SYMBOLIC MEANING OF THE NUMBERS

This is a very interesting, debatable and endlessly long topic. To get a complete picture of it, we need to look at all the numbers and how they are perceived as "cultural facts" in all cultures and religions around the world, as well as in more primitive, non-written cultures. This is possible in practice, but it would be a great topic for a particular book, for example. Our lessons are short and they only seek to raise questions, recall and awaken curiosity. Bearing this in mind, in our short lesson, we will look at some popular facts, mostly for numbers 1-10, mostly in European countries and some others.

In some cultures and religions around the world, some numbers are considered "special". Other numbers are believed to represent divine relationships and phenomena. However, not all numbers have this "divine fortune" because in many cultures around the world people are afraid of certain numbers and even consider them fatal ones that bring bad luck and misery. What kind of horrible thing the poor numbers must have done to make such a curse? Unfortunately, in many cases, it will never be understood is this is a bad fate or just a coincidence of bad historical and cultural circumstances that have over the centuries carried the bad glory of the particular case that has stuck to the number. That how the number goes with its unfairly attached bad glory. But how much does that have to do with maths? Or are the numbers in these cases only a symbolic language that represents the situation purely quantitatively? The truth is somewhere in the middle - between the science of mathematics and the mysticism of life itself.
One thing is certain, however - that we each have our favorite numbers. This may be the date of our birth or the date of any other important event in our lives, numbers that we consider “lucky", which bring us luck. Quite intuitively, we always choose these numbers first. They can even relate to the number of specific objects, processes, distances or events. This is different for everybody but we always feel these numbers as important and lucky for us. The question goes back to whether these numbers really have this magical power to be lucky, or it is a matter of a pure coincidence. Does God move them, or the blind chance? In general, however, our beliefs and prejudices about some numbers have their roots in the society we live in. For example, the number "four" is neutral in European countries, while in some Asian countries it is considered a miserable number, such countries are China, Taiwan, Singapore, Japan, Korea, and Vietnam.

In Europe, America and some other parts of the world, it is believed that the number "13" brings misery and bad luck. Some people are so afraid of this number that even in the elevators of some hotels there is no thirteenth floor in order not to panic  people when the elevator, for example, stops on the 13th floor that something bad and terrible will happen to them. There is even a separate word to indicate the fear and phobia of avoiding the number 13 and the word is "Triskaidekaphobia. In several cultures there are explanations of this fear. The biblical explanation is that during the Last Supper, Judas was thirteenth in a row on the table, and he was the one that betrayed Jesus. From this unfortunate event comes the unpleasant expectation that something bad will happen. Vikings and in ancient Egypt people had similar superstitions for the number 13. Long lists of unfortunate events occurring on the 13th of a month or at 13 o'clock can be found.

Another “fatal” number is 666. The fear of the number 666 is also very common. There is a special word for this phobia as well - Hexakosioihexekontahexaphobia. In the Bible, the number 666 is known as the number of the devil.

 There is also a separate science of numbers called "numerology". Numerology - originates from the Greek philosopher Pythagoras. It examines the correspondences between the numbers and the principles upon which the world is built, the laws that drive it and the projection of the numbers in people's lives. By analyzing the numbers from the date of birth for example, could be obtained an important information about the character, destiny, good and bad times in our lives. However, this is a subjective science, as astrology, for example, which uses the force of the number 12 to separate the zodiacal cycle of 12 zodiacal signs. How much Maths is there in this? In a sense, there is some mathematics - in the way the numbers are perceived and the relationships between them.

So, symbols of what are the numbers from one to ten for example?

The number 1 - Symbolizes the beginning, the creation. Sometimes it is also accepted as a symbol of God. It is often used in the phrase "to be number one", which means to be the best.

Number 2 - Pythagoras believed that the number two means diversity. According to Pythagoras, this is the first real number because it means more than one. "Two" is a double number, ambiguous, it may be a symbol of chaos, disorder, separation, conflict. However, it can mean exactly the opposite - order, harmony, balance. „Yin and Yang“- two opposing but complementary forces, which move the whole cosmos. In China, the "two" is perceived as a happy number.

