АВТОРИТАРНА И ХУМАННА ПЕДАГОГИКА (или за Училището на бъдещето)

Ако приемем, че училището е инструмент за развитието на човешкия дух, най-общо казано, то би трябвало да допуснем и, че това е пространство на любовта, уважението и подкрепата. Място, където човешкият дух, независимо от възрастта си, се чувства свободен, радостен и вдъхновен да се развива. Място, където учебните резултати, постижения и победи вървят ръка за ръка с развитието на свободния дух, творчекия потенциал и интелектуалните предизвикателства.

Вероятно всеки учител се е замислял над това какъв учител иска да бъде - строг, който може да постигне добра дисциплина в час и да накара учениците да се страхуват, да стоят неподвижно, да изпълняват команди и инструкции безпрекословно, да нямат право на глас и на избор и да му се подчиняват напълно. Или да бъде точно обратното - разбиращ, хуманен, който не наказва, защото за него наказанието е унижение на личността. Който те вижда като индивидуалност, уважава те като личност, интересува се от твоето мнение, вслушва се в твоите мисли, търси твоите съвети, за да подобри учебния процес, успява да те мотивира с методите на убеждението така, че ти сам да поискаш да направиш нещо, защото вярва, че ти си уникално явление с неограничени възможности, които могат да бъдат развивани всестранно. Учител, който те вдъхновява за победи и успехи, защото самият той е вдъхновен за работата си.

Първият тип учител представлява традиционната, консервативна, авторатирна педагогика, най-общо казано, в която учителят е активният възрастен с неограничена власт, а ученикът е пасивният елемент, който не притежава почти никакво право на избор и който трябва безпрекословно да прави това, което възрастните решат, че е добро за него.

Авторитарната педагогика се основана на командите, инструкциите, принудата, наказанията. Познати до болка ситуации, в които възрастният инструктира, командва, заповядва, принуждава, наказва. А детето протестира с непослушание, защото иска да бъде изслушано, разбрано, уважено като личност, но не наказано. Когато с крещене ти се насаждат команди, трудно можеш да се поддадеш на плахите и редки мотивационни речи от страна на учителя. Да си ученик не е лесно. Защото ти си напълно зависим от света на възрастните, твоите учители. Твоят глас не е важен, те вземат решения вместо теб и ти само трябва да се надяваш, че техните решения са правилни, честни, почтени и в твой интерес. Много често класната стая прилича на бойно поле, в което учителят и учениците разпалено и на висок глас се обясняват, повишават тон, крещят си, взаимно се обвиняват в липса на разбиране, създава се атмосфера, в която творческият процес, който трябва да изпълва пространството на урока, се превръща в мъчителен процес, в който ядосани думи летят във въздуха, а вдъхновението срамежливо изчаква отвън нажежената атмосфера да се успокои, но това понякога така и не се случва. За съжаление, това е много чест сценарий, който може да се види във всяко училище във всяка една страна по света. Какъв тип личности възпитава такъв вид атмосфера и педагогика? Ядосани, сърдити едни на други, неуважителни, които не уважават и не зачитат другите хора? Възможно е. Възможно е и да възпитава безразличие към ученето, към научаването, омраза към училището, защото то се превръща в място, което те кара да се чувстваш неспокоен, виновен, постоянно заслужаващ наказания.

Вторият тип учител е много рядко явление, поради простия факт, че да достигнеш до истината, че децата също са личности, които живеят живота си сега, а не се готвят за бъдещето, означава, че ти ги уважаваш, слушаш ги, учиш се от тях и се вдъхновяваш от тях. Означава, че ти самият продължаваш да се развиваш духовно като личност, свободна от ограничения и контрол, която не вижда учебния процес като форма на контрол. Такъв тип учители се срещат, макар и рядко, и те са представители на така наречената хуманно-личностна педагогика (според Шалва Амонашвили). Този тип педагогика и взаимоотношения между учител - ученик разчита на индивидуалния подход към всяко дете, на това детето само да поиска да направи нещо, на вътрешната му самомотивация, на вдъхновението, на желанието му да разбере нуждата да поема отговорности и да се научи постепенно да го прави, но не чрез принуждение, а чрез свободния избор и воля, подкрепян от възрастния, който вярва в неговия потенциал и възможности.

