Thursday, 12 July 2018


Artist: Nikolai Shevchuk

The stressed city had grown in every possible direction in which it could find profit. He cut down the trees, plowed the fields, and built his dreams houses, factories and shiny offices. The lack of trees reduced the flow of oxygen and banished the animals from their homes. Many of them were killed in order not to spoil the view of the stressed robots. Thousands of bravest representatives of various animal species fled, wandering homeless on the roads in search of their new Noah's Ark to save themselves not from God's wrath this time, but from the human greed and stupidity.

And God allows this to happen.

Thousands of cars crawled in different directions, spitting poisonous gases that stained the air in the colors of death - gray, lead, gloomy, hopeless. It killed the last living creatures around.
Was hard for the sun rays to reach the houses of the people covered by the poisonous smog, which, like insanely revenge, embraced in the lifeless diaper the madmen who had caused it all.

Stressed neurotic people with pale, sick faces stood behind the wheels of their automobile cells shut up and blew the horns as a cry for help. A cry for help that had to be heard by the other robots, whose religion was the profit at all costs. Profit, which they called "success." Success that killed humanity, mercy and compassion in them. Because where there is
a profit and success there is no need for humanity, compassion, and mercy. That’s how it was in the robots  world.

And God allows this to happen.

 Because the man was the master of the earth. The smartest of all the animals that had the dangerous gift both to fly inspired to space to reach the stars and to destroy the life around them. Because the man was an evil and greedy master on the earth. Master, transformed voluntarily into an unlucky slave of the profit, caught ridiculously in his own trap.

At that time, the animals, birds, insects, and all the seeds of the trees, plants, and flowers were on their way in search of their Noah's ark, the place to save them. I was one of them. One of the last representatives of this unreasonable homo sapiens, ready to kill and ruin everything holy. Together with the animals I traveled a few dead years in search of a sign that God did not leave us.

Small, naughty white clouds like stolen sighs made us company, running away from the poisonous smog.

And God allows this to happen.

After a few dead years in search of meaning and fleeing from death, we arrived at a place far from the world of robots. Both me and the animals were pregnant with a thirst for love, harmony, births and peace. The sun had complete control here, away from the poisonous smog. And that was a great prerequisite for life to happen. The sun rays, like a peaceful spider web, covered everything, removing aggression and filling the air with blissful silence and gentleness.

And God allows this to happen.

The place was not the Garden of Eden. No, it was not. It was a real garden, old-fashioned, but with the potential to rule the future. There was no profit in
it, but on the contrary it was abandoned, but full of life. The garden was not the Garden of Eden, nor was it a literary metaphor. It was not also Noah's Ark, whose associations with the end, death, and revival, with all this long process left little hope that everyone could see the end revived. It was a place materialized by our dreams and a vision of the simple notion of little human happiness. For freedom, tenderness, equality, harmony and love. A place that heals because the energy connection between it and us is complete and unbroken.

 Me and the fox met on the way to the healing place. The fox was honey-colored. Her muzzle was the very grace that held the curious and small head proudly upright. She was not taught to beg anyone. She also did not profess the religion of the profits that destroyed her home. She was the wisdom and the diplomacy by themselves. She was out of the robot system because she was more than that. The fox was majestic, like my ancient mirror, in which I saw myself.

We both needed to forget, to remember and to bring back life again. I settled in the front of the garden in the old house. And the fox dwelt in the back of the garden, where she turned the shed into her home in which she gave birth to her children. Our homes were surrounded by magnificent, century-old trees, shrubs, flowers and green grass. The garden had a healing effect, and the healing medications carried the names of the vegetation. Airy butterflies
were dancing on the leaves, gracefully shuffled by the wind. The bees could not go around every flower that had collected the nectar of all the dead. Nectar poured on the grass and fertilized the ground. On the branches of the trees the birds built their nests and reproduced the life every spring. Their happy songs echoed the air, recalling what we were actually born for. The garden was a magical place that brought balance and harmony. It was a proof that the living energy could take many forms but could not be killed. The harmony and love filled the air season after season. It gave us roots, and wings, and freedom.

