Семантичен обем на творителния падеж. Състояние на изследванията по въпроса

                     

(in Bulgarian)

                        Ще посочим някои от съществуващите становища за категорията падеж и по-специално за творителния падеж, без разбира се да имаме претенции за изчерпателност, каквато е невъзможна при наличието на огромното количество материал по въпроса. Надяваме се, че посочените мнения са представителни. Накрая ще обобщим кои от всички възможни на теория значения и срещащи се в други славянски езици, са характерни за горнолужишкия език и кои от тях ще бъдат предмет на нашия семантичен анализ. Използвани са изследвания върху творителния падеж и за други славянски езици (напр. руски език, чешки език, полски език, български език  и др.), защото състоянието на тези проучвания в количествен аспект е много по-пълно и детайлно. Във всички тях са прилагани  различни изследователски методи, защото са различни и целите, които си поставят изследователите. Предлаганите анализи разглеждат от различни страни и аспекти явлението и затова ни препращат към морфологията, синтаксиса, граматичната семантика. С тази част от нашето изследване целим да представим в кондензиран вид богатото многообразие и разнопосочност на съществуващите трудове по въпросите на творителния падеж, за да се открои в следващите глави семантичният анализ, който осъществяваме. По този начин ще се очертае и цялото семантично богатство на творителния падеж и в дгруги славянски езици, не само в горнолужишкия. В повечето трудове е представен не толкова пълен семантичен анализ на отделните значения, колкото подробен регистър на значенията; точно с това е ценна първата част на първи раздел.

Особености в редуването на съгласните в горнолужишкия език

                                                                 (in Bulgarian)

Най-характерните редувания при съгласните са:

k-č:        ruka – ručka, pjeku – pječeš;

h(¬g)-ž: noha – nóžka;

ch-š:        směch – směšny;

s-š:          pisać – pišu;

z-ž:          rězać – rěžu.

k-c:           ruka – na ruce;

h-z:            noha – na noze;

t-c:             swětło – swěca;

d-z:            howjado – howjazy;

tr-tř:           wótry – wótřić;

t-ć:             předmjet – w předmjeće;

d-dź:           zasada – w zasadźe;

ł-l:               dźěło – na dźěle.

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.

Особености в редуването на гласните в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

В някои едносрични съществителни от мъжки род настъпва  редуване на гласния ó в им. и вин. п. ед. ч. с гласния о във всички други форми: kóń – konja, wóz – woza, nós – nosa. Изключение от правилото правят например думите: mróz – mróza, wóst – wósta, mlóč – mlóča, tchór – tchórja, šrót – šróta.

В думите měd  и pěc (им. и вин. п. ед. ч. ) ě се редува с e в други форми: měd – mjedu, pěc – pjecy. Този тип редуване се среща рядко: lěs – lěsa, dźěd – dźěda, wětr – wětra, wěc – wěcy.

В някои морфеми става редуване на a  и e в позиция между меки съгласни: Słowjan – Słowjenjo, rjad – w rjedźe, wo myšach – z myšemi, třělam  – třěleštej.

Произношение и правопис на чуждите думи в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

В правописа и произношението на чуждите думи горнолужишкият език в много отношения следва правилата на немския език. Ще приведем някои от съществуващите правила:

Нем. au се предава на горнолужишки като aw [awto], а се произнася като [aw].

Нем. eu   съхранява правописа си в горнолужишкия език като eu, но се произнася както в немски – или като [oi], или като [oe]: Europa, Euro [oiro].

Нем. ei запазва в горнолужишки както правописа си, така и произношението си – [ai] или [ae]: eidetika. Това се отнася за по-старите заемки, които в повечето случаи се адаптират към горнолужишките норми.

Знаците i и y се пишат в горнолужишкия език на същите места както и в немския, но тяхното произношение може да бъде различно (или както в немския, или както в горнолужишкия): gymnazij [g`i] или [gy] , cykliski [c`i] или [cy].

Нем. ä и ö се предават на горнолужишки с е и се произнасят като отварен звук e: hemoglobin, federacija.

Отношение между фонема и графема в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

В горнолужишкия език има и случаи, при които с няколко графеми се отбелязва една фонема. Така например африкатата č се отбелязва с графичните знаци č и ć (čert, ćeta), а билабиалният  w се отбелязва със знаците w и ł. В случая на фонемата ch и позиционния и вариант k^h   се използва само една графема ch. Фонемата c се отбелязва със знаците c, tř; фонемата š се отбелязва с графемите š и ř.

 Меки и твърди съгласни

            В горнолужишкия език в опозицията мекост-твърдост се различават следните съгласни: p p`, b b`, m m`, n n`, c c`, r r`, w w`,

 f f `, v v `.  Съгласните t, d, s, z, k, g, ch, h, l нямат меки съответствия. След t, d, s се произнася само y (а не i), а след k, g, ch, h, l се произнася само i (но не и y). Изключение правят чуждите думи. Звуковете k, g, ch, h, l пред гласните i, e, ě се произнасят като меки съгласни. Пред задни гласни, а също така и пред  а, меките съгласни се произнасят по-меко, напр.: mjaso [mⁱaso]. Пред гласните от предната редица мекостта на съгласните е по-малко изразена, напр.: pjekar [p`εkar].

