ПЯСЪЧНИ ХОРА

Слънцето е нажежено като презрял портокал. Телата са разголени. Душите са изплашени от близостта на телата. Музиката гърми и заглушава съвестта. Бебета плачат и молят да ги върнат обратно. Слънцето свети сърдито и не иска да прости. 

Слънцето е нажежено като сърдит презрял портокал и не иска да прости. Мидите по пясъка се забиват в ходилата. Телата кървят от близостта. Душите са далеч една от друга. Слънцето пече до смърт и нагрява звездния прах в телата ни. Пясъкът полепва по сърцата ни. Бебета плачат и отказват да приемат болката като част от живота. 

Ти си самотният човек, който търси своята любима. Във всяко следващо тяло ти виждаш своя идеал. Голотата е като покана за последен танц, който приспива сетивата ти и те прави уязвим. Всеки твой идеал се разпада като пясък в солената вода. Но ти не падаш духом. Ти искаш да се скриеш от самотата в голотата на следващото тяло. Ти търсиш да се криеш в илюзията на мига, в несигурността на красотата, която ще се разтвори в морската вода. 

Аз съм като чайка, която не желае да кацне върху острите скали, защото ще изгуби свободата си. Аз съм като чайка, която е на среща със слънцето. Аз не съм твоят идеал. Защото аз не съм красиво голо тяло. 

Твоето ново тяло идеал има червено червило, което оставя отпечатък по врата ти, но не и в сърцето ти. Твоят нов идеал е съблазнителен като изкусителна презряла смокиня, която те подканя бързо да я вкусиш, защото времето и е преброено. Ти си обкръжен от голи идеали, но това вече не е изкусително предизвикателство, защото ти свикваш с красотата толкова бързо. Красотата те забавлява, но не те извисява. Красотата на голите тела те кара да се чувстваш изморен и толкова самотен. 

Спасителят на плажа се опитва да спаси телата, които се разпадат като пясък в морската вода.  Но спасителят на плажа не може да спаси душите ни. Той вижда само телата ни. Също като теб, който оставяш без идеал след всяка победа. Но ти не си герой, защото това са лесни победи. 

Аз съм разперила криле,  готова за срещата със слънцето. Нямам червен лак. Нито устните ми са оцветени със съблазнително червено червило. Свободата ми няма цвят, нито форма. 

Пясъкът е покрит с миди и грях. Музиката гърми. Телата се движат като в унес в нейния ритъм. Телата се докосват и после се разпадат като пясък в морската вода. Изкушението е което убива целостта им. Защото те нямат нужда от своята сила, а от лесни победи и забрава.  Солената вода измива греха и дава надежда за ново начало. 

Душите на пясъчните хора кръжат високо като чайки, които са постигнали ново разбиране за живота. Те кръжат над плажа и крясъците им са като опит да предотвратят и предпазят телата от греха. Крясъците на чайките са като предупреждение да пазим сърцата си цели. 

Аз съм на среща със слънцето. Водата е място, където животът се е зародил. Водата е живот. Тя покрива пясъчните хора със себе си и ги връща към живота. Тя прощава греха на телата. Тя измива пясъка от сърцата и ги подготвя за ново начало  след смъртта.

Този път тя е с черна коса. Твоят идеал тича след теб по пясъка. Но ти преследваш мен. Ти гониш чайките по пясъка и техният устрем е като луда покана за свобода. Този път твоят идеал е с черна коса. Тя тича след теб, тя търси твоето тяло, за да се скрие от самотата. Но ти си вече чайка. Освободена от пясъка, готова за среща със слънцето. Спасителят на плажа е хвърлил вече спасителния пояс. Дали не  е късно за душите да бъдат спасени?

Позволи ми да споделя болката ти, пясъчни човеко. Позволи ми да споделя болката на твоя избор, на твоята умора и самота. Позволи ми да те науча да виждаш свободата.

На хоризонта слънцето залязва като презрял домат. А платното на кораба  изглежда като развято бяло знаме, което съобщава на света, че поредната девственост е изгубена в битката за постигане на идеала. Защото сърцето е пълно с тайни,  от които се опитваме да се скрием.  Невинността е тази, която толкова трудно се постига. 

А любовта крачи гола по плажа и моли чайките за милост.

(Елена С. Любенова)