WORDS

The words are like a weapon ready to shoot you. Your words are like a web that

entwines me in the network of your world. The energy of your words spreads your intentions and your soul. I learn to be strong and not to feel hurt by your words.

Words ready to conquer me with love. Words ready to hug my loneliness. Words ready to dominate me and to depersonalize me. Your words are the clothes of your thoughts and feelings. Your words are a cry of your fears. Your words are like a freedom that does not know what to do with itself. Your words are like love that nobody wants to adopt.

Your words come out of you and conquer the world. They enchant, obey, humiliate all. And no one can stop the words anymore. Once they get out of you, they become part of the words of all people who infect the world with the energy they carry. They can make you sick of love or hatred. The words have power and authority. Every word has consequences. The words are the ones that unite and divide.

The words are obstacles. I was expecting your voice to say something to me. Something that will stay in my heart. But instead you are full of doubts and hesitation. You say what you do not mean. Because you have no courage to say what you want to say. You leave me with the interpretation of your soul's anguish. But instead to one another, your timid words leave us where we are, without even taking a step forward. Your words are the obstacle that stands between us.

 The words are the colours of the earth. The words are colours in the soul. The words are the fragile white. White as my naked heart that I hold in my hands. White as the pain of the rejection of my heart. White as a spring’s blossom on an innocent girl's hair. White as your new love, still untouched by treacherous disappointment. White as snow that has stowed the way between us. Like tears like the suffering of your wounded heart. White as the midnight moon, reflecting the sadness of our loneliness.

The words are the dreamy blue. Blue as my longing for you. Blue as your tenderness for me. Dreamy soft blue like love from a distance.

 The words are the optimism of the yellow. Yellow as sun as a hope for us, like a golden dust that binds us forever. Saturated yellow as orange and exotic as I am for you.

ДУМИТЕ

 Думите са като оръжие, готово да те простреля. Твоите думи са като паяжина, която ме оплита в мрежата на твоя свят. Енергията на всяка твоя дума разпръсква твоите намерения и твоята душа. Уча се да съм силна и да не ме нараняват думите.

 

Думи, готови да ме покорят с любов. Думи, готови да приласкаят моята самота. Думи, готови  да  доминират над мен и да ме обезличат. Твоите думи са дрехите на твоите мисли и чувства. Твоите думи са вик на твоите страхове. Твоите думи са като свобода, която не знае какво да прави със себе си. Твоите думи са като любов, която никой не иска да осинови.

 

Твоите думи излизат от теб и покоряват света. Те завладяват, омагьосват, подчиняват, унижават всички. И никой вече не може да спре думите. Веднъж излезли от теб, те стават част от думите на всички хора, които заразяват света с енергията, която носят. Те могат да разболеят от любов или от омраза. Думите имат сила и власт. Всяка дума има последстие. Думите са тези, които свързват и разделят.

 

Думите са препятствия. Очаквах твоят глас нещо да ми каже. Нещо, което да остане в сърцето ми. Но вместо това ти си пълен със съмнения и  колебания. Ти казваш това, което не искаш да кажеш. Защото нямаш смелостта да кажеш онова, което искаш да кажеш. Ти оставяш на мен интерпретацията на твоето душевно терзание. Но вместо един към друг, твоите плахи думи ни оставят там, където сме, без даже да направим крачка напред. Твоите думи са препятствието, което стои между нас.

 

Думите са цветовете на земята. Думите са цветовете в душата.  Думите са ранимото бяло. Бяло като моето оголено сърце, което държа в ръцете си. Бяло като болката от отхвърлянето на моето сърце. Бяло като пролетен цвят по косата на невинно момиче. Бяло като твоята нова любов, която е все още неопетнена от предателско разочарование. Бяло като сняг, който е затрупал пътя помежду ни. Като сълзи, като страданието на твоето наранено сърце. Бяло като  среднощната луна, отразяваща тъгата на нашата самота.

 

Думите са мечтаното синьо. Синьо като моят копнеж по теб. Синьо като твоята нежност за мен. Мечтано нежно синьо като любов от разстояние.

 

Думите са оптимизмът на жълтото. Жълто като слънце, като надежда за нас, като златен прах, който ни свързва завинаги. Наситено жълто като портокал и екзотика, каквато съм аз за теб.

 

 Думите са като  червен изгрев. Червен изгрев, при който всичко започва  като срамежливо изчервяване между двама. Като огнена страст, която премахва срамежливите прегради. Червено като желание да ме имаш. Червено като вяра и възможност за утре.