SNOWY SYMPHONY

Angelic purity falls from the sky to cover the evil. Angelic purity falls from the sky to warm the cold hearts. Heavenly silence, like after a prayer, echoes over the dressed in white streets. Heavenly silence silences false screaming and makes the secrets of human hearts safe.

A snow curtain descends from the sky as a scenery of a divine play. To hide the sense of guilt because of  the evil, which is already done.

Piles of snow like a heavenly blanket brings oblivion and comfort.

The snow washes everything. People, events, pain and love. The snow sets the way for new encounters and love.

Hungry crows caw, filled with human suffering, echo the heavenly silence and fill the hearts with sympathy and mercy.

The melted snowflakes turn into hot tears of our innocence. Tears of joy for you. Tears of pain for you.

When everything is in your eyes, there is no need for words. Then the words are a superfluous misunderstanding between us. They divide and say nothing essential.

Snow Queens from our enchanting childhood and broken mirrors are reflected as messages of something to come. Glass fragments are floating in the air and fall into our eyes. Then the world becomes colder, and the snowy night seems unbearably long. The glass fragment cuts deep into my eyes and empties them from tears. My eyes are already empty from tears for you. Because that is what the Snow Queen chose for me. My heart no longer suffers for you. It is calm and empty. White cold beauty is carried in the air and fills the air with cold loneliness.

 Snowflakes dance waltz in the dark and cold night. The bare branches of the trees stand lonely vulnerable in their nudity. As vulnerable and fragile as when the heart is in love.

Cold bodies and tired of waiting hearts that are afraid. The snowflakes melt in the morning and the hope leaves the human world to return in the evening when the theater play will be stuck in the first act. The first act in which you and I are arguing about God and the meaning.

СНЕЖНА СИМФОНИЯ

Ангелска чистота пада от небето, за да скрие стореното зло. Ангелска чистота пада от небето, за да стопли студените сърца. Небесна тишина като след молитва ехти над облечените в бяло улици. Небесна тишина заглушава фалшивите крясъци и прави така, че тайните на човешките сърца да останат на сигурно място.

Снежна завеса се спуска от небето като декор на божествена пиеса. За да скрие чувството за вина от стореното зло.

Преспи сняг като небесно одеяло носят забрава и успокоение.

Снегът измива всичко. Хора, събития, болки и любови. Снегът проправя път за нови срещи и любови.

Гладни врани грачат, изпълнени  от човешко страдание огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост.

Разтопените снежинки се превръщат в горещи сълзи по нашата невинност. Сълзи от радост за теб. Сълзи от болка по теб.

Когато всичко е в очите ти, няма нужда от думи. Тогава думите са излишно недоразумение между нас. Те разделят и не казват нищо съществено.

Снежни кралици от нашето приказно детство и счупени огледала се отразяват като послания за нещо, което предстои да се случи. Стъклените парченца се носят във въздуха и попадат в нашите очи. Тогава светът става по-студено място, а снежната нощ изглежда непоносимо дълга. Стъкленото парченце се забожда дълбоко в моите очи и ги изпразва от сълзи. Моите очи са вече празни от сълзи по теб. Защото това е, което снежната кралица избра за мен. Сърцето ми вече не страда за теб. То е спокойно и празно. Бяла студена красота се носи във въздуха и изпълва въздуха със студена самота.

Снежинки танцуват валс в тъмната и студена нощ. Голите клони на дърветата стърчат самотно уязвими в своята голота. Толкова уязвими и раними, колкото е влюбеното сърце.

Студени тела и изморени от чакане сърца, които се страхуват. Снежинките се разтапят на разсвета и надеждата напуска човешкия свят, за да се върне отново вечерта, когато театралната пиеса ще зацикли на първо действие. Първо действие, в което аз и ти спорим за бога и смисъла.

Гладни врани грачат, изпълнени  от човешко страдание огласят небесната тишина и изпълват сърцата със съчувствие и милост.

Дървета стърчат уязвими в своята голота. Така, както когато нашите тела са голи и слаби. Така, както когато аз те допускам в моето сърце и това го прави слабо и уязвимо. Защото то зависи от теб. Защото ти държиш неговия живот като заложник.

Когато всичко е в очите ти, няма нужда от думи. Тогава думите са излишно недоразумение между нас. Те разделят и не казват нищо съществено.

Мирис на пушек и на сбъдната взаимност някъде в нощта.  Някъде там, където ти прегръщаш жена, а мислите ти кръжат като снежинки навън в нощта, опитвайки се да ме намерят и стоплят. Някъде там, където аз скитам сама из снежния град с надежда да те открия. Но виждам твоето очертание в рамката на осветения прозорец. Ти си в тази рамка, прегърнал друга жена. А тя се опитва да спре твоите самотни мисли, които излитат навън, за да търсят мен. А аз се опитвам да надмогна небесната тишина и да повярвам на твоите избягали мисли. Но те звучат фалшиво и изпълнени със страх. Страх да не бъдат хванати в изневяра.  Самотни снежинки танцуват вечния танц на съблазняването и изоставането.

EVE AND PSYCHE

You want me to be your Eve, who you will wear as a wedding ring on your hand.

You want me to give up my name and to take yours. Not only that - you want me to keep the honor of your name and to continue your kind.

You want me to leave my birthplace and go to live in yours. Because that is how you thought, it was best for me.

You want me to be your Eve. Caring for your home. To bear you children and take care of them. You want to put me in portraits that you will show to everyone.

