ЗЕЛЕНО КАТО ОЧИТЕ НА ЖЕНА

Мракът навежда глава и застава на колене пред светлината. Зеленото е на път да победи самотата на бялото и тъмнината. Болката от раждането си проправя път пред студа и раздялата. А размножаването на живота тържествува над смъртта. Голите клони се покриват с пъпки и надежда.   Ухае на  невинност, съблазън, грях и знойна  тъга.  Всичко е плът и копнеж.

Моите зелени очи се събуждат от самотата на дългата зима и нежността е на път да залее света с трепетно очакване. Ледовете се разтапят и шумът от капчуците изхвърля навън натрупаните разочарования. Парчета лед самотно се носят по реката, разтопявайки се от слънчевите лъчи във водата, за да дадат път на шума на върбите и зелените очи, които ще излекуват всяко разбито сърце. Слънчевите лъчи изсушават сълзите в моите зелени очи и ги пълнят със смях и очарование. А дъждовните капки отброяват миговете до нашата среща.

Животът е изтъкан от кратки мигове. Мигове между раждането и смъртта. Мигове между любовното опиянение и раздялата. И мигове на болката от това, когато станем прекалено близки и уязвими един за друг. Моите зелени очи са като магнит за теб. Зелените очи те омагьосват и мамят във вълшебни страни, които ти копнееш да посетиш. И ти си раздвоен от това да останеш цял, невредим и самотен или да рискуваш и да се оставиш сърцето ти да бъде разбито накрая. Защото след зеленото идва ред на морското синьо, в която посока ще отплуват далеч от теб зелените очи. Напъпили от любов цветове се сливат хармонично с младите зелени листа и ти избираш кратките мигове на щастие пред вечните мигове на самота. За да се възвисиш и израстеш.

Ти ме търсиш между цветовете на пролетта и между ароматите на възраждащия се живот. Ти ме търсиш, за да разбереш живота и себе си.

Ти ме търсиш в свободата и истината на бялото, което като пролетен сняг е покрило хоризонта. И ти намираш в него бели мигове на победи и загуби.

Ти ме търсиш в розовите пъпки на прасковата, които като невинност и девственост внушават вяра в чистотата. И ти намираш чисти розови мигове, които те карат да вярваш на зелените очи.

Ти ме търсиш в сладките аромати на копнеж и несбъднато очакване. И ме намираш в люляковите мечти и сънища, в които обитават зелените очи.

Ти ме търсиш в червеното на розите, което изпълва въздуха с илюзията, че романтиката на вечната любов е това, което ще намериш. И ти намираш алени мигове на болката от страстта.

Ти ме търсиш в жизнеутвърждаващите танци на пчелите, които са нетърпеливи да се слеят с цветята, за да пият от нектара на живота. И ти ме намираш в нектара.

Ти ме търсиш в зеленото, с което божествен художник е оцветил света. И ти ме намираш в зеленото като обещание, като начало, като покана за грях и съблазън.

Ти ме търсиш в полета на младите птици, които кръжат във въздуха, опиянени от лудостта и звуците на цигулка, с които музикантите изпълват въздуха в чест на зелените очи. Ти ме намираш в уютните любовни гнезда, където цялата жива природа се е осамотила по двойки под напъпилите в розово зелени клони и храсти.

Ти ме намираш в размножаването на плътта и духа, когато душата е в неспирен екстаз и летеж, освободена от оковите на социалното и от преструвката на тълпата.

Аз съм животът, песента на птиците, зелената стихия, вечната жена, ароматните цветя. Аз съм възраждащият се живот, който се случва навън и който не оставя равнодушен. Аз съм нежният зелен цвят, съблазнителен като жена и символ на живота. Аз съм безгрижното ново начало. Аз съм чистият смях, който все още няма спомени за болката.

И ти ме намираш уютно настанила се в клоните на зелените облаци като една мечта, която е на път да отлети. Окрилен от порива на размножаващия се живот, ти си готов да прекрачиш безопасната граница на своите мечти и да последваш магията на зелените очи.

Навън е еротично и щастливо случване на живота. Навън е любов и зелено  вълшебство. Като пролетта в моите зелени очи. Като пролетта в твоите широки от очакване и възхита очи. Хор от божествени цигулки благославя  сътворението на живота и нашата мълчалива  среща.

Зеленото от очите е на път да се разтвори в горещата лятна магия, където плътта и болката от летния зной заливат света със страст и страдание. Където всичко е тържествено пътуване и мигове на безсмъртие.

(Елена С. Любенова)