Tuesday, 10 July 2018


 Тали чартовете пазят много древна традиция за броене на обектите в реалността. Човечеството е преминало през различни фази на усъвършестване на бройните системи, които използва. Преди хиляди години, много преди писмеността в днешния си вид да е съществувала, хората са използвали различни подръчни предмети за броене, а също и пръстите на ръцете си.  Постепенно те са усъвършенствали начините за отбелязване на броя на предметите, като постепенно неопределеното  „много“ е придобивало конкретно числово измерение. Много преди числата да съществуват като знаци, един от древните начини за отбелязване на предмети от бита е било изписването на черта, резка, пръчица. Отбелязвали са ги на пясъка, в пръстта или пък са ги изписвали с кости на убити животни по стени. Тази система на броене с черти е точно толкова древна, колкото и рисуването на прости картинки като средство за общуване, като древната рисункова писменост, предтеча на съвременните усъвършенствани писмени системи. Смята се, че тали системата за броене е дело на пещерния човек.

Така че тали чарт, днес всъщност представлява таблица, в която се отбелязва броят на предмети по специфичен стар начин – чрез черти. Самата  английска дума „Tally“ означава „пръчица, черта, резка“, също се използва и за отбелязване, запис на резултат, където един знак означава определена бройка при броене.   По произход се свързва с латинската дума ‘talia’, ‘talus’, което е означавало нещо отрязано, остро. Според речниците използването на думата в спорта със значение „общ резултат“ е регистрирано от 1856 г. насам. Затова днес в някои от спортните игри все още се използва чертата за отбелязване на определена бройка. Вероятно всеки е гледал и филми,  в които затворници излежават присъди в затвора за дълго време и единственият начин за тях да отбелязват изминалите дни е издълбани по стените черти.

Тали системата на броене е удобна за по-малки числа, докато за по-големите числа броенето ще е по-трудно. В основата на тали системата за броене стои идеята за групиране на пръчиците в групи.

Те могат да се групират в групи по пет пръчици, но е възможно и групирането да е различно. В тази публикация ние ще използваме групирането по пет пръчици, за да представим как се изгражда тали таблицата. Групата от пет пръчици може да изглежда по този начин: 

А броенето до десет може да бъде представено по тали системата по този начин:






Но е възможно и петте пръчици да образуват друга форма, например на квадрат с диагонал:


Групирането на пръчиците помага бързо да се изчисли общият брой на пръчиците, представящи даден обект.

Тали чартът е лесен начин за събиране на данни, особено когато те не са много на брой. Подходяща система за броене е и когато въпросите се задават лице в лице. На всеки отговор ние просто отбелязваме чертица срещу съответния въпрос.

За да използваме възможностите на тали чарта, трябва първо да построим таблица с три колони. В първата колона се изписват названията на предметите, дейностите и на всичко, което искаме да преброим или вече сме преброили. Във втората колона срещу всяко название се отбелязват пръчиците, единично или по групи, в зависимост каква бройка се отбелязва. В третата колона се отбелязва честотността на бройката, т.е. колко често тази бройка се среща, отбелязва се с цифра.

Нека разгледаме един пример на тали чарт, в който са отбелязани коя част от празнуването на Коледа от колко хора се  харесва:

Ако трябва да анализираме данните от тази таблица, излиза, че: 9 човека харесват да украсяват елхата (Decorating the tree), 11 човека харесват отварянето на подаръците (Opening presents), 4 човека харесват да си играят на снега (Playing in snow), трима души харесват коледните песни и музика (Carols and music), 6 човека харесват да прекарват време със семейството си и с приятели по Коледа (Time with friends and family), двама души харесват коледната храна (Christmas food).

Tuesday, 3 July 2018


Пиктограмата се използва и в статистиката за организиране на по-прости и неголеми на брой данни. Статистиката е част от училищната математика в някои страни, където още от основното училище децата усвояват полезни умения, свързани със събиране, организиране, графично представяне, анализиране и интерпретиране на събраните данни. Не във всички страни статистиката е част от училищните часове по математика, някъде математиката е ограничена само до строгото разбиране за тази наука, което включва аритметика в основното училище, алгебра и геометрия в средното училище. В нашата „Популярна математика“ ще включим полезни теми от статистиката и теорията на вероятностите, но в училищния си обем, така както се изучава в някои страни по света. Убедена съм, че уменията, които се добиват в тези часове са безценни и могат да ни служат във всички сфери на живота, правейки полученото знание адекватно на живота и бизнес средата, помагайки ни да видим връзката между реален живот и научни факти. Точно тази връзка понякога е мощен стимул за развитието на нашето любопитство, защото помага да подобрим живота си. Училищната алгебра и геометрия ще са също предмет на наши публикации, в които ще се опитаме да открием полезното от тези две области на математиката, което вече използваме или можем да използваме във всички сфери на живота.


