Сурвакането – най-характерният магически новогодишен обичай в България

                                                    (in Bulgarian)

 

Сурвакането е много древен магически обичай в България, който се изпълнява на първи януари, когато е Васильовден. Корените на обичая са предхристиянски, езически. Изпълнява се от деца, които обикалят по домовете и сурвакат роднини и съседи за здраве и плодородие. Всеки сурвакар сам изработва своята сурвачка, за която се използва дряново клонче, което се украсява с вълна, боб, пуканки, кравайчета, сушени плодове, чушки, класове, панделки. Дряновите клонки се привързват, като сурвачката добива формата на буквата „Ф“. Сурвакането представлява докосване с украсеното дряново клонче (сурвачка) и изричане на пожелания за новата година. Децата обикалят домовете в групички.  Те най-напред удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и изричат  пожеланията. Дряновата сурвачка има магическа сила само един ден от годината на първи януари, през останалото време тя е обикновена пръчка.

Ето някои от пожеланията:

Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!

 

Сурва,  сурва  година,  
здрава,  здрава  гърбина,
златен  клас  на  нивята,
сладък  плод  за  децата,
вечен  мир  на  земята!
Живо-здраво  догодина,
догодина  до  амина!

Пожеланието е вид благословия, словесна магия, с която се цели в конкретния дом през новата година да има изобилие от здраве, късмет и благополучие. За благодарност сурвакарите навсякъде получават от домакините кравайчета, плодове, орехи,сладкиши, а също така  дребни пари и по-малки подаръци.

Относно произхода на този толкова типичен новогодишен български обичай – известно е само, че е езически, но не се знае с точност кой конкретно народ по българските земи го е практикувал – траки, славяни или прабългари. Обичаят няма аналог при останалите славяни, което навежда на мисълта, че корените му трябва да се търсят по-скоро при прабългарите и по-конкретно да се свързват с името на древноиранския и индоирански бог на Слънцето Сурья. В основата на думата „сурвакане“ стои коренът „сур“ – „огнен“, който се свързва с раждането на новото слънце. Сигурно е обаче, че още древните хора по тези земи са вярвали в магическата сила на дряновото дърво, което трябва да увеличи силата на благословията. Всички славяни са обожествявали дъба например и някои други дървета, а и гората като цяло, на които са принасяли жертви в езическия смисъл на тази дума, надявайки се да ги омилостивят и да получат тяхната закрила. Каквато и да е историята зад обичая сурвакане обаче, едно е сигурно, че това е все още жив и практикуващ се обичай в България. Всяка къща се надява да бъде посетена от сурвакари, за да получи от дряновата сурвачка магическа сила и благопожелания за здраве и късмет през новата година.