло като пролетен цвят по косата на невинно момиче. Бяло като твоята нова любов, която е все още неопетнена от предателско разочарование. Бяло като сняг, който е затрупал пътя помежду ни. Като сълзи, като страданието на твоето наранено сърце. Бяло като  среднощната луна, отразяваща тъгата на нашата самота.

 

Думите са мечтаното синьо. Синьо като моят копнеж по теб. Синьо като твоята нежност за мен. Мечтано нежно синьо като любов от разстояние.

 

Думите са оптимизмът на жълтото. Жълто като слънце, като надежда за нас, като златен прах, който ни свързва завинаги. Наситено жълто като портокал и екзотика, каквато съм аз за теб.

 

 Думите са като  червен изгрев. Червен изгрев, при който всичко започва  като срамежливо изчервяване между двама. Като огнена страст, която премахва срамежливите прегради. Червено като желание да ме имаш. Червено като вяра и възможност за утре.

 

Думите са като черен облак. Като дъждовен летен облак, носещ буря и промяна. Като черен облак, който руши стари пътища, за да създаде нови пътеки между нас. Черно като завеса, която скрива два паралелни свята, където бялото и черното сменят местата си.

 

Думите са като зелено море от покой и обещание. Като зелен летен ден, в който листата скриват тъгата по невъзможното заедно.

Думите са вкусът на живота. Сладък като допирът на твоите ръце. Горчив като раздялата. Солен като сълзите по теб, когато неочаквано ти изчезнеш.

 Думите са твоите очи. Думите са като твоите верни очи, неотлъчно  следващи ме, където и да отида. Очи, пълни с обожание, когато съм наблизо. Очи, пълни с тъга, когато съм далеч. Очи, които разбират без думи. Очи, които покоряват.

 

Думите са музика. Думите са музиката на твоя глас. Твоят глас е моят ориентир, където и да съм. Чувам го в тълпата от други непознати гласове. Чувам го и когато мълчиш упорито. Твоят глас е музиката, която покорява моя свят. Твоят глас е като развълнувано есенно листо, което всеки миг ще се откъсне от клоните и ще полети в моята посока. Моят глас притежава сила и влияние над теб, прави те слаб и покорен.

 Думите са допирът до теб. Допирът до теб е като електричество, като обещание, като покоряване. Докосвам те, за да се науча да чувствам. Допирът до теб е като просветление. Като Бог, който ме е изоставил, за да го преоткрия отново в ново лице. Той иска от мен да вярвам без условия, да му вярвам безпрекословно. А когато се изгубя, тогава той ми праща теб като малко свое копие, за да го усетя чрез теб отново. Допирът до теб е като електричество, като религиозно преживяване, като завръщане към Бога.

 

Думите са нежност. Те са твоята неизречена грижа за мен. Те са твоето внимание, радост, възторг и умиление. Те те възвисяват и те правят по-добър. Думите са твоят страх да ме изгубиш, защото аз съм това, което вади от теб твоята по-добра версия. Думите са моите страхове, че ти си причината за моята крехка уязвимост, че ти държиш в себе си ключа към моето падение и възвисение. Думите са страхът от обрата на нещата. От това, че това, което днес те прави толкова развълнуван и покорен, утре ще е причината за твоето предателство и студенина.

 Думите са вик за милост. Вик за пощада в свят, обсебен от жестокост и самота. Вик за милост в свят, където всеки предпочита да образова ума си, но не и сърцето си. Защото именно наученото да обича сърце ще ни спаси от студеното безразличие.

 

Думите са оръжие. Думите могат да погалят и да убият. Думите са рани, от които сърцата ни кървят. Живи рани, които си причиняваме едни на други. Думите са бягство от отговорност. Думите са нашето друго битие. Думите са врата към теб.

 

Мълчанието е оправданието, прошката, свободата да избираме внимателно думите. Мълчанието е спасението. Мълчанието е като признание в любов. Мълчаливата любов, преодоляла препятствията на думите, живее вечно.

 Мълчанието е това, което ни свързва завинаги, когато думите губят силата си.

 Мълчаливата прегръдка е като божествена прошка.

(Елена С. Любенова)