Пиктограмата е най-древният предписмен начин хората да общуват помежду си. Днес живеем във време, когато сме разглезени от средства за общуване, буквално сме затрупани от различни средства за комуникация. Някои от традиционните средства за общуване като хартиеното писмо изживяват своите може би последни години на съществуване. Но кой знае?  Човек е повече от всяка система на контрол, включително и над технологиите като контрол, и нищо чудно след време по незнайна  причина ние да се върнем там, откъдето сме тръгнали по отношение на технологиите. И тук имам предвид най-вече отношението на хората към технологиите като капан, който в много отношения отнема свободата ни и ни моделира в посока, в която човек невинаги се чувства щастлив. Но в момента ние наистина разполагаме с различни по вид начини, чрез които да осъществяваме връзка помежду си, да общуваме, да обменяме мисли, идеи, емоции, за да не забравяме, че хуманността е тази, която ще ни спаси, а не технологиите. Но това е друг въпрос. Но невинаги е било така. Даже през стотиците години развитие на човешката цивилизация е било точно обратното. Преди изобретяването на телефона, хартиеното писмо е била единствената възможна връзка между хората. И хората са пътували понякога хиляди километри единствено, за да се срещнат едни с други и да обменят мисли в диалог. А много преди писменото слово, преди книгопечатенето да се появи на бял свят, и преди даже  културната експанзия на писмеността, единствената възможност за общуване е било изреченото, това, което си можел да кажеш на другите в устен диалог, и то само на тези, които са били близко до теб. Писмената форма на общуване е по-висока степен на цивилизованост, която е отнела хилядолетия, за да се реализира, да се разшири повсеместно и да триумфира. 

Преди хиляди години, когато хората все още не са разполагали с писменост, но са изпитвали нужда да споделят помежду си някакви съобщения и информация за това какво правят или виждат, те са използвали рисунки. Представете си как един ловец отива на лов, изморява се, влиза в пещера да си почине, пали огън, за да  се стопли,  огънят изгаря и от него остават въглени. Ловецът изведнъж се досеща, а може и просто да му е станало скучно в пещерата, че може да нарисува нещо по стените на пещерата. И е рисувал – първоначално рисунки с еднозначен смисъл като какво е правил, какво е виждал. Но постепенно неговите рисунки са ставали по-сложни и той е бил в състояние да предаде чрез тях емоции и абстрактни идеи. Понякога за рисунките са се използвали и костите на убитите животни, с които се е рисувало по камъни, скали и пещери.

И така, думата „пиктограма“ произлиза от латинската дума „pictus“, което е означавало „нарисуван“. Пиктограма или простата рисунка се възприема като знак, символ, който изобразява най-важните, разпознавателни черти на обект, предмет или явление.

Много култури по света като месопотамската, египетската, китайската, ацтекската и  различни африкански племена са използвали пиктографската писменост като средство за общуване много преди появата на писмеността във вида си, в който я познаваме днес. Пиктографската писменост е представлявала всъщност рисункова писменост, общуване чрез семпли рисунки, чието значение и смисъл са били общоизвестни. Така например кръгът е означавал слънце, рисунката на животно е означавало, че ние имаме предвид животно, рисунката на човек е означавало, че имаме предвид човек. В зависимост от мястото им, т.е. кое поставяме първо, се е променял и смъсълът на изказването. Пиктографията е била всъщност повече семантичен, а не фонетичен начин на общуване, защото тези рисунки не са звучали по определен начин.

 И сега нека да си представим какъв огромен прогрес и развитие е претърпял самият човек през всичките тези хилядолетия. Той не просто е развивал мисленето и мозъка си, но е и намирал все по-нови и съвършени форми, които да изразят и предадат сложни мисловни процеси, неговите буквални и многозначни значения, но и нюансите, сложни емоции и философски дилеми. И ние притежаваме всичко това днес наготово, като резултат на усилията на хората, живели преди нас. Трябва да сме благодарни, че сме част от верига, която се намира на по-горно стъпало на цивилизационно развитие вече. Древни скални рисунки са открити на много места по света.