Number 3 - is perceived as a sacred number in many religions around the world. In ancient Egypt, there was a triple deity, just like in Greece and Rome. Christians also believe in the Holy Trinity. They see the Christian God as three persons: Father, Son, and Holy Spirit. In Islam, the "three" symbolizes the human soul. According to Pythagoras, the number three symbolizes perfect harmony because it is a combination of "one", which is a symbol of "unity" and the number "2", which is a symbol of "diversity." In the fairy tales "three" is usually associated with satisfaction and completion: three are the tasks or tests that the hero has to solve in order to receive the prize or get out of a messy situation.

Number 4 - its meaning is usually seen as a combination of a square and a cross. The square symbolizes stability. "Four" is the number of the main directions of the world, the annual seasons, the four stages of human life - childhood, youth, maturity, old age. According to Pythagoras, this is the number of perfection, because it is the first number that represents another number (2) squared. In some Asian countries "four" is a taboo because it sounds like the word "death." For the American Indians, the number "four" symbolizes the organization, structure, number that divides and arranges the space, and in this sense is a symbol of Earth.

СИМВОЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЧИСЛАТА

Това е много интересна, дискусионна и безкрайно дълга тема. За да добием пълна представа за нея, трябва да разгледаме всички числа и как те се възприемат като „културни факти“ във всички култури и религии по света, а също така и в по-примитивните, безписмени култури. Това е възможно на практика, но би било чудесна тема за отделна книга  например. Нашите уроци са кратки и те целят само да поставят въпросите, да припомнят и да събудят любопитството. Имайки предвид това, в нашия кратък урок ние ще се спрем на някои популярни факти предимно за числата от 1 – 10, и  то предимно в европейските страни и някои други.

В някои култури и религии по света някои числа са смятани за „специални“. За други числа се смята, че представят божествени   отношения и явления. Но не всички числа имат този „божествен късмет“, защото в много култури по света хората се страхуват от определени числа и ги смятат даже за фатални, които носят нещастие. Какво толкова ужасно нещо трябва да са направили горките числа, за да ги постигне такова проклятие? За съжаление, в много от случаите  никога няма да се разбере това лоша съдба ли е или просто стечение на лоши исторически и културни обстоятелства, които пренасят през вековете лошата слава на конкретния случай, който се залепя за числото изобщо. И така, числото си върви с несправедливо прикрепената му лоша слава. Но колко общо има това с математиката? Или числата са само символен език, който представя ситуацията чисто количествено? Истината е някъде по средата – между науката математика и мистицизма на самия живот.

Едно е сигурно обаче – сигурно всеки от нас си има своите любими числа. Това може да е датата на нашето раждане или датата на някакво друго важно събитие в нашия живот, все числа, които ние смятаме за „щастливи“ числа, които ни носят късмет. Чисто интуитивно ние винаги избираме първо тези числа. Те могат да означават броя на конкретен предмет, процес, разстояние или събитие. За всеки е различно, но ние винаги усещаме тези числа като важни и носещи късмет. Въпросът се свежда пак до това дали тези числа наистина имат тази магическа сила да носят късмет, или става въпрос за чисто съвпадение. Бог ли ги движи, или сляпата случайност?  Като цяло обаче, нашите вярвания и предразсъдъци за някои числа имат своите корени в обществото, в което живеем. Например числото „четири“ е неутрално в европейските страни, докато в някои азиатски страни то се смята за число, носещо нещастие, такива страни са  Китай, Тайван, Сингапур, Япония, Корея, Виетнам.

 В Европа, Америка и някои други части на света, се смята,  че числото „13“ носи нещастие. Някои хора дотолкова се страхуват от това число, че даже в асансьорите на някои хотели липсва тринадесети етаж, за да не всява паника у хората, че когато асансьорът  например спре на 13-ти етаж нещо лошо и ужасно ще се случи с тях. Даже съществува отделна дума да означи страха и фобията от числото 13 „Triskaidekaphobia. В няколко култури съществуват обяснения на този страх. Библейското обяснение е, че по време на Тайната вечеря Юда е бил тринадесети поред на масата, а именно той след това предава Исус. Оттук и се пренася неприятното очакване, че нещо лошо ще се случи. Подобни суеверия за числото 13 са свързани с викингите, имало ги даже в древен Вавилон. Могат да се намерят дълги списъци на злощастни събития, които са се случили на 13-то число от даден месец или в 13 часа.

