Мракът навежда глава и
застава на колене пред светлината. Зеленото е на път да победи самотата на
бялото и тъмнината. Болката от раждането си проправя път пред студа и
раздялата. А размножаването на живота тържествува над смъртта. Голите клони се
покриват с пъпки и надежда. Ухае на невинност, съблазън, грях и знойна тъга.
Всичко е плът и копнеж.
Моите зелени очи се
събуждат от самотата на дългата зима и нежността е на път да залее света с
трепетно очакване. Ледовете се разтапят и шумът от капчуците изхвърля навън
натрупаните разочарования. Парчета лед самотно се носят по реката, разтопявайки
се от слънчевите лъчи във водата, за да дадат път на шума на върбите и зелените
очи, които ще излекуват всяко разбито сърце. Слънчевите лъчи изсушават сълзите
в моите зелени очи и ги пълнят със смях и очарование. А дъждовните капки
отброяват миговете до нашата среща.
Животът е изтъкан от кратки
мигове. Мигове между раждането и смъртта. Мигове между любовното опиянение и
раздялата. И мигове на болката от това, когато станем прекалено близки и уязвими
един за друг. Моите зелени очи са като магнит за теб. Зелените очи те
омагьосват и мамят във вълшебни страни, които ти копнееш да посетиш. И ти си
раздвоен от това да останеш цял, невредим и самотен или да рискуваш и да се
оставиш сърцето ти да бъде разбито накрая. Защото след зеленото идва ред на
морското синьо, в която посока ще отплуват далеч от теб зелените очи. Напъпили
от любов цветове се сливат хармонично с младите зелени листа и ти избираш
кратките мигове на щастие пред вечните мигове на самота. За да се възвисиш и
израстеш.
Ти ме търсиш между
цветовете на пролетта и между ароматите на възраждащия се живот. Ти ме търсиш,
за да разбереш живота и себе си.
Ти ме търсиш в свободата
и истината на бялото, което като пролетен сняг е покрило хоризонта. И ти
намираш в него бели мигове на победи и загуби.
Ти ме търсиш в розовите
пъпки на прасковата, които като невинност и девственост внушават вяра в
чистотата. И ти намираш чисти розови мигове, които те карат да вярваш на
зелените очи.
Ти ме търсиш в сладките
аромати на копнеж и несбъднато очакване. И ме намираш в люляковите мечти и
сънища, в които обитават зелените очи.
Ти ме търсиш в червеното
на розите, което изпълва въздуха с илюзията, че романтиката на вечната любов е
това, което ще намериш. И ти намираш алени мигове на болката от страстта.
Ти ме търсиш в
жизнеутвърждаващите танци на пчелите, които са нетърпеливи да се слеят с
цветята, за да пият от нектара на живота. И ти ме намираш в нектара.
Ти ме търсиш в зеленото,
с което божествен художник е оцветил света. И ти ме намираш в зеленото като
обещание, като начало, като покана за грях и съблазън.
Ти ме търсиш в полета на
младите птици, които кръжат във въздуха, опиянени от лудостта и звуците на
цигулка, с които музикантите изпълват въздуха в чест на зелените очи. Ти ме
намираш в уютните любовни гнезда, където цялата жива природа се е осамотила по
двойки под напъпилите в розово зелени клони и храсти.
Ти ме намираш в размножаването
на плътта и духа, когато душата е в неспирен екстаз и летеж, освободена от
оковите на социалното и от преструвката на тълпата.