В днешно време пиктограмите имат по-тясна сфера на употреба, като например най-ярък пример за употреба на пиктограми са пътните знаци. Но също тук влизат различните гербове, значки, а също и картинките икони на компютърните софтуерни програми, знакът на червения кръст, знаците за наличие на тоалетни.  Смисълът и посланието на тези знаци е универсален и той няма нужда да бъде превеждан на друг език, защото се  разбира от всички хора по света, поради приликата между знака и обекта. Широко се използват в туризма за означаване на различни по тип услуги, а също и в рекламния бизнес. Картите на метрото, гари, аерогари и други  публични места широко използват силата на определени знаци като връзка между услугата и клиента. Връзката между посланието на картинката и хората е бърза и адекватна. Различните социални мрежи също така използват различни знаци «емотикони» за изразяване на различни човешки състояния.

Така че пиктограмата, малката рисунка символ на нещо, съпътства човешкия живот от предписмената епоха, та до днес, където е част и от символния изразен език на някои онлайн социални мрежи. Нейната сила е в краткото, бързо и адекватно послание, което се разбира веднага във всяка точка на земното кълбо, предоставяйки на пиктограмата   глобална сцена на изява, която се разбира от всички хора по света.



Пиктограмата се използва успешно в много сфери на човешкия живот, а също и в информатиката, и в математиката. Тук няма да се спираме на широката и употреба във всички области на математиката, а на една по-специфична употреба на пиктограмата, каквато е графиката, наречена пиктограма, която се използва широко в статистиката за организиране на семпли данни. 

Математиката е символен език, който много прилича по структура, организация на отделните си йерархични системи и по функциониране  на естествения човешки език. Приликата между математическия език и лингвистиката, като наука, която се занимава с естествените човешки езици е поразителна. И естественият човешки език, и математиката са както конкретни, така и абстрактни структури. Техните знаци и символи се подреждат в линейна структура – знак до знак по определени правила, след това тези линейни структури се включват в по-сложни структури изречения, за да изразят по-сложен смисъл или да предадат по-комплексно послание. Знаците, символите и йерархизираните структури могат да предадат както конкретно значение и смисъл, произтичащо от тяхното собствено буквално значение, така и по-абстрактни послания, които обобщават типични ситуации.  Така е в естествения човешки език, така е и в математическия език. Разликата е, че математическият език е по-универсален и се разбира от всички хора по света по еднакъв начин, докато естественият човешки език е повече национално обвързан с определен етнос.

Monday, 2 July 2018


Всяко статистическо проучване представлява цикъл, който се състои от няколко стъпки:
1.     Дефиниране на проблема, който ни интересува и планиране.
2.     Събиране на данни от различни източници. За целта съставяме въпроси, чиито отговори ще ни помогнат да съберем информацията, която ни интересува.
3.     Обработване, организиране и представяне на данните в графични таблици.
4.     Интерпретиране и анализиране на данните.

Ако събраните данни не са ни достатъчни, за да направим адекватни изводи и заключения, може да повторим цикъла, като зададем допълнителни въпроси в следваща анкета.
Нека да припомним, че съставянето на въпросите е важен момент в това какви данни ще съберем. Затова трябва да ги обмисляме внимателно.
Например, ако ни интересува колко хора от нашия град ходят на театър, то трябва да помислим дали включването на въпроси за името и възрастта на хората, ще ги окуражи да отговорят. Повечето хора предпочитат анонимните анкети и малко са тези, които обичат да отговарят на въпроси за тяхната възраст.  Не трябва да се задават и въпроси, които подтикват хората да отговорят, че ходенето на театър е положителна културна дейност, защото това ще е манипулиране в полза на ходенето на театъра. Изобщо, трябва внимателно да обмислим въпросите, преди да ги раздадем на хората.
След като съберем данните и информацията, която ни интересува, с помощта на въпросници и анкета, трябва да обработим данните. Но понякога събраните данни са толкова много, че изобщо не е удобно те да останат във въпросниците, защото ще е много трудно да ги анализираме и интерпретираме. За целта е по-добре, ако събраната информация се организира в таблици, с които ще може лесно да се работи.
Събраните данни са всъщност събрана информация, факти или знание за нещо. Данните могат да са под формата на числа, думи, мерки, наблюдения, изказано мнение с цяло изречение или даже и описание на нещо. Данните са най-общо два вида:
1.     Квантитативни – информация под формата на цифри.
2.     Квалитативни – описателна, не цифрова информация.

Квантитавинте данни могат да бъдат:
1.     Дискретни данни  (Discrete) – могат да се представят с определена стойност, с цели числа. Дискретните данни се свързват с броенето, преброяването на нещо.
2.     Продължителни (Continuous) – могат да приемат всякаква стойност в определен диапазон. Продължителните данни се свързват с измерването.

