DECIMAL NUMBERS

Maybe you are that kind of person that is thinking  that you do not need decimals at all. You are wrong, because in our daily lives of non-mathematicians we use the decimals very actively. Let us remember where we use them.

In all languages, the concept of a fraction is denoted by words with the same root as "breaking"; In Latin "decimal" is "fractura", which is derived from "frango" ("break").

Decimal fractions, in turn, were widely distributed in the late 16th century after the publication of the book "De Thiende" (Fifth) by Flemish engineer Simon Stein (1585). Cavaliers wrote about the conversion of ordinary fractions into decimals and vice versa in 1643.

The ways decimals were recorded have also been noticeably different over the centuries. Pisanski introduces the fraction bar, probably borrowing it from the Arabs. However, in the mid-17th century, mathematicians still did not use it (Mersen, 1644). The decimal point was introduced in 1529 by the Italian astronomer Maggiini, and later re-launched by Neper.

ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ

 Обзалагам се, че самото название е в състояние да изплаши мнозина, обвинявайки се, че това е поредният урок по математика, в който сте се занимавали с нещо друго, различно от това да слушате внимателно учителя си. Сигурно даже сте уверен, че на вас изобщо не ви трябват десетичните дроби. Но грешите, защото в ежедневието си на не математици ние използваме съвсем активно десетичните дроби. Нека да си припомним в кои случаи ги използваме.

Във всички езици понятието за дробно число се обозначава с думи със същия корен като „раздробявам“, „разчупвам“; на латински „дроб“ е „fractura“, което е производно от „frango“(„разбивам“, „начупвам“).

Десетичните дроби, от своя страна, получават широко разпространение в края на 16 век след отпечатването на книгата „De Thiende“ („Десетата“) на фламандския инженер Симон Стевин (1585). Превръщането на обикновени дроби в десетични и обратно се разглежда от Кавалиери през 1643 г.

Самите записи на дробите също са се различавали съществено през вековете. Пизански въвежда дробната черта, вероятно заимствайки я от арабите. Въпреки това в средата на 17 век продължават да се срещат математици, които не я ползват (Мерсен, 1644). Десетичната запетая е въведена през 1529 г. от италианския астроном Маджини, а по-късно отново лансирана от Непер.

Съществуват два вида дроби, които ние използваме активно в нашия живот на не математици. Това са десетичните дроби и обикновените дроби. Какво представляват те? Предполагам мнозина се досещат, че това са всички онези части от числата, които стоят между целите числа. Например между числата 1 и 2, които са цели числа, стоят: 1,0, 1,1, 1,2, 1,3, 1,4, 1,5, 1,6, 1,7, 1,8, 1,9, 2, 0. Тези примери означават цяло число и някаква част от друго число. Тези части между целите числа се разделят обикновено със знака за запетая или с точка. Частите от цели числа могат да се представят чрез обикновени дроби или чрез десетични дроби. С обикновените дроби ще се занимаем в друг наш урок. 

DO NOT FALL IN LOVE WITH ME

Do not fall in love with me. I beg you. Do not do it. Love is a proven insanity. It will change you. You will lose your mind. Do not fall in love with me. Do not do it. The world needs common sense to move forward to the dreamed progress. Do not fall in love with me. Do not do it. Because then you will get used to me. And I will become ordinary. I am a goddess of love. Let us just talk.

Last year, another of your brother by destiny made the fatal mistake of falling in love with me. He met me accidentally on a street where I was passing, following my destiny. He stopped me and asked me what time it was. It is a banal question, is it not? I answered him. And he asked me to write it on a piece of paper so he couldn’t forget it. Then he took the leaves with shaking hands and asked me if tomorrow I would go down this street again and if I would wear a watch. I said that if my destiny so decides, I would pass through this street because I love the beautiful flowers on it.

On the next day, my fate decided that I had to go down this street again. There I met the same strange man who introduced himself as a gardener. He explained to me that at night he was studying botany and gardening to turn the street, through which I pass into a rare specimen of horticultural art. He kindly showed me all the deviations of the street, where exotic plants, bushes, trees, and flowers had sprung up miraculously overnight. A Bird Choir was singing in this entire divine splendor. The gardener was kind as a gentleman who wanted to impress his lady. Then I did not need such a huge dose of splendor. Suddenly I felt that I was getting sick. The kind gentleman asked if I felt good and I complained of a headache. I was hoping this would put out his enthusiasm. However, something else happened. He said he would take care of that. And I remained calm.

Do you see what love is doing? Do not fall in love with me. I beg you. Do not do it. Love is a proven insanity. It will change you.

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В МЕН

 Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени. Ще изгубиш разсъдъка си. Не се влюбвай в мен. Не го прави. Светът има нужда от здрав разум, за да върви напред към мечтания прогрес. Не се влюбвай в мен. Не го прави. Защото след това ще свикнеш с мен. И аз ще се превърна в обикновена. Богиня на любовта съм аз.  Нека просто да си поговорим.