Сричка – Złóžka в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Отделните фонеми в потока на речта не се произнасят изолирано (z-a-/h/-r-o-d-k-a, k-n-i-h-a), а се свързват в по-голямо цяло (za-/h/ rod-ka, kni-ha). Сричката е най-малкият структурен елемент на речта, който събира в себе си група фонеми. Структурата на сричката за всеки език е различна и зависи от редица правила. Главният принцип за строежа на сричка почива върху контраста между консонанти (K) и вокали (W) (wo-da, ra-da). Естествено ядро на сричката е вокалът като носител на най-висока звучност (mać, muž, žo-na, dźě-ćo, šu-ler-ski, na-bo-ži-na). В някои случаи в разговорния вариант на  горнолужишкия език тази функция може да изпълнява и сонорът l (hě-bl, rě-bl, wro-bl, pje-zl, hru-zl). В диалектите носител на сричката е и n (ku-snć, ha-snć, wu-knć). Когато сонорите обаче се намират в позиция до вокал, те се реализират като шумов съгласен (lě-to, la-do, lu-dźo, no-ha, ro-la, mě-ra). Когато сричката завършва на консонант (структура KW), говорим за отворени срички (dno, wo-da, sta-ry, lu-by, rje-nje, a-le, wšu-dźe); когато завършва на консонант или сонор (KWK) имаме затворена сричка (pos, kós, ples-kot, kor-bik, móst, mos-ćik, Chrós-čan, wyš-nosć). В сричката може да има само един вокал, докато консонантите могат да бъдат повече (zło-to, bro-da, sto-pa, šmi-ca, stro-wosć, porst, pstru-ha).

Ударение – Přizwuk в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Ударените срички в горнолужишкия език се произнасят с по-голям интензитет, малко по-дълго и с по-висок тон в сравнение със сричките извън ударение. В говоримата реч често е налице редукция на някои неударени вокали. Ударението е постоянно - почти винаги пада на първата сричка, напр.: Budyšin, rozrjadowanje. В превъзходна степен ударението може да пада и върху първата коренна сричка, напр.: najlěpši, nanajwutrobnišo. При съчетанията на едносричен предлог с едно- или двусрично съществително или местоимение ударението пада обикновено върху предлога, напр.: 'do města, 'wo nas, 'ke mni. В случай че трябва да се подчертае дадено съществително или местоимение, ударението пада върху него, напр.: do 'Łazka, a nic do 'Sernjan. Също така, когато между предлога и съществителното има някакво определение, ударението пада върху това определение, напр.: do 'našeho města.

 

Акцентни правила – Prawidła akcentowanja:

Произношение на групи съгласни – Wurěkowanje skupinow konsonantow в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

1.      Група от два еднакви съгласни се произнася като един съгласен: poddany [podany], mjez zubami [mjezubami].

2.      Групите tc/dc, čc/dźc се произнасят като cc: klětce, hładce, wačce, jeničce, jědźcy, kóčce – [klěcce, hłacce, wacce, jenicce, jěccy, kócce].

3.      Групата šćć се произнася като šč, напр.: pušćće – [pušče].

4.      Групите tř, tč, tš, dš, dč се произнасят в едни случаи като меко c (най-често в диалектите), а в други като č, напр.: bratřa, wótčina, krótši, młódši, wjetši, chudši, radšo, swědčić, třasć, třěska, třepotać, třěskańca – [brac`ja, wóčina / wóc`ina, króči / króc`ii, móči / móc`ii, swěčič / swěc`ič, časč, čěska, čepotač, čěskan`ca].

Source: Елена Любенова. Граматика на горнолужишкия език. Пловдив. 2003.

Съгласни звукове – Sobuzwuki в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

В горнолужишкия книжовен език се отделят 30 консонантни фонеми - 19 шумови и 11 сонорни.

1.      p, b, m, v, f могат да бъдат твърди и меки съгласни (правописно мекостта се сигнализира от следходния ĕ, i или j, напр.: měd, směć, měšk, běrna, bić, miły, pić, bjez, mjaso, mjetel, njebjo, pjata, ramjo, słomjany, symješko).

Звуковете /v/  и /f/, се срещат в думи от чужд произход, напр.: kolektiwny - kolekti[v]ny, faza. Изключение правят само единични лексеми: łhać [fač], zełharny - [zevarny], hwizdać - [fizdač].

2.      ł, w – произнасят се еднакво като билабиален звук. Горнолужишкият звук ł е винаги твърд (това означава, че чисто правописно ł не се съчетава с ě, i, j); ł в края на думата след съгласен не се произнася, напр.: njesł, rjekł – [ńes, rjek]. Горнолужишкият w може да бъде както твърд, така и мек (правописно мекостта се сигнализира от следходния ě, i или j), в началото на думата пред съгласни w не се произнася (напр.: wbohi, wčera, włós, wšudźe, wrota – [bohi], [čera], [wós], [šudže], [rota)]; в краесловие в заимствани думи w се произнася като f (напр.: kolektiw, archiw, - [kolektif], [archif]. Ако w и ł се срещат един до друг, то произносително се сливат в един звук; например думите włosy и wosy се произнасят по един и същи начин: [wosy]. Други примери за двата звука: wěc, mrowja, powědać, wichor, mało, ławka, zły. В разговорния вариант на горнолужишкия език предлогът w никога не се произнася, напр.: w awće, w Budyšinje, w fabrice, w zymnej wodźe, w šuli, w zawodźe, - [awče], [Budyšińe], [fabrice], [mokrej wodźe], [šuli], [zawodže].