You want me to hide my beauty, to become a shadow of myself, not to attract seduction and sin. At the same time, you are busy admiring other women, making them a subject of temptation.

You want me to become your shadow that will keep the fire on in your home and keep your name clean from gossips. And during that time you will be busy hunting for free hearts, to whom you cannot promise anything. Because I can no longer be a temptation for you. Because they cannot be your slaves. You are a hunter. And this is the justification you have devised for yourself.

You do not want me to be something whole and independent that you will love as a free woman. No, you want me as your half who you will blame for the lack of harmony in yourself.

You want everything from me. You have too many chains for me. Chains that will take away my freedom and make me your slave.

If I cannot do all these earthly feats, you will not hesitate to get rid of me. You will let me leave alone, with a tainted honor, rejected and abused. If it is meant that your family line will not be continued, you will blame me for this. You'll blame me for not being able to give birth to your children without even searching for the reason in yourself and telling me that  an infertile woman has no place in your home.

And I am your Eve. I cook your food. I warm your bed. And it all carries the name of love.

Who are you? A God?

To marry me, I must be a saint. To love me, you want me to be a sinner. I must be able to combine these two so controversial roles with perfection. You do not think this is cruel to my soul. Because you think I do not deserve to have a soul. You think you deserve the best, and I am born to serve you faithfully. For the faithful service, I may be rewarded someday. If your capricious mood decides I deserve it. You only take from me. You take the warmth of my heart to warm up your cold selfish heart. You take without hesitation and without feeling guilty from the beauty and power of my mind to inspire your life. But you are not making a commitment to me. You are like a thief of emotions. You take from me with full hands. And when a new gentle inspiration comes, you leave me without thinking, following your instincts. You leave me broken in pieces, without showing interest what is going on with me. You can be very cruel. You are sure I have no soul because I do not need it.

Only one woman is never enough. You are a hunter. A hunter is your heart and your body. You change the laws and the rules so that you can legally own several female bodies. Is there a room for so many female bodies in your home? And in your heart? Or it remains cold, despite the abundance of female flesh, simply because it is not capable of true love. It has not learned to sacrifice, but only to hunt.

ЕВА И ПСИХЕЯ

Ти искаш аз да съм твоята Ева, която ти ще носиш като венчален пръстен на ръката си.

Ти искаш аз да се откажа от моето име и да взема твоето. Не само това – ти искаш аз да пазя честта на твоето име и да продължа рода ти.

Ти искаш аз да оставя родното си място и да отида да живея в твоето. Защото така ти си решил, че е най-добре за мен.

Ти искаш аз да съм твоята Ева. Да се грижа за дома ти. Да ти родя деца и да се грижа за тях. Ти искаш да ме сложиш на портрети,  които ще показваш на всички.

Ти искаш аз да скрия красотата си, да се превърна в сянка на себе си, за да не привличам съблазни и грях. А в същото време ти си зает да се възхищаваш на други жени, превръщайки ги в предмет на изкушение.

Ти искаш аз да се превърна в твоя сянка, която ще поддържа огъня в дома ти  и ще пази името ти чисто от клюки. А през това време ти ще си зает да ловуваш свободни сърца, на които не можеш нищо да обещаеш. Защото аз не мога да бъда вече предмет на изкушение за теб. Защото те не могат да бъдат твоите робини. Ти си ловец. И това е оправдание, което ти си измислил за себе си.

Ти не искаш аз да съм нещо цяло и независимо, което те обича като свободна жена. Не, ти ме искаш като своя половинка, която ще виниш за липсата на хармония в себе си.

Ти искаш всичко от мен. Ти имаш твърде много вериги за мен. Вериги, които ще отнемат свободата ми и ще ме превърнат в твоя робиня.

Ако аз не мога да извърша всичките тези земни подвизи, ти няма да се поколебаеш да се освободиш от мен. Ще ме пуснеш да си тръгна, сама, с опетнена чест, отхвърлена и поругана. Ако е писано твоят род да не бъде продължен, ти ще обвиняваш мен за това. Ще ме обвиняваш, че не мога да ти родя деца, без даже да потърсиш причината в себе си и ще ми кажеш, че за мен бездетната няма място в твоя дом.

И аз съм твоята Ева. Готвя храната ти. Топля леглото ти. И всичкото това носи името любов.

Кой си ти? Бог?

За да се ожениш за мен, аз трябва да съм светица. А за да ме обичаш, ти искаш да съм грешница. И аз трябва да мога да съчетавам до съвършенство тези две толкова противоречиви роли. Ти не мислиш, че това е жестоко спрямо моята душа. Защото ти мислиш, че на мен не ми се полага да имам душа. Ти смяташ, че заслужаваш най-доброто, а аз съм родена да ти служа вярно. За вярната служба може и да бъда наградена някой ден. Ако капризното ти настроение реши, че заслужавам. Ти само вземаш от мен. Вземаш топлината на моето сърце, за да стоплиш  своето студено егоистично сърце. Ти вземаш, без да се колебаеш и без чувство за вина от красотата и силата на моя ум, за да се вдъхновиш за своя живот. Но ти не поемаш ангажимент спрямо мен. Ти си като крадец на емоции. Ти вземаш от мен с пълни шепи. А когато се появи ново нежно вдъхновение, ти ме оставяш, без да се замислиш, следвайки своите инстинкти. Оставяш ме разбита на парчета, без да се интересуваш какво се случва с мен. Ти можеш да си много жесток. Ти си сигурен, че аз нямам душа, защото тя не ми трябва.