A MAGICAL SUMMER FOR EVERYONE!

                                        ВЪЛШЕБНО ЛЯТО ЗА ВСИЧКИ!

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ В „БАР ЧАРТ“ / 'BAR CHART'

Събраните данни могат да бъдат графично представени и в Бар чарт, наричан още и „бар графика“, „бар диаграма“. Думата „Bar“ е всъщност правоъгълната лента, колона, която показва промените в данните. Бар чартът се използва най-често за сравнение на дискретни данни, данни, които се броят. За продължителните данни, които са резултат на измерване, се използват хистограмите, които приличат на бар чарта, но има и някои разлики;хистограмите ще разгледаме по-нататък.  

Ето един пример за бар чарт: 

 

Днес бар чартовете се използват постояннно, те могат да бъдат съвсем прости като представяне на данни, но могат и да представят малко по-комплексни отношения между данните. Чисто графично правоъгълните колони могат да са насочени както вертикално, така и хоризонтално, те могат да имаг и 3D форма, могат също така да показват положителни и отрицателни данни;отрицателна може да е например графиката на печалбата.

Ето пример за бар чарт с хоризонтално разположени правоъгълни колони:

 

Няколко имена на учени се посочват като създатели на бар чарта. Името на шотландеца Уилям Плейфеър (1759-1824) се споменава най-често като първосъздател на няколко вида графики диаграми – лайн графика, пай чарт, бар чарт и съркъл графика.

Има няколко важни стъпки, които трябва да следваме, ако искаме да построим бар чарт. Няма значение в каква посока ще са насочени правоъгълните колони – хоризонтална или вертикална, защото това е по-скоро въпрос на предпочитание и място, на което да се начертае. Важното е обаче да се запомни, че височината на колоните зависи от честотата на събраните данни. Колоните трябва да са еднакво широки и между тях  задължително трябва да има оставено празно място. 

И така най-важните стъпки в построяването на бар чарта са:

    1.  Заглавие. Най-напред трябва да решим каква по тип информация ще представим в бар чарта. Това може да е проучване за любим филм, плод, кола, печалба по  месеци и много други. От това зависи какво ще е заглавието на бар чарта, а заглавието е нужно, за да може бързо да се ориентираме каква история ще ни разкаже диаграмата пред нас. Обикновено това е съчетание от думи и цифри, като думите са обобщени категории на неща.

  
     1.   Събиране на данните. За да съберем данните, използваме метода на анкетата и въпросите, които я изграждат. Събирането и записването на данните, както знаем вече, може да се извърши чрез тали чарт и честотна таблица, или чрез обикновена таблица. Но е задължително да имаме таблица с данни, които да представим графично чрез бар чарта, който показва визуално  сравняване на информация. Ето напримр една таблица с данни за любим тип  филм. От таблицата се вижда, че четирима души харесват комедиите, петима харесват екшън филмите, само един харесва драмите и така нататък.

      3. X и Y координати. Следващата стъпка е да начертаем двете координати - X и  Y. X координатата е винаги хоризонтално разположена, а   Y координатата е вертикална. Едната координата ще представи цифровата стойност, а на другата ще са разположени категориите, които проучваме, като например продажби, цени, оценки, количество от нещо и т. н.

Владимир Висоцкий/Vladimir Vysotsky

Practise Russian language through poetry and songs!

Владимир Висоцкий/Vladimir Vysotsky

(25. 01. 1938 – 25. 07. 1980) 

„Советский поэт, актёр театра и кино, автор-исполнитель песен (бард); автор прозаических произведений и сценариев. Лауреат Государственной премии СССР («за создание образа Жеглова в телевизионном художественном фильме „Место встречи изменить нельзя“ и авторское исполнение песен», 1987, посмертно).

Как поэт Высоцкий реализовал себя прежде всего в жанре авторской песни. Первые из написанных им произведений относятся к началу 1960-х годов. Изначально они исполнялись в кругу друзей; позже получили широкую известность благодаря распространявшимся по стране магнитофонным записям. Поэзия Высоцкого отличалась многообразием тем (уличные, лагерные, военные, сатирические, бытовые, сказочные, «спортивные» песни), остротой смыслового подтекста и акцентированной социально-нравственной позицией автора. В его произведениях, рассказывающих о внутреннем выборе людей, поставленных в экстремальные обстоятельства, прослеживались экзистенциальные мотивы. Творческая эволюция Высоцкого ознаменовалась несколькими этапами. В его раннем творчестве преобладали уличные и дворовые песни. С середины 1960-х годов тематика произведений начала расширяться, а песенные циклы складываться в новую «энциклопедию русской жизни». В 1970-х годах значительную часть творчества Высоцкого составляли песни и стихотворения исповедально-философского характера, поэт часто обращался к вечным вопросам бытия.“ (Википедия)

