Ти ми запали пламъка,
За да горя силно отвътре,
Без да изгарям другите,
А да им грея със своята светлина.
Да огрявам света
С думи, с жестове, с нежност,
Както ти мен.
Твоята светлина ме зарежда,
Дори когато животът е безкрайна
Черна гора
И аз без посока се лутам в нея.
Винаги намирам път,
Щом ме води твоята обич.
(Емма Димитрова)
