 |
| 'Communication' by Leon Zernitsky |
Септември е като Нова година за децата, родителите и работещите в сферата на образованието. Така се усеща - един нов вълнуващ цикъл се завърта отново. И отново ще има от всичко за всеки - радост и тъга, сълзи и смях, любов и даже омраза, победи и временни поражения, приятелства и раздели, първи влюбвания и разочарования, надежда и вяра, инспекторски проверки и стрес. Отново е време за активна комуникация между родители, деца/подрастващи и учители. Трите страни трябва да се харесват, да си вярват и да има уважение в общуването помежду им.
Всички се вълнуват за първия учебен ден. Децата и родителите на някои ще искат да изберат най-интересните тоалети, с които да направят впечатление, други пък ще си изгладят старите униформи, които все още им стават, макар че през лятото децата са пораснали вече и униформите - аха, са на път да отеснеят до месец, два. Нищо, могат още малко да се поносят, защо да се харчат излишни пари сега. Ще се пазаруват и учебните помагала, тетрадки, моливи и прочие - ще вдъхваме от ароматите на прясно мастило и ще мечтаем за новото начало, което можем да напишем с това ново мастило. Ще се обсъждат и букетите, които децата ще носят тържествено на първия учебен ден. Това все още е прекрасна традиция в България, но не във всички страни се подаряват цветя на учителите на първия учебен ден. Нищо, в тези страни и децата, и учителите, носят огромните си усмивки на лицата, защото наистина са се затъжили едни за други през дългата лятна ваканция.
Децата ще чуят родителите им да обсъждат много неща преди първия учебен ден - много клюки, новини и просто неверни неща ще влязат и излязат и някои от тях децата и подрастващите ще попият и запомнят. Например те със сигурност ще запомнят как родителите им говорят и обсъждат учителите и училището им, качеството на учебниците, програмите, даже някои ще споделят и разочарования от държавата. Не живеем в идеален свят, така че винаги ще има нещо, което не ни харесва и към което сме силно критични.
Обаче е много важно тонът и езикът, който родителите използват, за да обсъждат училището и учителите, да е уважителен и пълен с възхищение към мястото, където тяхното родно дете ще прекарва голяма част от деня си. Защото персоналът в училището е второто семейство на вашето дете. Затова е толкова важно уважението и доверието да стоят на първо място. Моля, даже и да не харесвате изобщо госпожа Х по математика или господин У по история, децата ви не трябва да разбират никога това. Защото те ще спрат да слушат тези учители и от това ще пострадат най-много вашите деца. Нашите страхове, предразсъдъци и негативизъм могат силно да разклатят авторитета на учителя в съзнанието на децата и подрастващите и да повлияят как децата ги възприемат.
