АВТОРИТАРНА И ХУМАННА ПЕДАГОГИКА

Ако приемем, че училището е инструмент за развитието на човешкия дух, най-общо казано, то би трябвало да допуснем и че това е пространство на любовта, уважението и подкрепата. Място, където човешкият дух, независимо от възрастта си, се чувства свободен, радостен и вдъхновен да се развива. Място, където учебните резултати, постиженията и победите вървят ръка за ръка с развитието на свободния дух, творческия потенциал и интелектуалните предизвикателства.

Вероятно всеки учител се е замислял какъв учител иска да бъде – строг, който може да постигне добра дисциплина в час и да накара учениците да се страхуват, да стоят неподвижно, да изпълняват команди и инструкции безпрекословно, да нямат право на глас и на избор и да му се подчиняват напълно. Или да бъде точно обратното – разбиращ, хуманен, който не наказва, защото за него наказанието е унижение на личността. Който те вижда като индивидуалност, уважава те като личност, интересува се от твоето мнение, вслушва се в твоите мисли, търси твоите съвети, за да подобри учебния процес, успява да те мотивира с методите на убеждението така, че сам да поискаш да направиш нещо, защото вярва, че си уникално явление с неограничени възможности, които могат да бъдат развивани всестранно. Учител, който те вдъхновява за победи и успехи, защото самият той е вдъхновен за работата си.

Първият тип учител представлява традиционната, консервативна, авторитарна педагогика, най-общо казано, при която учителят е активният възрастен с неограничена власт, а ученикът е пасивният елемент, който почти не притежава право на избор и който трябва безпрекословно да прави това, което възрастните решат, че е добро за него.

Авторитарната педагогика се основава на командите, инструкциите, принудата и наказанията. Познати до болка ситуации, в които възрастният инструктира, командва, заповядва, принуждава, наказва. А детето протестира с непослушание, защото иска да бъде изслушано, разбрано и уважено като личност, а не наказано. Когато с крясъци ти се насаждат команди, трудно можеш да се поддадеш на плахите и редки мотивационни речи от страна на учителя.

Да си ученик не е лесно. Защото си напълно зависим от света на възрастните – твоите учители. Твоят глас не е важен. Те вземат решения вместо теб и ти само трябва да се надяваш, че техните решения са правилни, честни, почтени и в твой интерес.

Много често класната стая прилича на бойно поле, в което учителят и учениците разпалено и на висок глас си разменят обвинения, повишават тон, крещят един на друг, обвиняват се взаимно в липса на разбиране. Създава се атмосфера, в която творческият процес, който трябва да изпълва пространството на урока, се превръща в мъчително преживяване. Ядосани думи летят във въздуха, а вдъхновението срамежливо изчаква отвън нажежената атмосфера да се успокои. Понякога това така и не се случва.

За съжаление, това е много често срещан сценарий, който може да се види във всяко училище и във всяка страна по света.

Какъв тип личности възпитава подобна атмосфера и подобен тип педагогика? Ядосани, сърдити едни на други, неуважителни хора, които не уважават и не зачитат останалите? Възможно е. Възможно е също така да възпитава безразличие към ученето и към знанието, омраза към училището, защото то се превръща в място, което те кара да се чувстваш неспокоен, виновен и постоянно заслужаващ наказание.

Вторият тип учител е много рядко явление поради простия факт, че да достигнеш до истината, че децата също са личности, които живеят живота си сега, а не просто се готвят за бъдещето, означава, че ги уважаваш, слушаш ги, учиш се от тях и се вдъхновяваш от тях. Означава, че самият ти продължаваш да се развиваш духовно като личност, свободна от ограничения и контрол, която не възприема учебния процес като форма на контрол.

Такива учители се срещат, макар и рядко, и те са представители на така наречената хуманно-личностна педагогика (според Шалва Амонашвили). Този тип педагогика и взаимоотношения между учител и ученик разчитат на индивидуалния подход към всяко дете, на това детето само да поиска да направи нещо, на неговата вътрешна мотивация, на вдъхновението, на желанието му да разбере необходимостта да поема отговорност и постепенно да се научи да го прави не чрез принуда, а чрез свободния избор и собствената си воля, подкрепяни от възрастния, който вярва в неговия потенциал и възможности.

Училището днес все повече се превръща в място, което култивира конкурентна среда – среда, в която изпитите и резултатите от тях стоят пред развитието на човешките качества, които ще те подготвят за живота извън училище.

Почти във всяка страна днес консуматорският дух преобладава. Консуматорското общество ражда консуматори. Консуматорите са хора, които се чувстват реализирани само когато чрез покупката могат да изпитат усещане за щастие, престиж и самоутвърждаване. За съжаление, това се култивира и в училищата. Така е в така наречените западни общества, а на този модел подражават и всички останали.