Друго такова „фатално“ число е числото 666. А страхът от числото 666  е силно разпространен. Съществува специална дума и за тази фобия – Hexakosioihexekontahexaphobia. В Библията  числото 666 е  известно като числото на дявола.

 Съществува и отделна наука за числата, наричана „нумерология“. Нумерологията води началото си от древногръцкия мислител и философ Питагор. Тя изследва съответствията между числата и принципите, върху които е построен света, закономерностите които го движат и проекцията на числата в живота на хората.  Чрез анализ на числата от рождената дата   например може да   се добие  важна информация за характера, съдбата, добрите и лошите периоди в нашия живот. Но това е субективна наука, както астрологията например, която използва силата на числото 12, за да раздели зодиакалния цикъл на 12 зодиакални знака. Колко математика има в това? В известен смисъл има математика – в начина на възприемане на числата и на взаимоотношенията между тях.

И така, с какво се свързват отделните числа, символ на какво са според християнските и някои други вярвания? Ще разгледаме накратко числата от едно до десет.

Числото 1- Символизира началото, съзиданието. Понякога се приема и като символ на Бога. Често се използва и в израза „да си номер едно“,  което означава  да си най-добрият.

Числото 2 – Питагор е вярвал, че числото две означава разнообразие. Според Питагор това е първото истинско число, защото означава  повече от едно. „Две“ е двойствено число, нееднозначно, то може да е символ на хаоса, безпорядъка,  раздялата, конфликта. Но може да означава и точно обратното  - ред, порядък, хармония, баланс. То е „Ин“ и „Ян“ – две противоположни, но допълващи се сили, които движат целия космос. В Китай „две“ се възприема като щастливо число.

Числото 3 -  се възприема като свещено число в много религии по света. В Древен Египет е имало трилико божество, също както в Гърция и Рим. Християните също вярват в триединния бог – Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух. В Исляма „три“  символизира човешката душа. Според Питагор числото „три“ символизира съвършената хармония, защото е комбинация от „едно“, което е символ на „единството“ и числото „2“, което е символ на „разнообразието“. Във вълшебните приказки “три“ се свързва обикновено със задоволство достатъчност: три са задачите или тестовете, които трябва да реши героят, за да получи наградата  или да излезе от заплетена ситуация.

Числото 4 – неговото значение обикновено се разглежда като комбинация от квадрат и кръст. Квадратът символизира стабилност. „Четири“  е числото на основните посоки на света, на годишните сезони, на четирите етапи на човешкия живот – детство, младост, зрялост, старост. Според Питагор това е числото на съвършенството, защото е първото число, което представя друго число (2) на квадрат. Но в някои азиатски страни „четири“ е табу,  защото звучи като думата „смърт“. За американските индианци  числото „четири“ символизира организацията, структурата, число, което разделя и подрежда космоса и в този смисъл е и символ на Земята.

Something interesting

Dialogues / Диалози is a place, where we are interested in everything about Languages, Different cultures, Traditions, Maths Language, Creative Writing and many more clever and beautiful things.

Dialogues / Диалози е място, където се интересуваме от чужди езици, чужди култури, традиции, математически език, творческо писане и много други красиви и умни неща. 



https://www.facebook.com/CoolDialogue/

TO FORGET YOU

To forget you quickly, first I will need to make a list of all the things I do not like about you and then I will start to cross them one by one, because they will be forgotten.

To forget me, you would have to do the same. Make a long list of things that you do not like about me and then start crossing boldly what you will not miss anymore.
To forget you, I will need a second list of things that I like about you.
To forget me quickly, you also have to make a second list of all those little silly things that you like about me.