Училището днес е все повече място, което култивира конкурентна среда, среда, в която изпитите и резултатите от изпитите стоят преди развитието на човешки качества, които ще те подготвят за живота извън училище. Почти във всяка страна днес консуматорският дух преобладава. Консуматорското общество ражда консуматори. Консуматорите са вид хора, които се чувстват реализирани само когато с покупката си могат да почувстват усещане за щастие, престиж, самоотвърждаване. За съжаление, това се култивира в училищата днес, така е в така наречените западни общества, на това подражават и всички останали. Единствено с помощта на хуманната педагогика може да се измести фокуса на консуматорското общество и да започне от най-ранна възраст да се възпитават духовни хачества, нужни на хора, които се учат да създават, творят и да усещат щастието и радостта от живота независимо от консуматорския процес.

Училището на бъдещето трябва да се стреми все повече не толкова към намиране на златната среда между авторитарната и хуманната педагогика, а към ограничаване изобщо влиянието на авторитарната педагогика за сметка на повече учители, изповядващи идеите на хуманно-личностната педагогика, духовно развити и като личности. Авторитарната педагогика се е формирала в течение на векове, наложила се е повсеместно по целия свят, защото е по-лесна за прилагане. Тя изповядва философията, че учителят притежава абсолютната власт, а ученикът има само правото да се подчинява безпрекословно във всичко на учителя. Ако откаже да се подчини или да следва инструкциите, той бива наказван, критикуван за лоша дисциплина.

Командно-авторитарната педагогика и хуманно-личностната педагогика са коренно противоположни подходи в учебния процес.

Авторитаризъм означава „власт“, а педагогиката, която се основава на еднолична власт е антидемократична форма на управление с елементи и на еднолична диктатура.

Главни отличителни черти межу авторитарната и хуманно-личностната педагогика (според Манифеста на хуманната педагогика на Шалва Амонашвили):

1. Авторитарната педагогика подготвя децата за живота някой ден. Смята се, че те като деца не са на съвършен етап от развитието си, което ще се случи някой ден, когато пораснат. Затова с децата се отнасят снизходително, като с хора, които са малоценни и неразвити все още напълно.

Хуманната педагогика смята, че децата не се готвят за живота, а, че те вече живеят. Това коренно променя отношението към тях, което се изгражда на принципите на уважението, зачитането личността на детето, равноправието и партньорския диалог.

2. Авторитарната педагогика строи своите взаимоотношения с децата на основата на поощренията и наказанията.

Хуманната педагогика изхожда от идеите на духовната общност, сътрудничество, сътворчество, идващи от сърцето на учителя и отиващи в сърцето на ученика.

3. Авторитарната педагогика е ориентирана към формиране на знания, умения и навици и издига в култ учебния процес.

Хуманната педагогика е насочена към облагородяване на душата, сърцето и разума на детето, а знанията са пътят и поводът това да се постигне.

4. Авторитарната педагогика работи с психологически типове и портрети на детето, за да намери начин да осъществи диалог с него.

Хуманната педагогика приема детето такова, каквото е, а не се старае да го вкара в модели.

5. Авторитарната педагогика обучава и възпитава детето с цел да го подготви за живота. Хуманната педагогика приема, че детето живее живота вече и се опитва да го възпитава с помощта на самия живот.
6. Авторитарната педагогика се стреми да приспособи детето към живота.

Хуманната педагогика се стреми да възпита творци на живота, които променят обстоятелствата и средата около тях.

7. Авторитарната педагогика е монологична в своето общуване с детето.

Хуманната педагогика се стреми да води постоянен равноправен диалог с детето.

8. Образователните процеси на авторитарната педагогика са формализирани и строго официално регламентирани, напълнени с менторски тон, поучаващ учениците и призоваващ ги да изпълняват своя дълг, задължения, призовава към послушание и пълно подчинение. Образователните процеси на хуманната педагогика следват принципите на сътрудничеството, изграждането на духовната съобщност между учител и ученици, взаиморазбиране, доверие, търпение, свободен избор, радост, любов и познание, постигнато чрез всичко това.
9. За авторитарната педагогика водещи са аксиомите – злото се наказва, доброто се поощрява, мързелът се порицава, трудът се награждава. Хуманната педагогика се реализира чрез аксиомите – любовта се възпитава чрез примери за любов, добротата се възпитава чрез примери за доброта, успехът се култивира чрез примери за успех, благородството се възпитава чрез благородство, трудът се възпитава чрез примери за труд.
10. Авторитарната педагогика е консервативна. Хуманната педагогика е иновативна и творческа.
11. Несъзнателно или съзнателно авторитарната педагогика създава атмосфера на критики, недоволство, раздражение, викове, закани, наказания, грубост, унижение достойнството на децата.

Атмосферата, която хуманната педагогика създава, е терапевтична и лечебна, вдъхновяваща и мотивираща, защото всяко дете се намира в състояние на вътрешно съгласие като свободен свой избор, състояние на радост, духовна общност, любов и уважение.