Миналата година един твой брат по съдба направи съдбоносната грешка да се влюби в мен. Срещна ме случайно на една улица, по която аз минавах, следвайки своята съдба. Той ме спря и ме попита колко е часът. Банално е нали? Аз му отговорих. А той поиска да му го запиша на един лист, за да не го забрави. После взе листа с треперещи ръце и ме попита дали утре ще мина пак по тази улица и дали ще нося часовник. Аз казах, че ако съдбата така реши, ще мина оттук, защото обичам  красивите цветя по тази улица. 

На другия ден моята съдба реши, че аз трябва да мина пак по тази улица. Там ме срещна същият този странен човек, който се представи като градинар. Обясни ми, че през нощта е изучавал ботаника и градинарските науки, за да превърне улицата, по която минавам в рядък екземпляр на градинарското изкуство. Той любезно ми показа всички отклонения на улицата, където екзотични растения, храсти, дървета и цветя бяха поникнали като по чудо и магия за една нощ. Птичи хор огласяше цялото това божествено великолепие. Градинарят беше любезен като джентълмен, който иска да впечатли своята дама. Но аз точно тогава нямах нужда от такава огромна доза великолепие. Изведнъж почувствах, че започва да ми прилошава. Любезният джентълмен попита дали се чувствам добре и аз се оплаках от главоболие. Надявах се това да изгаси неговия ентусиазъм. Но се случи друго. Той каза, че ще се погрижи за това. А аз останах спокойна. 

Виждаш ли какво прави любовта? Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени. 

На другия ден, когато съдбата реши аз пак да мина през райската улица, там ме чакаше моят непознат джентълмен. Той ме поздрави учтиво и с тревога в очите попита как е моето главоболие. О, боже, прости ми, че не мога да изляза от образа си на богиня на любовта. Любезният джентълмен обясни, че цяла нощ е изучавал медицински книги, изследвал е стари рецепти, правил е опити в своята кухня лаборатория. За една нощ той се е превърнал в магьосник алхимик, смесвайки различни смеси, за да открие рядката и единствена рецепта, която ще ми помогне за моето главоболие. След като ми разказа всичко това, той извади с треперещи ръце от чантата си една кутийка със златно ключе. Съвсем сериозно помислих, че ще поиска да се омъжа за него. Защото приличаше на кутийка с пръстен. Но той каза, че в тази кутийка се крие вълшебен прах, който той е приготвил тази нощ. В праха имало магическа сила. Аз само трябва да взема праха и никога повече няма да имам главоболие, защото това е лекарство чудо. Казах му, че напразно се е старал цяла нощ да изучава медицинските книги, защото аз вече съм по-добре. Но сега имам нужда да се помоля. Той помисли малко и си тръгна. А аз останах безразлична. 

Не се влюбвай в мен. Умолявам те. Не го прави. Любовта е доказана лудост. Ще те промени.

SILK JOURNEY

When you left, the sun did not shine for three days. On the radio they said there was an extraordinary solar eclipse. The reason surprised all the physicists and explorers of the cosmos. The moon stopped its lonely lap around the Earth and stayed like that for three days. This caused a number of cosmic cataclysms with unpredictable consequences.

The moon did not want the sun to over shine your departure. After three days of sadness and general confusion the sun rose above all the gardens, parks, forests, seas and oceans. It illuminated the whole Earth with its shine, it warmed all the cold hearts. But the sun did not rise above my house, and the trees in my garden sank into the dark.

When you left, my only company was the lonely moon, which rose every night just over my garden, stuck in one of the trees and stayed there until the morning as a true guard.

When you left, the clouds traveled around  the Earth and they absorbed the tears of all the lonely people. Then they poured tones of tears on the ground in the form of rain. The rain fell with the power of the Biblical flood, and left lasting traces in the form of crying eyes.

When you left, you told me to wait for you. You told me to wait for you in this life, and in every other. You told me that you are not ready now, and that you are suffering so much, looking how I am fluttering around free. You told me that this would not be an equal union - between a slave and a free bird. You told me that in the next life you would belong to me.

I told you I am no longer free. And that means we both are slaves, which makes us equal. I told you that our love equals us, but you told me it was not enough. And that you have to leave to come back one day because this is an unfinished story that does not know what end to develop.  I promised I would safe my body for that one day. And I've been waiting for you for countless days and even such long and lonely nights. I waited for you when all the other stories around quickly wrote their ends. I waited for you as a true widow of an unrealised love story that awaits the main character to come back and to declare the end. I waited for you when other main characters wanted me to be their main lady.

They even promised a rapid development of this love story and a quick happy end, in which they were sure they would make me happy forever.
Instead, I was still waiting for you, because I did not believe in quick and long-lasting happiness.