Фонемата /w/, която е билабиална, за разлика от лабиоденталното /v/, е наследник както на старото [w], така и на  [l], напр.: woda [woda], nowy [nowy], łuk [wuk], był  [byw]. /w/ не се произнася на края на думата след съгласен, напр.: rjekł [r’ek], njesł [n’es], а също и в началото на думата пред съгласен, напр.: wbohi - [bo]hi, wčera - [čera], wliw - [liw], wnuk - [nuk], wrota - [rota], wšědny - [šědny], wzać - [zač]. Във втория случай /w/ се запазва, когато думата се предхожда от предлог, завършващ на гласен, върху който пада ударението, напр.: po wsy - [po wsy], wo wsy - [wo wsy], přede wsu - [pšede wsu], wo wšěm - [wo wšěm]. Винаги се опростява /ww/, напр.: włoha - [woha], włosy - [wosy]. Предлогът w обикновено се вокализира или пък изобщо не се произнася, напр.: we wodźe, we wsy, w Budyšinje - [budyšińe]. В говоримата реч много често не се произнася [w] след [k], [ch], [p], [b], [m] пред [ó] или [o], напр.: błoto - [bóto], młody - [mody], błudny [budny], płuwać [puwać]. Фонемата /w’/ много често се реализира като [j], напр.: wjace - [jace], zwjazać [z’jazač], а понякога факултативно като [w], напр.: wjele - [w’ele], [wele].

Опит за дефиниране на категорията падеж

(in Bulgarian)

                        Категорията падеж е сложна, многочленна категория. Съвременните славянски езици (без българския и регионалната му норма, наречена македонски език) я наследяват (в почти същия вид) от праславянския език-основа, а той - от своя страна - от индоевропейския. Днес категорията падеж се изгражда от шест грамеми, като някои славянски езици притежават и още една грамема, наречена вокатив. В разбирането на понятието падеж все още няма единство: докато за едни той е отношение на името към други имена и глаголи в изречението, за други – падежът е форма на това отношение, изразена по определен начин (вж. Дилевски 1955: 31).

В семантичен план славянският творителен падеж е много пъстър и нееднороден. Творителният падеж в горнолужишкия език не прави изключение. Налице са както ясно разграничими значения, така и редица преходни, гранични случаи.

За нас падежът на  формално равнище (план на изразяване) е  морфо-синтактична категория, която обаче се изгражда от множество  езикови ситуации, които непосредствено материализират извънезиковите фрагменти на света; всяко “значение” представлява отворено множество от  ситуации, чрез които се описват определени фрагменти от извънезиковата действителност и между които има по-близка или далечна смислова връзка. Падежът, както никоя друга категория в славянските езици, е в състояние да обхване  и да опише с помощта на формалните си модели възможно най-много фрагменти  от общата картина на света.

Гласни звукове - Samozwuki в горнолужишкия език

(in Bulgarian)

Системата на гласните звукове включва 7 (8) фонеми:

i / y, ě, e a, o, ó, u. Фонетическата реализация на звуковете i, u, a почти съвпада с реализацията на съответните звукове в българския език. Специфично произношение имат следните гласни звукове:

1. ě – се произнася като гласен звук, преходен от i към e , но по-близо към i, почти като дифтонг [ie]. Пред ě обикновено стои мек съгласен, напр.: bě, lěto, běda, hrěch, jěsć, jěć, pěc, měd.
2. ě -  пред мек съгласен се произнася в някои случаи като ej, а предходният съгласен не се смекчава, напр.: chěža, wědźeć, běžeć – [khejža, wejdžeč, bejžeč].   Има обаче и изключения, напр.: wěža, jědźe.                                
3. ě – в неударена сричка се произнася понякога като широко отворено ε, пред който съгласният се смекчава, напр.: nawěsyć, wohrěwać – [nawjεsyć, wohrjεwać]. В думите rěč, rěčeć, rěbl ě се произнася като y: [ryč, ryčeč, rybl].

Правопис: графемата ě се пише само след меки съгласни и след k, h, ch, като основно стоят в първата сричка на думата, напр.: běrny, dlěši, dwě…; в други срички ě се среща само в производни и сложни думи, напр.: běrnyzběranje, nóclěh, nalěćo, přeswědčenje, wulět, wuspěšny, nanajdlěši, njedowěra…, а също така в заемки на

–ěrować, напр.: stagněrować, и на –ěr, напр.: brigaděr.

Освен това ě може да бъде и падежна морфема: k hrě, w hrě, dwě hrě, do šklě, tři šklě.