Примери за квалиативни данни:
1.     Любимата дестинация за ваканция на  твоя приятел.
2.     Най-разпространеното лично име в нашия град
3.     Как хората описват аромата на нов парфюм.

Примери за квантитативни данни:
1.     Височина  (представя продължителни данни, свързани с измерване).
2.     Ширина    (представя продължителни данни, свързани с измерване).
3.     Броят на листенцата на цвете   (представя дискретни данни, свързани с преброяване).
4.     Брой клиенти в магазин   (представя дискретни данни, свързани с преброяване).

Събирането на информация може да се извърши чрез директно преброяване, измерване, наблюдение, ако става въпрос за ограничена територия, който искаме да изследваме. За по-големите по диапазон територии използваме анкетата.

Когато събраните данни са ограничени на брой,  можем да начертаем таблиците и графиките/чартовете  на ръка. Но ако данните, които сме събрали с помощта на въпросника са  много на брой, тогава е по-добре да използваме различни компютърни програми, които разполагат с готови на вид таблици и графики. Тук ще обърнем внимание предимно на това ние самите да усвоим умения да използваме и чертаем различни по вид таблици, графики и чартове. Това ще ни даде свободата да можем да ги използваме в реалния си живот, независимо за каква област се отнасят, защото те могат да отразят всякаква по тип информация.
Ще започнем с най-лесните и достъпни по вид графични изображения, но ще се научим да чертаем и по-комплексни и сложни графики, които са способни да представят по-сложни взаимоотношения между данните. Една важна забележка – ще използваме английските названия на повечето от тези таблици и графики, защото повечето от тях са вече утвърдени под тези си имена, където е възможно ще се опитаме да представим и българско название. 

Ще представим следните графични начини на организиране на информацията: списъци, тали чарт, честотна таблица, пиктограми, бар чарт, бар-лайн чарт, пай чарт, двустранна таблица, хистограми, стем-и-лийф диаграма, скатър графика, лайн графика, времева лайн графика, бокс плотс и някои други. 

Вярвам, че  ще придобием полезни умения, които можем да използваме във всички сфери от нашия живот.
И така, ще представим най-напред списъците.


Една ли има човек, който да не знае какво е това списък. Всеки в реалния си живот, ежедневно използва различни по вид списъци, за да организира собствената си дейност през деня. Човешката памет не е толкова изключителна, често забравяме детайли, особено ако имаме да правим много неща наведнъж. Затова е най-добре да използваме списъците. Списъците са изключително разпространен и използван от всички начин да организираме системно и графично информация и да я представим във вид по-удобен за наблюдение и анализиране. Списъците са първите помощници в ефективното планиране на различните сфери на живота.  Едва ли някой може да си представи план без включени списъци вътре, т.е. стъпка постъпка какво предстои да се свърши. Списъците обикновено се оформят под формата на колони, една, две, но е възможно да има и по-сложни списъци с няколко колони. Взаимотношенията между представената информация е тип подчинение. Информация в първата колона е водеща, а следващите колони определят по някакъв начин първата, но е възможно да съществуват и друг тип взаимоотношения между информацията. Зависи от това дали в един списък съчетаваме квалитативна с квантитативна информация, или представяме само един тип данни. Често можем да включваме и картинка в списъка, нарисувана от нас или готова.

Графично оформяне на списъците:

  1. Numbered list Номерираме нещата в списъка с цифра, което означава, че най-често ги подреждаме по степен на важност. 
  2.  Bulleted listТова, когато подреждаме отделните части на списъка, поставяйки едра точка преди всеки.
  3.   Черта – възможно е преди всяка дума да слагаме черта, която ще маркира началото на всяка нова дума.
  4.   Без какъвто и да е графичен знак преди думата, изречение или цифрата, които подреждаме едно след друго в колона.
  5.   Квадратче за облезяване – възможно е в началото на всеки ред да поставим квадратче за отбелязване (с кръст или tick) на това, което вече сме свършили.
  6.   Заглавие и подзаглавия – в зависимост за какво се отнася списъкът, може да го оформим и със заглавие.


Предполагам ще е трудно да направим някакво обобщение за това колко на вид списъци съществуват, но ще се опитаме да изброим най-често използваните списъци в нашето ежедневие. 