To forget you quickly, I will need all the space-time in the world because this is my idea of ​​quickly forgetting. The Sun will need to shine not just four billion years, but even twice as long. The Earth will need to make countless spins around the Sun. The Moon will have to put up with dancing naked and lonely around the Earth, but never to be embraced by it. Millions more springs, summers, autumns and snowy winters should pass. Then I will forget.

To forget me quickly, you have to imagine that I am the most distant uninhabited planet where is no life and which is dangerous to the life that you carry. Because on this planet it is hot, too hot for your northern blood. Because I am closer to the Sun and I reflect its energy multiplied hundreds of times. Can you bear so much heat and light?

To forget you quickly, I will need to concentrate on the first list. However, will I find enough words from all the words in the world to describe what I do not like about you and why have to forget you?

To forget me quickly, please do not make a second list, because it will shorten the distance between us. Do not imagine why you were mad about me. Do not look for words about it. This will increase the pain and the suffering. And for the suffering there is no need of words, it is in my eyes. Look into my eyes, see your suffering in my eyes and concentrate on the first list what you do not like about me. And why you have to forget me. Make a longer list, multiply my every defect by two. So, it will be easier for you to forget me and not think about me.

To forget me, do not look for me and do not follow me. So you will not forget me, you will remember me, you will love me. To forget me, lock your body away from me, lock also your heart and your soul, throw away your thoughts about me and replace them with something empty and silly.

To help you to forget me, I will be awful, disgusting, and cruel. I will pretend you do not exist. You do the same. Let us pretend that the gravity does not attract us so terribly strongly to each other. Because if we manage to forget each other, we will suffer less than to live with the knowledge that we cannot be together. Let us be brave and forget each other.

To forget me do not think about me. Think about the limitations and the prisons where you are in, and which prevent you to look for me. Listen to those who say that I am not for you. Listen to your doubts. Keep safely the keys for your prisons. So you will never be free to see me.

ЗА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ

За да те забравя бързо, първо ще трябва да направя списък с всичките неща, които не харесвам в теб и после ще започна да ги зачертавам едно по едно, защото ще съм ги забравила.

За да ме забравиш, ти ще трябва да направиш същото. Направи дълъг списък с нещата, които не харесваш в мен и после почвай смело да зачертаваш това, което няма да ти липсва вече.

За да те забравя, ще ми трябва и втори списък с нещата, които харесвам в теб.

За да ме забравиш бързо, ти също трябва да направиш втори списък с всички онези малки глупави неща, които харесваш в мен.

За да те забравя бързо, ще ми трябва всичкото космическо време на света, защото това е моята представа за бързо забравяне. Ще трябва слънцето да свети не само четири милиарда години, а още толкова. Ще трябва земята да направи още безброй много завъртания около слънцето. Ще трябва луната да се примири да танцува гола и самотна около земята, но никога да не бъде в нейната прегръдка. Ще трябва да минат още милиони пролети, лета, есени и снежни зими. Тогава ще те забравя.

За да ме забравиш и ти бързо, представи си, че аз съм най-далечната необитаема планета, на която няма живот и която е опасна за живота, който ти носиш. Защото на нея е горещо, твърде горещо за твоята северна кръв. Защото аз съм близо до слънцето и отразявам енергията му, умножена стотици пъти. Можеш ли да понесеш толкова горещина и светлина?

За да те забравя бързо, ще трябва да се концентрирам на първия списък. Но ще ми стигнат ли думите, всичките думи на света да опиша какво точно не харесвам в теб и защо се налага да те забравям?

За да ме забравиш бързо, моля, не прави втори списък, защото той ще скъси разстоянието между нас. Не си представяй защо беше луд по мен. Не търси думи за това. Това ще увеличи болката и страданието. А за страданието няма нужда от думи, то е в очите ми. Погледни в  очите ми,  виж своето страдание в моите очи и се концентрирай на първия списък, какво не харесваш в мен. И  защо се налага да ме забравиш. Направи го дълъг този списък, умножи всеки мой недостатък по две. Така ще ти е по-лесно да ме забравиш и да не мислиш за мен.

