I WILL TAKE EVERYTHING WITH ME

When I go, I will take everything with me. I will take my soul, my thoughts, my energy. I will leave only my body.

I have nothing but my soul, my thoughts and my energy. I do not collect treasures that the storms and winds will destroy. I do not collect money that will spoil me. I will take my memories, they will warm me in the cold of the endless cosmic night.

I have nothing but myself. I do not belong to you. And you do not belong to me. The phrase "You are mine" is an illusion, an expression of weakness, a lack of confidence. Nobody belongs to anyone. No one is anyone’s slave. We are voluntarily and briefly present in someone else's life. Only as guests. We are not masters of the others, but guests in their lives.

I was a small naked dot. An absolute mistress of the starry sky.

ЩЕ ВЗЕМА ВСИЧКО СЪС СЕБЕ СИ

Когато си отида,  ще взема всичко със себе си. Ще взема душата си, мислите си, енергията си. Само тялото си ще оставя.

 Аз нямам нищо друго освен душата, мислите и енергията си. Не събирам богатства, които бурите и ветровете ще разрушат. Не събирам пари, които ще ме развратят. Ще взема спомените си, те ще ме топлят в студа на безкрайната космическа нощ. 

 Не притежавам нищо освен себе си. Аз не ти принадлежа. И ти не принадлежиш на мен. Изразът „Ти си мой“ е илюзия, израз на слабост, неувереност в себе си. Никой не принадлежи на никого. Никой не е ничий роб. Ние доброволно присъстваме за кратко в нечий друг живот. Но само като гости. Ние не сме господари на другите, а гости в техния живот.

 Бях  малка гола точка. Абсолютна господарка на звездното небе.

GOLDEN LOVE

I am a falling teardrop in the season of the ripe apples.

The ripe red apples roll on the yellow grass. Red leaves fall like a rain from the sky. Orange chrysanthemums stares upward, expecting an autumn miracle. The sky absorbs the fiery red and reflects it down into the water in the form of flames that swallow the sadness. The melancholy feels in the air and conquers our hearts.

You are a falling leaf. I am a falling raindrop. The wind introduced us to each other and made us a pair.

You fell from the falling crimson leaves as a cry for help. A help, which I needed. A help you needed. Delayed help. I met you when God had forgotten me, leaving me alone and without directions. When I met you, you also were lost your directions. But rain dyed by the autumn leaves and the warm golden magic of the autumn melancholy gathered our directions in one. The red apples rolled on the grass like a temptation and late sin.

And we stood facing each other in the middle of the forest, sinking in gold and flames, and we did not dare to approach one another.

We met before the winter to cover with a snow all the paths to the human hearts. Scared of how quickly the summer goes, we tried to keep it with the help of the falling golden rain.

I was not your spring. You were not my first love. Spring was the season of our quick and easy loves. It is easy to love in the spring. Spring love is light, airy, charming, colorful and easy. Easily comes, easy to experience - no dramas and deep wounds. And nature is fond of spring love.

Autumn love - as if everything is against them. It is as if all in you and around you is unprepared for them. They come in surprise and you burn for a short time with all the colours of the autumn. The autumn loves dissolves in the colours of the autumn and leave with the last autumn leaves. And you are circling like an orphan in the air, thrown out of the wind after them, because autumn love leaves a trace, after which  come the cold winter and the end of everything.

And the red flames around us begin to fill the emptiness in us and warm our hearts. The emptiness that I hoped you would fill. Your emptiness that you thought I could fill. After the initial instinct to escape, you were enchanted by the autumn gold and warmth. The warmth of the red ripe apples gradually filled your body and you gave yourself to the temptation. The illusion of the moment that through the other you can connect to yourself and to God. A brief moment, given to us from eternity, in which we recall the beginning of the love. But autumn advances in time and takes away the opportunity to see the development of our autumn love. That is why I will never be your winter. You will never be in my snowy tale. Our time is here and now, this short stolen time hidden in the golden forest.

ЗЛАТНА ЛЮБОВ

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки. 

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни. 

Ти си падащо листо. Аз съм падаща  дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини. 

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като  вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събра посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях.

А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг. 

Срещнахме се преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича на пролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват - без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.

Есенните любови - сякаш всичко е против тях. Сякаш всичко около теб и в теб е неподготвено за тях. Те идват изненадващо и ти гориш за кратко с всички цветове на есента. Есенните любови се разтварят в цветовете на есента и отлитат с последните есенни листа. И ти кръжиш сиротен във въздуха, подхвърлян без посоки от вятъра след тях, защото есенните любови оставят следа, след която идва студената зима и краят на всичко.

И червените пламъци около нас започват да запълват празнотата в нас и да стоплят сърцата ни. Празнотата, която се надявах ти да запълниш. Твоята празнота, която ти мислеше, че  аз мога да запълня. След първоначалния инстинкт да избягаш, ти се оказа омагьосан от есенното злато и топлина. Топлината на червените узрели ябълки постепенно изпълваше тялото ти и ти се отдаде на изкушението. Илюзията на мига, че чрез другия се докосваш до себе си и до Бога. Кратък миг, подарен ни от вечността, в който си припомняме какво е началото на любовта. Но есента напредва във времето и ни отнема възможността да видим развитието на нашата есенна любов. Затова аз никога няма да бъда твоята зима. Ти никога няма да бъдеш  в моята снежна приказка. Нашето време е тук и сега, това кратко откраднато време, скрити в златната гора.