И така, списъците, които използваме най-често:

1.     To-Do list – това са всъщност списъци със задачите, които искаме да свършим през определен времеви отрязък. Те могат да са прости на вид, където в колона са изброени само дейностите, които възнамеряваме да извършим. Но могат да бъдат и малко по-сложни и да включват две или даже три колони, например в първата колона отбелязваме датата, във втората дейността, а в третата името на човека, който трябва да я извърши. Третата колона може и да липсва, ако ние самите ще изпълняваме задачите. Начините, по които може да се оформи To-Do списъкът са много и тук всеки от нас следва личните  си творчески предпочитания.

2.     Списък със свършени неща – обратно на списъка със задачи, които искаме да свършим, това е списък с нещата, които вече сме свършили и съответно можем да извадим от To-Do списъка.

3.     Shopping list – това са списъци за пазаруване, които всеки от нас използва ежедневно. Обикновено те са написани небрежно на лист хартия, където отляво изписваме името на продукта или предмета, който искаме да купим, а вдясно от него, разделени с черта вероятно, може да се изпише с цифра колко на брой от съответния продукт искаме да купим. Оформянето на списъците за пазаруване също може да варира според личните ни предпочитания.

4.     Бюджетен списък – предполагам на всеки от нас му се налага понякога да изчисли колко ще струва извършването на етапите на определена дейност. Например местенето в нова къща изисква да си направим предварително сметката колко ще струва всичко – наемането на микробус да превози багажа ни, наемането на ново жилище, мебелирането на новото жилище и още един куп неща, свързани с преместването на ново място. Всичко това изисква да опишем всяка стъпка като парична сума, като накрая съберем отделните разходи, което ще ни даде представа за цялата сума, която предстои да дадем. Ходенето на екскурзия например също изисква да си съставим бюджетен списък за всичко, което ни предстои да похарчим, за да преценим дали разполагаме с толкова пари.

5.     Менюто като списък – без значение дали става въпрос за меню на ресторант или за меню, което ние планираме да приготвим по определен повод – празнуване на рожден ден, посрещане на гости и много други поводи, при които искаме да приготвим повече блюда. Те трябва предварително да бъдат описани, включени в списък по ред на това от колко блюда ще се състои менюто. След това ще трябва детайлно да опишем всяко блюдо от менюто в списъка за пазаруване под формата на продукти, които да купим. 

Saturday, 30 June 2018


Стресираният град се беше разраснал във всички възможни посоки, в които можеше да открие печалба. Беше изсякъл дърветата, разорал полетата и беше построил там своите домове на бъдещето, фабрики и лъскави офис централи. Липсата на дървета намали притока на кислород и прогони животните от техните домове. Много от тях бяха убити, за да не загрозняват успешния пейзаж на стресираните роботи. Хиляди по-смели представители на различни животински видове избягаха,  скитайки се  бездомни по пътищата в търсене на своя нов Ноев ковчег, за да се спасят не от Божия гняв този път, а от човешката алчност и глупост.
И Бог позволява това да се случи.

 Хиляди автомобили пълзяха в различни посоки, бълвайки отровни газове, които оцветяваха въздуха в цветовете на смъртта  - сиво, оловно, мрачно,  безнадеждно. Това убиваше и последните живи създания наоколо. Слънчевите лъчи вече трудно достигаха до къщите на хората, покрити от отровния смог, който като безумно отмъщение загръщаше в безжизнената си пелена безумците, причинили всичко това.

 Стресирани невротични хора с бледи, болнави лица стояха зад воланите на своите автомобилни клетки затвори и надуваха клаксоните като вик за помощ. Вик за помощ, който трябваше да бъде чут от останалите роботи, чиято религия беше печалбата на всяка цена. Печалба, която те наричаха „успех“. Успех, който убиваше хуманността, милостта и състраданието в тях. Защото там, където има печалба и успех, там няма нужда от хуманност, състрадание и милост. Така беше в света на роботите.

 И Бог позволява това да се случи.

 Защото човек беше господар на земята. Най-интелигентното от всички животни, което имаше опасния дар както да полети вдъхновен в космоса, за да достигне звездите, така и да унищожи живота около себе си. Защото човек беше зъл и алчен господар на земята. Господар, трансформирал се доброволно в  нещастен роб на печалбата, хванат нелепо в собствения си капан.

 През това време животните, птиците, насекомите и всички семена на дърветата, растенията и цветята бяха на път в търсене на своя Ноев ковчег, мястото, което да ги спаси. Аз бях една от тях. Една от последните представителки на този неразумен хомо сапиенс, готов да убива и руши всичко свято. Заедно с животните пътувах и аз няколко мъртви години в търсене на знак, че Бог не ни е оставил.

