(in
Bulgarian)
Изминаха повече от
двадесет и пет години от края на комунистическия режим в страните от Източна
Европа, в които държавен език е някой от
славянските езици. Промяната на политическата система не доведе до голяма смяна
на езиковата ситуация в тези страни, което означава, че доминиращи в голямата
си част от реализирането на езиковите стилове продължават да са славянските
езици в тези страни, т.е. тяхната роля на L1/Е1 е запазена.
Не така обещаващо обаче стоят нещата с носителите на славянските езици. Известно
е, че езикът е абстрактна система от кодове, чиято основна функция е
комуникативната – да служи за общуване и обмяна на мисли и информация между
членовете на едно общество. В този си смисъл езикът е социално явление, чието
развитие зависи от членовете на обществото, използващо съответния език. Езикът
не съществува извън хората и извън обществото, не и в активна форма. Смяната на
социалистическия режим с капиталистическото общество не става за един ден, то е
дълъг и болезнен както в икономически, така и в социален план процес. Това води
от своя страна до промяна на живота на самото общество. Икономическите
трудности, през които минават посткомунистическите общества от Източна Европа,
доведоха до емигрирането на голяма част от населението им както в други страни
от Европа, така и в останалите континенти. Този факт оказа силно влияние на стесняването
и намаляването на броя на активните
носители на славянските езици на територията, на която те са държавни
езици. И езиците тръгнаха заедно с носителите си по света, за да претърпят
трансформацията от език на мнозинството и държавен език на своя територия в
език на малцинствата, език на емигрантите. Тази нова роля на славянските езици
стеснява обема на функционирането им в новата езикова среда, като чисто
стилистично те повече не са в състояние да реализират целия си потенциал.
Основната им функция – комуникативната се запазва, но кръгът, в който тя се
реализира, е строго домашен, семеен или също
така в кръга на подобни емигранти, чийто L1/Е1 е същият. Новата несвойствена му роля на език на
малцинството води до промени в самия славянски език, защото той вече е в положение,
когато трябва да се конкурира по степен и обем на функциониране с официалния
език в новата приемна страна. Новите условия често водят до явно изразен и
практикуван билингвизъм, който за
различните поколения емигранти означава различни неща. Новият микроезик търпи
промени, защото е подложен на атаките на езиковата интерференция, промени,
които са резултат от сблъсъка между две или повече езикови системи, които са в
състояние да доведат до образуването на нов хибриден вариант. Предпочитаме
термина Е1(L1) пред определенията за езика като „майчин“ или „роден“,
защото първият е по-освободен от емоционалността на носителя, докато при
„майчин/роден език“ винаги подсъзнателно и субективно се класифицират
ситуациите по степен на важност за тях. Освен това трябва да се признае,
че Е2 (L2) носи в себе си перспектива и свобода на избора да бъдеш, какъвто си искаш
и да имаш такова езиково лице, каквото си пожелаеш. Докато Е1(L1) е обвързан с понятието „носител на езика“ , за когото
обикновено се смята, че е човек, който е роден в дадена страна, чийто език е
бил първият естествен език, който същият този носител е усвоил най-напред. Но
също така това е бил и езикът, който е бил използван в периода на съзряването и
израстването на личността. На английски в този случай се използва "native
speaker". От своя страна, „майчин“ език не е равнозначно на
„роден“ език, защото като „майчин“ обикновено се определя езика, който детето
усвоява вкъщи от майка си (или и от двамата си родители), което за децата, родени в двуезична среда, означава, че те ще усвоят два
майчини/родни езика, защото не е
възможно те да бъдат степенувани по важност и значение на влиянието върху
израстването на личността. Всичко това е важно за самото определяне на
понятието „билингвизъм“, за което е общоприето да се смята, че дадена личност е
билингвална, ако е родена в двуезична среда и още от най-ранна детска възраст
добива говорни умения и на двата езика без акцент. Ние не приемаме за
билингвална онази личност, която в училище например започва да изучава чужд
език и за няколко години го усвоява до степен на свободно изразяване.