За да ме забравиш, не ме търси и не ме следвай. Така няма да ме забравиш, така ще ме помниш, така ще ме обичаш. За да ме забравиш, заключи тялото си далеч от мен, заключи също и сърцето си, душата си, изхвърли мислите си за мен и ги замести с нещо празно и глупаво.

За да ти помогна да ме забравиш, аз ще бъда ужасна, отвратителна, жестока. Ще се преструвам, че не съществуваш. Ти направи същото. Нека се преструваме, че гравитацията не ни привлича така ужасно силно един към друг. Защото ако успеем да се забравим, ще страдаме по-малко, отколкото да живеем със съзнанието, че не можем да бъдем заедно. Нека бъдем смели и да се забравим.

За да ме забравиш, не мисли за мен. Мисли за ограниченията и затворите, в които си и които ти пречат да ме потърсиш. Послушай онези, които казват, че аз не съм за теб. Послушай съмненията си. Пази на сигурно място ключовете от своите затвори. Така никога няма да  си свободен, за да ме видиш.

За да те забравя, аз ще мисля за клетките, в които съм. Ще се заключа с девет катинара и ще ги хвърля през прозореца на своята кула, за да ги отнесе реката. Така наистина няма да има надежда да те видя.

HISTORY OF NUMBERS

Today we use very confidently the numbers in our daily lives without having an idea of ​​their history. Is there a need to know at least a little bit their history? It is hardly necessary, but this knowledge will give us a cultural understanding in depth about what a long way people have come in order to know better the world around them. We will not go into a big detail, but we will mention about some milestones in the development of the numbers.

The need to have signs of the numbers comes from the need to count and measure. Initially people have used stones or traits/tallies to count the killed animals during the hunt.

It took centuries to move from the marks and tallies that have meant something very specific, to the symbol of the number that was already a sign of something more abstract and general. Understanding this difference has led to a qualitative change in the process of thinking and to the development of the brain and human consciousness. Moreover, it happened when the primitive hunting society has passed to a sedentary lifestyle, people have come out of the caves and have started to build houses and started to develop trade.

So ten digits we use today are known as Hindi-Arabic numbers and are imported into Europe in the 12th century by the Italian mathematician Leonardo Pisano, who got his education in North Africa. Arab digits, which we use today, are modifications of these signs. The sign for "zero" was invented in India; initially in its place was used pebble or point.

Thousands of years ago there were no numbers to represent two or three. Instead fingers, rocks, sticks or eyes were used to represent numbers. There were neither clocks nor calendars to help keep track of time. The sun and moon were used to distinguish between 1 PM and 4 PM. Most civilizations did not have words for numbers larger than two so they had to use terminology familiar to them such as flocks of sheep, heaps of grain, or lots of people. There was little need for a numeric system until groups of people formed clans, villages and settlements and began a system of bartering and trade that in turn created a demand for currency.

Paper and pencils were not available to transcribe numbers. Other methods were invented for means of communication and teaching of numerical systems. Babylonians stamped numbers in clay by using a stick and depressing it into the clay at different angles or pressures and the Egyptians painted on pottery and cut numbers into stone. Numerical systems devised of symbols were used instead of numbers.

Anthropologists tell us that in Suma, in about 4,000 BCE, Sumerians used tokens to represent numbers, an improvement over notches in a stick or bone. A very important development from using tokens to represent numbers was that in addition to adding tokens you can also take away, giving birth to arithmetic, an event of major significance.The Sumerian’s tokens made possible the arithmetic required for them to assess wealth, calculate profit and loss and even more importantly, to collect taxes, as well as keep permanent records. The standard belief is that in this way numbers became the world’s first writings and thus accounting was born.

More primitive societies, such as the Wiligree of Central Australia, never used numbers, nor felt the need for them.We may ask, why then did the Sumerians on the other side of the world feel the need for simple mathematics? The answer of course, was because they lived in cities which required organizing. For example, grain needed to be stored and determining how much each citizen received required arithmetic.

Egyptians loved all big things, such as big buildings, big statues and big armies. They developed numbers of drudgery for everyday labor and large numbers for aristocrats, such as a thousand, ten thousand and even a million.The Egyptians transformation of using “one” from counting things to measuring things was of great significance.