 Малки непослушни бели облачета като откраднати въздишки ни правеха компания отгоре, бягайки далеч от отровния смог.

 И Бог позволява това да се случи.

След няколко мъртви години в търсене на смисъла и бягайки от смъртта, ние пристигнахме на място, далеч от света на роботите. И аз, и животните, бяхме бременни със жажда за  любов, хармония, неслучили се раждания и мир. Слънцето имаше пълен контрол тук, далеч от отровния смог. А това беше великолепна предпоставка животът да се случи. Слънчевите лъчи като миротворна паяжина покриваха всичко, премахвайки агресията и изпълвайки въздуха с блажена тишина и кротост.

 И Бог позволява това да се случи.
Мястото не беше Райската градина.  Не, не беше това. То беше истинска градина, старомодна, но с потенциал да владее бъдещето. В нея нямаше никаква печалба, даже напротив тя беше изоставена, но имаше живот. Градината не беше Райската градина, нито пък литературна метафора. Не беше също така и Ноев ковчег, чиито асоциации с края, смъртта и възраждането, с целия този дълъг процес оставяше малка надежда, че  всеки можеше да доживее възроден. Това беше място, материализирано от нашите мечти и визия за обикновената представа за малко човешко щастие. За свобода, нежност, равенство, хармония и любов. Място, което лекува, защото енергийната връзка между него и нас е цяла и неразрушена.

 Аз и лисицата се срещнахме по пътя към лечебното място. Лисицата беше с медена на цвят козина. Муцунката и беше самото изящество, което държеше любопитната и малка глава гордо изправена. Тя не беше научена да се моли на никого. Тя не изповядваше и религията на печалбата, която унищожаваше нейния дом. Тя беше самата мъдрост и дипломация. Тя беше извън системата на роботите, защото тя беше повече от това. Лисицата беше величествена, като мое древно огледало, в което аз виждах себе си.

Sunday, 24 June 2018


The doctor was nice to me. In a professional way. He was questioning me how my eyesight was since my last eye test and how I see the world now. His old-fashioned courtesy was like coffee with cinnamon, accompanied with dark chocolate and orange. It added taste and treatment. After every professional question he shared some comforting observation about me. It was as if he knew I was worried that my age was weakening my eyes. He hurried to comfort me that my green eyes were ageing beautifully. He explained to me that close and far away are relative concepts and that it does not really matter how things are in reality. What matters is how we feel them with our senses.

The doctor was replacing glasses by glasses, peering into my eyes with a magnifying glass, flashing with a special flashlight, and reporting that everything was alright with them. Your eyes are not sick, they are just tired. After each pair of glasses something was changing in me. Something was adjusting me to another time and space. It was making connections to my childhood and absolute freedom. My eyes were shining, and my pupils widened from the touch with innocence. It was full of flying kites, balloons, butterflies and children smiles. Somewhere in the air was the enthusiasm of the first kiss and the oath to be faithful to one another.

The next glasses were full of love and desire. It was you who stole my dreams and who chased me in all my thoughts and inspirations. There was the place that was vibrating at your frequency. There was the look, the touch, the air full of missed kisses. There were the pieces of my frail, hurt vulnerability and pride, the only thing left behind after you. There was my little brave heart that was beating at a frequency, close to promise and hope.

The doctor was in a hurry to change the glasses, and the new ones he was putting were enlarging the world in front of me to immense size, and I seemed to peep into another world where everything looked giant and huge, exaggerated, but real. It was full of love and warmth. It was so touching, gentle and frank that my eyes began to swell, overwhelmed with emotions and lost inspiration.

Then the magician doctor continued to offer me new colours and dimensions. And the new glasses turned the space in front of me into a little crystal ball that I held in my hand. And the crystal ball was spinning on my palm in all directions and I could see it was full of dark matter. There it was my all sorrow gathered over the years. Sadness about missed moments, lack of courage to reach out first, and to what I could have been. In the little crystal ball was my pain, suffering, despair, fear. The fear that every step taken makes me even more fragile and vulnerable, more open for the end. Towards the end where the ball was overflowing with black and golden stars on it. Frightened of the great sense of this picture, I turned to the magician doctor to change the glasses.

And he was fulfilling my desire because it was so difficult for him to decide exactly what was the problem with my eyesight. Doctor, what I see through those little glasses that you put on my eyes is this real or just a light effect, I asked him, and he blinked confused and bewildered, and just in case, he put in some eye drops.

ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН! //HAPPY Eniovden (Midsummer’s Day)!