„Vladimir Semyonovich Vysotsky (Russian: Влади́мир Семёнович Высо́цкий, IPA: [vlɐˈdʲimʲɪr sʲɪˈmʲɵnəvʲɪtɕ vɨˈsotskʲɪj]; 25 January 1938 – 25 July 1980) was a Russian singer-songwriter, poet, and actor whose career had an immense and enduring effect on Soviet and Russian culture. He became widely known for his unique singing style and for his lyrics, which featured social and political commentary in often humorous street jargon. He was also a prominent stage and screen actor. Though his work was largely ignored by the official Soviet cultural establishment, he achieved remarkable fame during his lifetime, and to this day exerts significant influence on many of Russia's popular musicians and actors who wish to emulate his iconic status.“  (Wikipedia)

Владимир Высоцкий: "Райские яблоки"

Я когда-то умру, мы когда-то всегда умираем,

Как бы так угадать, чтоб не сам, чтобы в спину ножом.

Убиенных щадят, отпевают и балуют раем,

Не скажу про живых, а покойников мы бережём.

В грязь ударю лицом, завалюсь покрасивее на бок,

И ударит душа на ворованных клячах в галоп,

В дивных райских садах наберу бледно-розовых яблок,

Жаль, сады сторожат и стреляют без промаха в лоб.

THE HEALING GARDEN

Artist: Nikolai Shevchuk

The stressed city had grown in every possible direction in which it could find profit. He cut down the trees, plowed the fields, and built his dreams houses, factories and shiny offices. The lack of trees reduced the flow of oxygen and banished the animals from their homes. Many of them were killed in order not to spoil the view of the stressed robots. Thousands of bravest representatives of various animal species fled, wandering homeless on the roads in search of their new Noah's Ark to save themselves not from God's wrath this time, but from the human greed and stupidity.

And God allows this to happen.

Thousands of cars crawled in different directions, spitting poisonous gases that stained the air in the colors of death - gray, lead, gloomy, hopeless. It killed the last living creatures around. Was hard for the sun rays to reach the houses of the people covered by the poisonous smog, which, like insanely revenge, embraced in the lifeless diaper the madmen who had caused it all.

Stressed neurotic people with pale, sick faces stood behind the wheels of their automobile cells shut up and blew the horns as a cry for help. A cry for help that had to be heard by the other robots, whose religion was the profit at all costs. Profit, which they called "success." Success that killed humanity, mercy and compassion in them. Because where there is a profit and success there is no need for humanity, compassion, and mercy. That’s how it was in the robots  world.

And God allows this to happen.

 Because the man was the master of the earth. The smartest of all the animals that had the dangerous gift both to fly inspired to space to reach the stars and to destroy the life around them. Because the man was an evil and greedy master on the earth. Master, transformed voluntarily into an unlucky slave of the profit, caught ridiculously in his own trap.

At that time, the animals, birds, insects, and all the seeds of the trees, plants, and flowers were on their way in search of their Noah's ark, the place to save them. I was one of them. One of the last representatives of this unreasonable homo sapiens, ready to kill and ruin everything holy. Together with the animals I traveled a few dead years in search of a sign that God did not leave us.

Small, naughty white clouds like stolen sighs made us company, running away from the poisonous smog.

And God allows this to happen.

After a few dead years in search of meaning and fleeing from death, we arrived at a place far from the world of robots. Both me and the animals were pregnant with a thirst for love, harmony, births and peace. The sun had complete control here, away from the poisonous smog. And that was a great prerequisite for life to happen. The sun rays, like a peaceful spider web, covered everything, removing aggression and filling the air with blissful silence and gentleness.

And God allows this to happen.

The place was not the Garden of Eden. No, it was not. It was a real garden, old-fashioned, but with the potential to rule the future. There was no profit in it, but on the contrary it was abandoned, but full of life. The garden was not the Garden of Eden, nor was it a literary metaphor. It was not also Noah's Ark, whose associations with the end, death, and revival, with all this long process left little hope that everyone could see the end revived. It was a place materialized by our dreams and a vision of the simple notion of little human happiness. For freedom, tenderness, equality, harmony and love. A place that heals because the energy connection between it and us is complete and unbroken.

 Me and the fox met on the way to the healing place. The fox was honey-colored. Her muzzle was the very grace that held the curious and small head proudly upright. She was not taught to beg anyone. She also did not profess the religion of the profits that destroyed her home. She was the wisdom and the diplomacy by themselves. She was out of the robot system because she was more than that. The fox was majestic, like my ancient mirror, in which I saw myself.