I was not sure how long to wait for you and whether I would live that day. I waited for a divine sign to tell me when to stop waiting. If I stop waiting for you today, will this be disrespectful to my love for you. Whether a few more days will matter. That is how a few days passed in waiting of the divine sign.

One day in the middle of nowhere and in the middle of the universal boredom in which all the living creatures had sunk, a thunder tore the sky. The thunder interrupted the boredom and the empty idleness of all. The thunder cut off the electricity. All the TVs exploded. People went out with large red eyes, watching but not seeing. People could not recognise each other. They were strangers to one another. Then the thunder struck a few more times, and people suddenly started seeing from the strong rumble. When they saw each other, they were frightened and started crying in despair that they were the only surviving units on this planet. In the eyes of the others they did not look like humans. Then the thunder hit for the last time and the people rushed to the pubs. The innkeepers could not manage to pour the wine so quickly. People rolled drunk on the pub floor crying. The love had left this planet.

КОПРИНЕНО ПЪТУВАНЕ

Когато ти си тръгна, слънцето не свети цели три дена. По радиото обявиха, че е имало извънредно слънчево затъмнение. Причината изненадала всички физици и изследователи на космоса. Луната спряла своята самотна обиколка около земята и стояла така цели три дена. Това предизвикало редица космически катаклизми с непредвидими последици.

Луната не искала слънцето да смущава непочтително с блясъка си твоето заминаване. След три дена тъга и всеобщо объркване слънцето изгря над всички градини, паркове, гори, морета и океани. То освети с блясъка си цялата земя, то стопли всички студени сърца. Но слънцето не изгря над моята къща и дърветата в моята градина потънаха в мрака.

Когато ти си тръгна, единствено компания ми правеше самотната луна, която всяка вечер изгряваше точно над моята градина, закачаше се на едно от дърветата и оставаше там до сутринта като вярна стража.

Когато ти си тръгна, облаците обиколиха земята и попиха сълзите на всички самотни хора. След това те изсипаха тонове сълзи върху земята под формата на дъжд. Дъждът падаше със силата на библейския поток и оставаше трайни следи под формата на плачещи очи.

Когато ти си тръгна, ти ми каза да те чакам. Ти ми каза да те чакам в този живот, а също и във всеки следващ. Ти ми каза, че сега не си готов и че толкова страдаш, като гледаш как аз пърхам наоколо свободна. Ти ми каза, че това няма да е равностоен съюз – между роб и птица волна. Ти ми каза, че в следващия живот ти ще ми принадлежиш.

Аз ти казах, че аз вече не съм свободна. А това означава, че и двамата сме роби, което ни прави равни. Аз ти казах, че нашата любов ни изравнява, но ти ми каза, че това не е достатъчно. И че се налага да си тръгнеш, за да се върнеш някой ден, защото това нашето е незавършена история,  която не знае с какъв край да се развие. И аз ти обещах, че ще пазя тялото си за този някой ден. И аз те чаках вярно безброй дни и още толкова дълги и самотни нощи. Чаках те, когато всички други истории наоколо написваха набързо своя край. Чаках те като вярна вдовица на неосъществена любовна пиеса, която чака главния герой да се завърне и да обяви края. Чаках те, когато други главни герои искаха аз да съм тяхната дама. Те даже обещаваха бързо развитие на тази любовна история и бърз щастлив край, в който те бяха сигурни, че ще ме направят щастлива завинаги.

Но вместо това аз продължавах да те чакам, защото не вярвах в бързото и сигурно щастие.

Не бях сигурна колко още да те чакам и дали ще доживея този ден. Чаках някакъв божествен знак да ми подскаже кога да спра да чакам. Ако спра да те чакам днес, дали това ще е неуважително към моята любов към теб. Дали още няколко дена ще са от значение. Така изминаха няколко дена в очакване на божествения знак.

Един ден по средата на нищото и по средата на всеобщата скука, в която бяха потънали всички божи чеда, гръмотевица раздра небето. Гръмотевицата прекъсна скуката и празното безделие на всички. Гръмотевицата прекъсна електричеството. Всички телевизори изгърмяха. Хората излязоха навън с големи червени очи, които гледаха, но не виждаха. Хората не можеха да се познаят. Те си бяха чужди едни на други. Тогава гръмотевицата удари още няколко пъти и хората прогледнаха от силния тътен. Когато се видяха, те се изплашиха и започнаха да плачат от отчаяние, че са единствените оцелели единици на тази планета. В очите на другите те не приличаха на хора. Тогава гръмотевицата удари за последно и хората се втурнаха към кръчмите. Кръчмарите не смогваха да наливат вино. Хората се търкаляха пияни по пода на кръчмата и плачеха. Любовта беше напуснала тази планета.