„Еньовден” – езически, магически и лечителски празник. Когато цветята и билките имат целебна сила и омаен аромат, а водата се превръща в „жива”. Това е нощта на самодивите, вещиците и всички невидими сили, които черпят енергия от земята и природата. Празник на езическото в нас, на смелото, дръзкото, вълшебното, приказното.
Всички славяни имат подобен летен празник, който сваля срама, страха и заличава границите между небето и земята за едно денонощие.

Честит Еньовден, славяни и славянки! 

 *   *   *
Eniovden (Midsummer’s Day) the most magical tradition during the Summer! On Midsummer’s Day, people worshiped the sun!

Friday, 22 June 2018


Ето някои неща, които трябва да имаме предвид, когато решим да съставяме въпросник за анкета.
Една от основните теми от  математическата статистика е как се съставя анкета. 

Анкетата е основно средство за събиране на данни и информация за всичко, което ни интересува от различните сфери на живота. Тези данни след това се представят в графичен вид, като за целта се използват различни видове таблици, с оглед на това с каква цел искаме да използваме тези данни. Данните се обработват и сравняват по различни показатели. Сравненията водят до интерпретации и заключения за поставените от нас хипотези. Всичко това се постига с методите и инструментариума на статистиката, които могат да се прилагат във всяка област на човешкото познание, което прави математическата статистика изключително полезна за всеки. Но в началото пътят за събиране на данни тръгва от анкетата. Основно средство, което анкетата използва да събира информация от всякакъв род,  е въпросникът. 

Цел на анкетата -  това е каква информация искаме да съберем от населението. 

Въпросникът съдържа набор от въпроси, които отразяват нашето намерение – в каква посока и с каква цел  искаме да съберем нужната ни информация. Въпросникът се състои от въпроси, които са по същество въпросителни изречения, отразяващи като съдържание това, което искаме да попитаме, за да съберем нужната ни информация, която най-общо наричаме „данни“. Анкетата и въпросникът приличат на интервюто, което следва същия сценарий на осъществяване и събиране на информация.  Събраните данни биват първични и вторични (primary, secondary). Първичните данни са данните, събрани лично от нас. Вторичните данни са данните, които използваме от интернет, събрани вече от някой друг.

Ние можем да зададем въпросите си по различен начин:

  • Лице в лице при директна среща с член от нашата таргет група, която искаме да интервюираме;

  •  Можем да изпратим въпросника в писмо по пощата, като приложим плик с обратен адрес;

  •  Може да се обадим по телефона и да зададем въпросите си;

  •   Възможности предлагат и различните онлайн приложения и апликации.

И така, нека обобщим методите за събиране на информация:

  •       Лице в лице;
  •       По телефона;
  •       По пощата; 
  •        Чрез интернет.

Всеки един от методите си има своите недостатъци и предимства. Например въпросите, зададени лице в лице, разполагат с най-голяма възможност за уточнения и допълнителни обяснения, ако евентуално нещо не се разбира. Но недостатъкът е, че практически е невъзможно да се срещнем с достатъчно количество представители на нашата таргет група и да им се зададат въпросите лично, това би отнело много време. Нещо, което пък е предимство на останалите методи на събиране на информация, но при тях допълнителното разясняване и уточняване е ограничено.


  •    Трябва да бъдат зададени ясно и стегнато;
  •      Трябва да са кратки;
  •         Трябва да бъдат еднозначни и лесни за разбиране;
  •       Трябва да покриват всеки възможен отговор;
  •         Трябва да не са манипулиращи;
  •       Трябва да не са взаимно изключващи се;
  •         Трябва да се избягват комбинирани въпроси;
  •         Трябва да се избягват специфични технически и професионални термини, които не са познати на анкетираната целева група;
  •         Трябва да не водят единствено и само до един конкретен отговор;
  •        Трябва да предполагат отговор, който потвърждава нещо – критицизъм, наблюдение, похвала;
  •        Трябва да предполагат отговор, който показва нещо неочаквано;
  •         Трябва да предполагат отговор, който дава практическа помощ и насоки как да подобрим продукта си, бизнеса и други;
  •         Трябва да предполагат отговор, който може да е полезен за маркетинга;
  •         Трябва да преобладават предимно „затворените“ по тип въпроси пред „отворените“.
  •         Трябва да са ограничени на брой, за да не отнемат много време за отговор;
  •         Не трябва да изискват прекалено лични и неудобни отговори, за да не нарушават нечии права.