We both needed to forget, to remember and to bring back life again. I settled in the front of the garden in the old house. And the fox dwelt in the back of the garden, where she turned the shed into her home in which she gave birth to her children. Our homes were surrounded by magnificent, century-old trees, shrubs, flowers and green grass. The garden had a healing effect, and the healing medications carried the names of the vegetation. Airy butterflies were dancing on the leaves, gracefully shuffled by the wind. The bees could not go around every flower that had collected the nectar of all the dead. Nectar poured on the grass and fertilized the ground. On the branches of the trees the birds built their nests and reproduced the life every spring. Their happy songs echoed the air, recalling what we were actually born for. The garden was a magical place that brought balance and harmony. It was a proof that the living energy could take many forms but could not be killed. The harmony and love filled the air season after season. It gave us roots, and wings, and freedom.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ В „ТАЛИ ЧАРТ“ / 'TALLY CHART'

 Тали чартовете пазят много древна традиция за броене на обектите в реалността. Човечеството е преминало през различни фази на усъвършестване на бройните системи, които използва. Преди хиляди години, много преди писмеността в днешния си вид да е съществувала, хората са използвали различни подръчни предмети за броене, а също и пръстите на ръцете си.  Постепенно те са усъвършенствали начините за отбелязване на броя на предметите, като постепенно неопределеното  „много“ е придобивало конкретно числово измерение. Много преди числата да съществуват като знаци, един от древните начини за отбелязване на предмети от бита е било изписването на черта, резка, пръчица. Отбелязвали са ги на пясъка, в пръстта или пък са ги изписвали с кости на убити животни по стени. Тази система на броене с черти е точно толкова древна, колкото и рисуването на прости картинки като средство за общуване, като древната рисункова писменост, предтеча на съвременните усъвършенствани писмени системи. Смята се, че тали системата за броене е дело на пещерния човек.

Така че тали чарт, днес всъщност представлява таблица, в която се отбелязва броят на предмети по специфичен стар начин – чрез черти. Самата  английска дума „Tally“ означава „пръчица, черта, резка“, също се използва и за отбелязване, запис на резултат, където един знак означава определена бройка при броене.   По произход се свързва с латинската дума ‘talia’, ‘talus’, което е означавало нещо отрязано, остро. Според речниците използването на думата в спорта със значение „общ резултат“ е регистрирано от 1856 г. насам. Затова днес в някои от спортните игри все още се използва чертата за отбелязване на определена бройка. Вероятно всеки е гледал и филми,  в които затворници излежават присъди в затвора за дълго време и единственият начин за тях да отбелязват изминалите дни е издълбани по стените черти.

Тали системата на броене е удобна за по-малки числа, докато за по-големите числа броенето ще е по-трудно. В основата на тали системата за броене стои идеята за групиране на пръчиците в групи.

Те могат да се групират в групи по пет пръчици, но е възможно и групирането да е различно. В тази публикация ние ще използваме групирането по пет пръчици, за да представим как се изгражда тали таблицата. Групата от пет пръчици може да изглежда по този начин: 

А броенето до десет може да бъде представено по тали системата по този начин:

 

 

 

 

 

Но е възможно и петте пръчици да образуват друга форма, например на квадрат с диагонал:

          

    

Групирането на пръчиците помага бързо да се изчисли общият брой на пръчиците, представящи даден обект.

Тали чартът е лесен начин за събиране на данни, особено когато те не са много на брой. Подходяща система за броене е и когато въпросите се задават лице в лице. На всеки отговор ние просто отбелязваме чертица срещу съответния въпрос.

За да използваме възможностите на тали чарта, трябва първо да построим таблица с три колони. В първата колона се изписват названията на предметите, дейностите и на всичко, което искаме да преброим или вече сме преброили. Във втората колона срещу всяко название се отбелязват пръчиците, единично или по групи, в зависимост каква бройка се отбелязва. В третата колона се отбелязва честотността на бройката, т.е. колко често тази бройка се среща, отбелязва се с цифра.

Нека разгледаме един пример на тали чарт, в който са отбелязани коя част от празнуването на Коледа от колко хора се  харесва:

Ако трябва да анализираме данните от тази таблица, излиза, че: 9 човека харесват да украсяват елхата (Decorating the tree), 11 човека харесват отварянето на подаръците (Opening presents), 4 човека харесват да си играят на снега (Playing in snow), трима души харесват коледните песни и музика (Carols and music), 6 човека харесват да прекарват време със семейството си и с приятели по Коледа (Time with friends and family), двама души харесват коледната храна (Christmas food).