ГРАМАТИКА НА ЛЮБОВТА

В началото, много преди словото, всичко беше прах и газ. Частици звезден прах прекосяваха вселената, за да образуват тялото на нашата история. В началото аз бях малка самотна частица, подхвърляна в пространството, което беше пълно с други частици звезден прах. Но всяка частица звезден прах е създадена да срещне и да образува смисъл само с предназначената за нея друга частица.

 Всяка любовна история започва и се развива по закона на гравитацията. Две физически тела под влияние на собствената си маса и енергийно излъчване, намиращи се на разстояние едно от друго, се завъртат в космически танц, бавно скъсявайки разстоянието едно към друго. От силата на привличането на двете тела се променя гравитационното поле на техните емоции, което променя изцяло пространството и времето около тях, които като вълни разнасят във вселената тяхната история.

 Всяка любовна история има нужда от език, на който да се изрази. За да можеш ти да споделиш себе си с мен и за да мога аз да разбера теб. За мен ти първо беше нещо безсловесно. Ти беше ярко космическо явление, чиято усмивка караше моето тяло да сърфира ускорено по гравитационните вълни с цел да те стигне по-бързо. Когато силата на усмивката ти се изчерпваше, идваше ред на очите. Две малки прозорчета, чрез които се отразяват звездите на цялата галактика. Силата на блясъка  им е разтърсващо откровена и интимна. По начина, по който голото  космическо небе разкрива себе си единствено в уюта на нощта. Когато нашите гравитационни вълни се пресекат,  се създава космическа буря, в която горещият пясък на Африка и снежните полета на Антарктида се събират в една точка, както моята гореща кръв стопля твоето студено настояще. 

 Ти си  местоимението, което аз крещя в нощта.  Ти си местоимението, което идва при мен, когато всичко изглежда безнадеждно и без смисъл. Аз съм частицата лудост, която пътува през целия космос, за да се влее в теб и да те освободи. Защото твоето освобождение зависи от моето приемане. И моят смисъл минава през твоето възхищение. Ние сме две физически тела, пълни със звезден прах,  слепен от силата на гравитацията на нашите две сърца. Те са безмълвните небесни жители, които следят развитието на нашата история с ням възторг и преклонение, защото аз и ти образуваме  ние и сме негово олицетворение и продължение. И аз обичам теб, а ти обичаш мен, сред огромния космос, пълен със самотни частици звезден прах, ние се намираме и събираме, за да живее той чрез нас.

 Ти си числителното един, от  което аз имам нужда, за да може хормоните на пролетта да образуват от нас двойка, която да размножава и прославя живота. Ти си половината причина, за да има живот. Аз съм опияняващата втора причина, която безцеремонно навлиза в твоя свят,  за да разруши твоето старо настояще, за да се роди от него нещо ново и вълшебно, нещо цяло.

 Ти си съществителното любов, което се ражда в кървавото червено на  всеки слънчев изгрев. Съществителното любов, което си отива с пурпурния залез, който оставя кървави следи по небето и в нашите сърца. Ти си моето старо разбито сърце. Ти си моето ново страдание.  Аз съм твоята нова грешка. Аз съм твоята нова болка. Аз съм сълзата, която попива в твоята самотна възглавница. Аз съм твоята нова клетва да си верен на себе си. Аз съм въздухът, от който ти имаш нужда. Ти си моята молитва.

 Ти си прилагателното величествен. Ти си още много други прилагателни, които ме определят такава, каквато съм с теб. Ти си магически, велик, състрадателен, справедлив, разкошен. Аз съм изкусителна, опияняваща, невярна, милостива, всеопрощаваща. Природата на прилагателното е такава, че то не може да съществува самостоятелно. То има нужда от съществителното любов, което да определя в състояние на възторг и печал.

 Ти си глаголът обичам. И аз денонощно спрягам този глагол в първо лице единствено число. Аз обичам теб. За теб остава второто лице.  Ти обичаш мен. Ти си глаголът докосвам. Ти докосваш моето лице. Моите ръце докосват твоето тяло. Ние сме две частици звезден прах, образуващи едно енергийно цяло. Ти си глаголът вярвам. Ти вярваш в мен. Ти вярваш, че аз съм различна. И аз съм. Аз вярвам, че твоето присъствие в моя живот има висш смисъл, за да ме научи на нещо. За да ме научи да вярвам в себе си. Ти си глаголът моля се. И аз се моля да бъдеш милостив към мен.

 Ти си наречието наблизо. Ти идваш при мен, когато си поискаш, следвайки капризите на своето сърце. Аз съм наречието далеч. Аз се отдалечавам всеки път, когато близостта ни стане толкова голяма, че аз започвам да губя себе си. Защото аз имам нужда да съм далеч, за да не забравя коя съм. За да се свързвам с божествения източник на любовта и да черпя от него жизнени сили. Когато съм с теб, ти определяш времето и пространството. И всичко е космическо и могъщо. Когато си с мен, ти изкривяваш гравитационните вълни на времето по начин, по който аз забравям да следвам разумната логика на причинно-следствените връзки. Защото всичко между мен и теб се случва  нелогично, безумно и зашеметяващо, без обещание за минало и бъдеще.

 Ти си междуметие за възторг. Ти си самият възторг, който няма нужда от много думи, за да бъде изразен, защото се усеща във въздуха. Аз съм безмълвен звук на екстаз, който излиза от мен, когато всички останали думи са излишни. Аз съм междуметие апел към Бога. Когато мълчанието е най-верният и адекватен израз на това, което се случва. Когато пространството е пълно със стонове и молитви.

 Аз и ти сме съюз. Най-мощният и красив инструмен в ръцете на Бога.

(Елена С. Любенова)