Their enthusiasm for building required accurate measurements so they defined their own version of “one.” A cubit was defined as the length of a mans arm from elbow to finger tips plus the width of his palm. Using this standardized measure of “one” the Egyptians completed vast construction projects, such as their great pyramids, with astonishing accuracy.

The Chinese had one of the oldest systems of numerals that were based on sticks laid on tables to represent calculations.

From about 450 BC the Greeks had several ways to write their numbers, the most common way was to use the first ten letters in their alphabet to represent the first ten numbers. To distinguish between numbers and letters they often placed a mark  by each letter.

Two and a half thousand years ago, in 520 BCE, Pythagorus founded his vegetarian school of math in Greece. Pythagorus was intrigued by whole numbers,noticing that pleasing harmonies are combinations of whole numbers. Convinced that the number one was the basis of the universe, he tried to make all three sides of a triangle an exact number of units, a feat which he was not able to accomplish. He was thus defeated by his own favorite geometrical shape, one for which he would be forever famous.

His Pythagorean theorem has been credited to him, even though ancient Indian texts, the Sulva Sutras (800 BCE) and the Shatapatha Brahmana (8th to 6th centuries BCE) prove that this theorem was known in India some two thousand years before his birth.

Later in the third century BCE, Archimedes, the renowned Greek scientist, who loved to play games with numbers, entered the realm of the unimaginable, trying to calculate such things as how many grains of sand would fill the entire universe. Some of these intellectual exercises proved to be useful, such as turning a sphere into a cylinder. His formula was later used to take a globe and turn it into a flat map.

Romans invading Greece were interested in power, not abstract mathematics. They killed Archimedes in 212 BCE and thereby impeded the development of mathematics. Their system of Roman numerals was too complicated for calculating, so actual counting had to be done on a counting board, an early form of the abacus.

Although the usage of the Roman numeral system spread all over Europe and remained the dominant numeral system for more than five hundred years, not a single Roman mathematician is celebrated today. The Romans were more interested in using numbers to record their conquests and count dead bodies.

The Roman numerical system is still used today although the symbols have changed from time to time. The Romans often wrote four as IIII instead of IV, I from V. Today the Roman numerals are used to represent numerical chapters of books or for the main divisions of outlines.  Even nowadays use so-called Roman numerals, for example from one to ten, and also for larger numbers: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X. Suppose that each of us uses Arabic and Roman numbers in many areas of their lives.

Separately we will illustrate in tables different numerical systems.

Finger numerals were used by the ancient Greeks, Romans, Europeans of the Middle Ages, and later the Asiatics. Still today you can see children learning to count on our own finger numerical system.

Odd and even numbers.

In our real lives, we ​​use the idea of odd and even numbers in many occasions. For example, when we want to classify or to group things, and when we want to split objects into equal parts. It is important to remember that even numbers are divisible by two and as a result, they give whole numbers. Odd numbers can also be divided into two, but do not give whole numbers. I suppose this information it might be useful for practical reasons.

The number "pi".

Hardly in our real life we will ever use our knowledge of the number "π, pi". However, it is a number that draws attention to itself with many things and such information may be useful to us to impress someone with our mathematical knowledge. The earliest data on the number "pi" can be found in ancient Egypt and Babylon, which means this number has a long history. The number "pi" "π" is a mathematical constant that is the ratio between the length of a circle and its diameter. It is famous for the fact that it never ends. The number π is approximately equal to 7.22 or 3.14 to within the third significant digit.
The numerical value of π, rounded up to the 100th decimal place, is
3.14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679...

*   *   *   *

In the picture below, we can see bones that are between 20 000 and 30 000 years old. They have marks on them that are the first way of counting of primitive hunting societies. These tallies are a certain indication of counting and they mark a defining moment in human development.