Единствено с помощта на хуманната педагогика може да се измести фокусът на консуматорското общество и още от най-ранна възраст да започнат да се възпитават духовни качества, необходими на хора, които се учат да създават, да творят и да изпитват радост от живота независимо от консуматорския процес.

Училището на бъдещето трябва да се стреми не толкова към намиране на златната среда между авторитарната и хуманната педагогика, колкото към ограничаване влиянието на авторитарната педагогика за сметка на повече учители, изповядващи идеите на хуманно-личностната педагогика и духовно развити като личности.

Авторитарната педагогика се е формирала в продължение на векове. Наложила се е повсеместно по света, защото е по-лесна за прилагане. Тя изповядва философията, че учителят притежава абсолютната власт, а ученикът има единствено правото да се подчинява безпрекословно. Ако откаже да се подчини или да следва инструкциите, бива наказван или критикуван за лоша дисциплина.

Командно-авторитарната педагогика и хуманно-личностната педагогика са коренно противоположни подходи към учебния процес.

Авторитаризмът означава „власт“, а педагогиката, която се основава на еднолична власт, представлява антидемократична форма на управление с елементи на еднолична диктатура.

Главни отличителни черти между авторитарната и хуманно-личностната педагогика (според „Манифеста на хуманната педагогика“ на Шалва Амонашвили):

• Авторитарната педагогика подготвя децата за живота някой ден. Смята се, че те като деца не са достигнали завършен етап от своето развитие, който ще настъпи, когато пораснат. Затова към тях се подхожда снизходително – като към хора, които все още са непълноценни и неразвити.

Хуманната педагогика приема, че децата не се готвят за живота, а вече живеят. Това коренно променя отношението към тях, което се изгражда върху принципите на уважението, зачитането на личността на детето, равноправието и партньорския диалог.

• Авторитарната педагогика изгражда своите взаимоотношения с децата върху системата от поощрения и наказания.

Хуманната педагогика изхожда от идеите за духовна общност, сътрудничество и сътворчество, идващи от сърцето на учителя и достигащи до сърцето на ученика.

• Авторитарната педагогика е ориентирана към формирането на знания, умения и навици и издига учебния процес в култ.

Хуманната педагогика е насочена към облагородяването на душата, сърцето и разума на детето, а знанията са пътят и поводът това да се постигне.

• Авторитарната педагогика работи с психологически типове и портрети на детето, за да намери начин да осъществи диалог с него.

Хуманната педагогика приема детето такова, каквото е, без да се стреми да го вкара в предварително изградени модели.

• Авторитарната педагогика обучава и възпитава детето, за да го подготви за живота.

Хуманната педагогика приема, че детето вече живее своя живот и се стреми да го възпитава чрез самия живот.

• Авторитарната педагогика се стреми да приспособи детето към живота.

Хуманната педагогика се стреми да възпита творци на живота, които променят обстоятелствата и средата около себе си.

• Авторитарната педагогика е монологична в общуването си с детето.

Хуманната педагогика се стреми да води постоянен равноправен диалог с детето.

• Образователните процеси в авторитарната педагогика са формализирани и строго официално регламентирани, изпълнени с менторски тон, който поучава учениците, призовава ги да изпълняват своя дълг и задължения и изисква послушание и пълно подчинение.

Образователните процеси в хуманната педагогика следват принципите на сътрудничеството, изграждането на духовна общност между учител и ученици, взаимното разбиране, доверието, търпението, свободния избор, радостта, любовта и познанието, постигнато чрез всичко това.

• За авторитарната педагогика водещи са аксиомите: злото се наказва, доброто се поощрява, мързелът се порицава, трудът се награждава.

Хуманната педагогика се реализира чрез аксиомите: любовта се възпитава чрез примери за любов, добротата – чрез примери за доброта, успехът – чрез примери за успех, благородството – чрез благородство, трудът – чрез примери за труд.

• Авторитарната педагогика е консервативна.

Хуманната педагогика е иновативна и творческа.

• Съзнателно или несъзнателно авторитарната педагогика създава атмосфера на критика, недоволство, раздразнение, викове, закани, наказания, грубост и унижение на достойнството на децата.

Атмосферата, която хуманната педагогика създава, е терапевтична, лечебна, вдъхновяваща и мотивираща, защото всяко дете се намира в състояние на вътрешно съгласие, свободен избор, духовна общност, любов и уважение.

• Авторитарната педагогика издига учебната програма в култ, който трябва да бъде реализиран на всяка цена.

Хуманната педагогика поставя акцент върху цялостното развитие на детето чрез учебния процес, дори ако това понякога налага компромис с темпото на учебната програма.

 

(Елена Любенова)