ЖИВ Е ЛЕВСКИ

 

Черните рокли на жените

Треперят от виещия вятър.

Треперят като раменете на хората,

Които са слушали как Апостола

Им разказва за свободния полет на птиците.

Грачат гарвани,

И перата им покриват земята като черно одеяло.

Левски, Апостола,

Е мъртъв,

И цяла България плаче.

 

Хора, спрете се.

Левски е мъртъв?

Как така мъртъв?

Та нали мечтата му все още свети

по-ярко от най-блестящата звезда на небето?

Мечтата му да ни види свободни.

А това ни прави отговорни пред него

и пред нашите деца.

 

Затова не плачи, Българийо,

Жив е Левски.

Има надежда за всички нас.

Отчаянието не трае вечно,

Нито веригите, с които ние самите

Заключваме свободния си дух.

 

(Емма Димитрова, 12 години, 20/02/21)