(Elena S Lyubenova)

ИСТОРИЯ НА ЧИСЛАТА

https://www.facebook.com/CoolGeeksLand/posts/1347377111951991:0

Ние използваме много уверено числата в нашето ежедневие, без да имаме  представа за тяхната история. Има ли изобщо нужда да знаем историческите факти? Едва ли е нужно, но знанието за това ще ни даде културно разбиране в дълбочина за това какъв дълъг път са изминали хората преди нас в желанието си да опознаят себе си и света наоколо. Ние няма да навлизаме в детайлни подробности, а ще споменем само някои основни етапи в развитието на числата.

Нуждата да има знаци за числата идва от нуждата да се брои и измерва. Първоначално за това са се използвали камъчета или черти  да се отбележат убити животни по време на лов. Тези черти или резки са се отбелязвали най-напред върху кости от убити животни. Най-старата кост, върху която са правени резки, е намерена при археологически разкопки в Конго и е на възраст 30 000 години. Това е определено доказателство за развитие на съзнанието за броене.  Но е отнело векове да се премине от чертите, които са означавали нещо много конкретно, до символа на числото, който е бил вече знак за нещо по-абстрактно и общо. Разбирането за тази разлика е довела до качествена промяна в начина на мислене и до развитие на мозъка и съзнанието. А това се е случило, когато от примитивното първобитно ловно общество се е преминало към по-уседнал начин на живот, хората са излезли от пещерите, започнали са да си строят къщи  и е  започнала да се развива търговията.

И така, десетте цифри, които днес използваме, са известни още като хиндо-арабски числа и са внесени в Европа през 12 век от италианския математик Леонардо Писано, който е получил образованието си в Северна Африка.  Арабските цифри, които днес използваме, са модификация на тези знаци. Знакът за „нула“ е измислен в Индия, като първоначално на негово място се е използвало камъче или точка. 

Преди хиндо-арабската система от числа са се използвали римските знаци, които са на основата на петопръстната система.

Паралелно в различни култури се появяват различни числови системи – вавилонска, египетска, егейска, на цивилизацията на маите, японска, китайска, корейска, еврейска, римски, гръцки, индийски, арабски и други опити за организиране на цифрите в система. Смята се, че особен тласък математиката на числата получава в Египет по време на строенето на пирамидите.  Огромните по размер пирамиди са изисквали да се пресмята използването на големи количества строителни материали, а това е водело да измислянето на начини те да бъдат записвани. Египтяните използвали за броене пръстите на ръцете си. А маите са използвали за  броене пръстите на ръцете и на краката си. Маите са първите, които са използвали и специален знак за нищото, нулата. Пътят на числата до нас е дълъг и пълен с вълнуващи трансформации. И днес малките деца се учат да броят  най-напред на пръстите си.

И до днес използваме така наречените римски числа, например от едно до десет, а също и за по-големи числа: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X. Предполагам, че всеки от нас използва и арабските, и римските числа в много сфери от живота си.

Поотделно ще илюстрираме с таблици различните числови системи.

Четни и нечетни числа.

В реалния живот ние използваме знанията си от училище за четни и нечетни числа по много поводи – когато искаме да класифицираме или да групираме неща, а и когато искаме да разделим предмети на равни части. Важно е да запомним, че четните числа се делят на две и като резултат дават цели числа. Нечетните числа също се делят на две, но не дават цели числа, а число с остатък, нецяло число. Предполагам, че тази информация може да е полезна по практически съображения. 

Числото „пи“.

Едва ли в реалния си живот ще използваме някога знанията си за числото „π, пи “. Но то е число, което привлича вниманието към себе си с много неща, които като информация могат да са ни полезни да впечатлим някого с нашите математически познания например. Най-ранни данни за числото „пи“ има в древен Египет и Вавилон, което означава, че то има дълга история. Числото „пи“ „π“ е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Известно е с това, че никога не свършва. Числото π е приблизително равно на 22/7 или на 3,14 с точност до третата значеща цифра.

Числовата стойност на π, закръглена до 100-ния знак след десетичната запетая, е

3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679 ...

   *   *   *   *

На снимката се виждат кости, които са на възраст между 20 000 и 30 000 години. На тях се виждат резки, черти, които са първият начин да се означава броене от първобитните ловни общества, още преди знаците за числата да бъдат измислени.

(Елена  С. Любенова)