12. Авторитарната педагогика издига в култ учебната програма, която трябва да се реализира с цената на всичко. Хуманната педагогика набляга на цялостното развитие на детето чрез учебния процес, даже и да се наложи да направи компромис с учебния процес.

Училището трябва да е място, което е справедливо и спрямо двете страни в учебния процес. В повечето случаи то е място, в което по инерция на детето се пада ролята на участника, който няма глас почти за нищо.

Единствено учителят е този, който може да промени атмосферата и да трансформира авторитарната педагогика в хуманна. Той е диригентът, който задава настроението, определя духовния климат в класната стая, задава високи етични стандарти на взаимоотношения. За да се възпитат деца с хуманно съзнание на взаимоотношения, трябва най-напред да се променят самите учители.

Авторитарната педагогика в крайна сметка възпитава авторитарни хора, такива, които се подчиняват на заповеди и са единствено изпълнители на чуждата воля. Ученикът е оценяван единствено по своите изпълнителски качества, по това колко е послушен, а не по творческия си потенциал. Ако изпълни волята на учителя, той е добър ученик, ако не изпълни волята на учителя, той е лош ученик. Като резултат, за да се хареса на учителя, той развива качества като лицемерие, угодничество, подчинение.

Хуманната педагогика възпитава хора творчески, свободни по дух, уважаващи себе си и останалите, инициативни да променят себе си и средата, в която се учат. Защото такива са учители, които ги учат.

Възможно ли е да съществува хуманната педагогика в редовите училища и класни стаи? Отговорът тук зависи от много фактори. Зависи от волята и желанието на ръководството на училището да въплъщава идеите на такава педагагика. Зависи от „качеството“ на учителите, защото точно те са главният фактор, който ще трябва да материализира идеите на хуманната педагогика в класната стая. Зависи също така от размера на класовете – колкото по-малък е класът, толкова по-възможно е да се получи качествен диалог с всеки ученик поотделно. Колкото повече са учениците в класната стая, толкова по-неуправляем и непредсказуем е учебният процес. Зависи от желанието на родителите да откликват и да съдействат, да подкрепят хуманната педагогика, за да може тя да намери своето естествено продължение в семейната среда, за да не е изолирано явление само в класната стая. Така по-лесно семената на хуманната педагогика ще покълнат в душата на детето, независимо от неговата възраст. Защото всяко дете е уникално като личност и като заложби и таланти и не трябва да бъде сравнявано с останалите, а приемано такова, каквото е.

Възпитанието на положителни личностни качества трябва да върви ръка за ръка с учебния процес, защото те са взаимно свързани. Личността на учителя е изключително важна. От това доколко той е развит като личност, като духовност и като амбиция за постигане на академични цели, зависи и развитието, и нивото на развитие на самите ученици.

Училището на бъдещето се нуждае от повече духовно развити учители и от учители с достойни личностни качества. В това се състои огромната разлика децата да общуват в учебния процес повече с добри примери на подражание, отколкото с технически средства. Нищо не може да замени човешкото присъствие и качествено общуване в учебния процес.

Активно в учебния процес трябва да бъдат използвани присъствието на изкуството в различните си прояви и природата. Независимо от учебния предмет, изкуството и природата могат да обогатят, развият, облагородят, хармонизират учебния процес, могат да проправят цивилизован и култивиран път към знанията. Изкуството в различните си прояви – музика, балет, изобразително изкуство и останалите форми на изразяване могат да се използват като помощно средство и език за постигане на по-добра комуникация с ученика независимо от предмета. Известна е тяхната терапевтична сила и релаксиращо влияние върху човешката психика. Защото посоката на овладяване на хуманната педагогика е следната – не учителят и предметът отиват при детето, а точно обратното. Учителят и детето заедно отиват в света на знанията, наричани още и училищен предмет. Осмислянето на тази фундаментална разлика в посоките на движението е от огромно значение за полагане основите на идеите на хуманно-личностната педагогика.

И най-важното послание към учители, директори и родители все пак трябва да бъде – децата трябва да се обичат такива, каквито са. Все още несъвършени като развитие, пълни с изненади, непослушни. Тази подвижна енергия трябва да се направлява с любов и да и се намират подходящи форми на изразяване. Тази подвижна и понякога непослушна енергия не трябва да се наказва и да се подтиска, а да се трансформира в творческа.

Защото най-главното за училището е – децата да чувстват, че са обичани и уважавани, а училището да е за тях място пълно с радост и вдъхновение.

(Елена С. Любенова)