(in Bulgarian)
Ще се опитаме да направим кратък обзор на съществуващите
днес славянски микроезици. Кои са те, корелати и комбинация от кои езици са,
имали ли са някога функция на държавен език, къде са локализирани, кои са
техните носители, каква е перспективата пред тях и в какви посоки трябва да се
очаква тяхното развитие. Ще се опираме на съществуващите източници по въпроса в
съвременната славистика.
Най-напред би трябвало да започнем с изясняването на
самия термин „микроезик”. Какво си представяме, когато чуем този термин и с
какви други областти на човешкото познание освен лингвистиката трябва да търсим допирни
точки, от които също така зависи по-пълното му разбиране.
Идеите и теориите за микроезиците и за славянските в
частност могат да бъдат силно „оръжие”, ако се използват за непочтени
политически и сепаратистки искания. Особено ако се съчетаят с изкривени
исторически факти и интерпретации, те могат да бъдат убедителен и достатъчен
довод, който ще доведе до движения с крайна цел откъсване на определени
територии и присъединяването им към други съседни държави;възможно е също така
и териториите, на които се говорят, впоследствие да оформят самостоятелна държава. В такъв случай
тези микроезици имат историческия шанс да се превърнат и в самостоятелни
пълноценно функциониращи държавни езици. При определянето и класифицирането на
славянските микроезици обаче ние ще се постараем да използваме като почти
единствено съществена обективната лингвистична логика.
Под „микроезик” е общоприето да се разбира и да се правят
асоциации с диалект/говор от периферията на езиков масив, или с остатък от
съществуващ език, но днес вече функциониращ под формата на „малък” език.
Определянето му като „малък” зависи най-вече от функциите и
стилово-лексикалните възможности, които той може да разгърне на обикновено
малката територия, на която съществува. Обикновено тази територия в исторически
аспект е била негов първоначален „дом”,
където са се кръстосвали съседни гранични родствени езици или пък с течение на
времето друг неродствен език е завладял територията и малкият език се оказва на
своеобразен остров сред генетично чуждия му език. Това има значение за
характера на лексикалните единици
например. А също така и за това дали условията на съществуване могат да бъдат
определени като същински билингвизъм, както е случаят с функционирането на
малкия език и генетично неродствения му доминиращ език, или пък езиковата
ситуация не може да бъде определена като типично билингвална. Също така
характерно за малкия език (ще използваме понятието „микроезик” по-нататък) е,
че той притежава своя писменост и писмена практика, езиковата нормализация и
кодификация също му е позната в по-голяма или по-малка степен, използва се в
редица сфери на живота и притежава езикови средства, които да ги отразят и
назоват, но в по-малка степен от държавния език, макар че е възможно да се
създават и текстове от различен характер на този език, в които текстове в
известна степен той продължава да „живее”, макар и в по-консервиран вид. Ограничените
функции на микроезика произтичат най-вече от първостепенния факт, че той
обикновено се използва от малка група
хора, за които се оказва „майчин” или Е1/L1 (Език 1, Language 1) първи език, който се усвоява още от раждането и в
най-тесен контакт с останалите носители на този език и точно той до голяма
степен определя социо-културната идентичност на носителя му.
Предимствата на терминът Е1/L1 пред понятията „роден”, майчин” език са в това, че той предлага възможност на носителя да добави към
първоначалната си езикова идентичност и нова, която понякога може сам да
избере, ако това се случва в по-зряла възраст. Много често децата на
емигрантите нямат възможност за такъв избор и тази нова за тях езикова
идентичност или Е2/L2 (Език 2, Language 2) произтича най-пряко от избора на държавата, в която
отиват да живеят техните родители. Интерес за нас представляват и въпросите на
социолектите, които притежават в известна степен допирни точки с теорията на
микроезиците, както и функционирането на славянските макроезици в условията на
емиграция, когато те усвояват и ролята на домашни микроезици или в някои случаи
са и микроезици на малката славянска общност, която продължава да ги използва и
в условията на емиграция. На тези въпроси ще се спрем в следващи наши
публикации.
